Решение № 2120 от 27.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2120 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100507680 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4111/01.05.2022 г., постановено по гр. д. № 27112/2021 г. по описа на СРС, 46 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е. В. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ГПК сумата от 1483,18 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с абонатен № 271181, ид. номер 154405, ведно със законната лихва от 10.03.2020 г. до изплащане на вземането, 151,32 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 25.02.2020 г., както и сума за дялово разпределение 36,37 лв. за периода от мм.03.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 10.03.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12995/2020 г. по описа на СРС, 46 състав, като е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6,77 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 25.02.2020 г.

Ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 166,43 лв. за разноски в исковото производство и сумата от 83,21 лв. за разноски по ч. гр. д. № 12995/2020 г. На основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответницата разноски в размер на 0,40 лв. за първоинстанционното производство и 0,40 лв. за заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответницата Е. В. К., чрез адв. Р. Р., с която обжалва решението в частта, с която е признато за установено вземане за топлинна енергия за сумата над 1064,01 лв. до пълния размер от 1483,18 лв., както и в частта за сумата над 100 в. до пълния размер от 151,32 лв. – мораторна лихва, както и в частта за 1 сумата от 36,37 лв. за дялово разпределение. Излага съображения, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че претенцията на ищеца за периода м.05.2016 г. до м.03.2017 г. е погасена по давност. Счита, че в частта, с която е признато за установено съществуване на вземане за дялово разпределение решението е недопустимо.

Излага доводи, че услугата е предоставена от трето лице и ищецът е предявил едно чуждо право в противоречие на чл. 26 ГПК, поради което исковете са недопустими. Отделно сочи, че по делото не са ангажирани доказателства относно размера на таксата за дялово разпределение. Поддържа, че поради погасяване по давност на част от главното вземане за топлинна енергия и акцесорната претенция за сумата от 51,32 лв. е погасена по давност.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявените искове и присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, с оглед разпоредбата чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

В полза на ищеца по делото срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявил иск за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател с вещно право на ползване или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за битови нужди, т.е. лице, което ползва топлоснабдения недвижим имот въз основа на вещно или облигационно право на ползване и купува топлинна енергия за нуждите на домакинството си.

Страните не спорят в настоящото производство относно обстоятелствата, че ответницата е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Искър, ж. к.

*******, с абонатен № 271181, и в това си качество е клиент на топлинна енергия, както и че са обвързани от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия, съответно ответницата е задължена за заплащането на цената на предоставените топлинни 2 услуги. Не е спорно, че в сградата, в която се намира процесният недвижим имот е топлоснабдена, като за това обстоятелство са приети писмени доказателства по делото. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК тези въпроси са извън пределите на въззивния контрол, поради което не следва да се обсъжда по същество.

Между страните е безспорно, че в исковия периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. ищцовото дружество е доставило количество топлинна енергия, възлизащо на претендираната стойност, като с оглед липсата на доводи във въззивната жалба в тази връзка настоящият състав на съда приема, че в горепосочения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно и вярно е определена цената на същото.

Спори се относно обстоятелството дали правилно е приложен институтът на погасителната давност с обжалваното решение.

Ответницата своевременно е заявила по делото с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания. Ето защо то е част от спорния предмет и е разгледано по същество от решаващия съд.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

Процесният период, за който ищцовото дружество претендира дължими вземания е м.05.2016 г. - м.04.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. е предивдено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тази разпоредба обаче не намира приложение за целия исков период, а само част от него: м.06.2016 г. – м.04.2019 г. За м.05.2016 г. приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2014 г. купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за исковия период на интеренет страницата си, а и липсват признания за това от насрещната страна.

Ето защо и на основание чл. 114, ал. 2 от ЗЗД следва да се приеме, че давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Предвид изложеното срокът в случая е бил прекъснат с подаването на заявление за 3 издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.03.2020 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД , като към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди 10.03.2017 г. - за м.01.2017 г. задължението е станало изискуемо на 18.03.2017 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.

114, ал. 1 ЗЗД , не е изтекла преди подаване на заявлението. Извън погасителната давност остават вземанията за периода м.01.2017 г. – м.04.2019 г.

Въз основа събраните по делото доказателства – съобщения към фактури, изравнителни сметки и справка на претендираните задължения реално дължимата сума за главница за топлинна енергия за непогасения по давност период възлиза в размер на 1203,75 лв. Поради изложеното иска за главница над посочения размер до претендирания размер от 1483,18 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.12.2016 г., е неоснователен.

Възражението за погасяване по давност на дълга за лихва е частично основателно.

Вземанията за обезщетение за забава върху погасената главница също са погасени по давност с оглед разпоредбата на чл. 119 ЗЗД . За непогасената по давност главница от 1203,75 лв. ответникът дължи обезщетение за забава в плащането на отделните месечни суми за периода 15.09.2017 г. – 25.02.2020 г., общият размер на което е 122,81 лв.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, че не дължи на ищеца цената на услугата дялово разпределение, а на топлинния счетоводител.

По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.

В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.