Определение № 497 от 15.11.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 497 гр. Варна, 15.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20213000500542 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. П. Г. и Д. Д. Г., чрез процесуалния им представител адв.Н. против определение № 3258/16.09.2021г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 82/2021г., с което е оставено без уважение направено от жалбоподателите искане за освобождаване от заплащане на държавни такси, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Твърди се в жалбата, че съдът неправилно е приел, че искането им за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски се отнася само до следващата се държавна такса по подадената от тях жалба. Сочи се, че същото е за освобождаване от всички такси и разноски до приключване на делото пред всички инстанции. С оглед на това и предвид представените от тях доказателства се излагат подробни аргументи, че са налице основанията на чл.83, ал.2 ГПК. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата им.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по в.гр.д. № 82/2021г. по описа на ОС – Варна е 1 образувано по предприето от настоящите жалбоподатели обжалване на извършено разпределение на суми по изп.д. № 915/2012г. на ЧСИ Д.ЯнковаПетрова, рег. № 711. По делото е постановено решение № 1271/16.07.2021г., което е обжалвано от Д.и Д. Г.и. По повод дадени от въззивния съд указания за внасяне на следващата се държавна такса за обжалването в размер на 15 лева, жалбоподателите са отправили искане за освобождаване при условията на чл.83, ал.2 ГПК.

Видно от представените декларации за семейно и имотно състояние, както и копия от медицински епикризи, получаваният от жалбоподателите съпрузи общ месечен доход е в размер на 1 046 лева, формиран от пенсии за осигурителен стаж и възраст. И двамата са регистрирани като Еднолични търговци, като съобразно декларираното не реализират доходи от търговска дейност. Представените медицински документи сочат за влошено здравословно състояние – Г. страда от хипертония ІІ степен, с давност от 2010г., през 2020г. е претърпяла оперативна интервенция на лумбални прешлени, по повод извършената през 2004г. хистеректомия няма данни да има касателство към здравословното състояние към настоящия момент, налагащо разходи за лечение; Д.Г. страда от хипертония, исхемична болест на сърцето, захарен диабет, диагностициран е с онкологично заболяване, датиращо от 2016г., за което провежда лечение и към настоящия момент.

Според декларираното жалбоподателите притежават ид.ч. от къща и два леки автомобила, с регистрация от 1995г. и 2002г.

Съгласно нормата на чл.83, ал.2 ГПК преценката за възможността дали страната е в състояние да заплати следващите се държавни такси и разноски е обусловена от съвкупната преценка на имотното и здравословно състояние, семейно положение, трудова ангажираност и доходи от друга дейност, както и от размера на дължимите държавни такси и разноски съобразно характера и фазата на производството. В тази връзка настоящият състав намира, че макар и жалбоподателите да са в пенсионна възраст, с влошено здравословно състояние и да не притежават имущество от което да реализират допълнителен доход, то с оглед получаваните от тях пенсии, към които следва да се прибавят и изплащаните до края на годината допълнителни добавки от по 120 лв. и при отчитане, че част от лечението им е поето от НЗОК, същите са в състояние да заплатят сумата от 15 лева – дължимата за предприетото от тях обжалване държавна такса.

2

Доводите им за несъобразяване със задължителните указания по т.12 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС са неоснователни. При отчитане фазата на производството, в която е направено искането за освобождаване от държавна такса и обстоятелството, че решението на апелативния съд по жалбата им, което ще бъде постановено не подлежи на касационно обжалване, то изводът, че възможностите им следва да се определят само съобразно тази държавна такса е правилен. При възлагане на нови задължения за разноски от погорестоящия съд по евентуално уважени доказателствени искания жалбоподателите могат отново да направят искане по чл.83, ал.2 ГПК.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3258/16.09.2021г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 82/2021г.

Определението е окончателно, по арг. от чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3