Протокол № 18567 от 24.07.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 18567 гр. София, 21.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Г. Н. при участието на секретаря К. Н. К.

Сложи за разглеждане докладваното от С. Г. Н. Гражданско дело № 20221110121159 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

При спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, на именното повикване в 14:30 часа, се явиха:

ИЩЕЦЪТ - Н. Г. К. - редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Т., с пълномощно по делото. В залата се явяват и адв. Р. Р. и адв. С.

Н., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ - Етажните собственици и собственици на самостоятелни обекти в сграда на адрес: гр. С., ул. „В.“ № 10 – редовно призовани чрез управителя на ЕС - Мл. И. - Д., не се явява законен или процесуален представител.

СЕКРЕТАРЯТ РАДКА ХРИСТОВА – редовно призована по месторабота /служебно/, не присъства в залата.

Съдът открива съдебното заседание, и уведомява явилите се страни за настоящото съдебно заседание, което е за поправка на съдебния протокол, в посочените части, обективиращ действията извършени от съда и страните в съдебно заседание, провело се на 22 юни 2023 г. по молба на ищеца чрез адв. Р. Т..

С оглед редовното призоваване на участниците в днешната поправка за 1 протокол, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Р.: Госпожо съдия , имам възражение по даване ход на делото.

Следва да се започне с това, че аз не съм присъствал на това заседание, предходното, но с оглед създалата се ситуация и доколкото всеобщо известно задължение за съда да разглежда делата спазвайки принципа „sine ira et studio“ /без гняв и пристрастие/, римски принцип пренесен и получил съвременен израз в чл. 6 в Европейската конвенцията за защита правата на човека, който гарантира независим и безпристрастен съд. В тази връзка считам, че с оглед създалата се ситуация, доколкото и да е неприятна, а тя винаги е такава, доколкото съдиите и адвокатите са колеги, а уважението е един взаимен процес, говорим общо по принцип, винаги, когато има някаква ситуация, създала се, със съмнение за някакво пристрастие или проява на отрицателно отношение от съдия към адвокат или липса на безпристрастност и каквато и да е друга ситуация, всякога считам, че е основание за изпълняване на условията на нормата на чл.22, ал.1 т.6 ГПК, а именно считам, че председателят на настоящия съдебен състав трябва да се отведе от разглеждането на делото, вкл. и в днешното съдебно заседание за поправка на протокол. Съображенията за това са следните: В множество решения на съда в С. – „М. срещу М.“, „М. срещу Ф.“, „Д. срещу У.“, е изведен един критерии от субективен признак и обективен признак за наличие или за отсъствие на безпристрастност в един съдия, т.е. тези тестове когато се правят и следват общ смисъл, за пълнота аз съм наясно, че настоящият състав е запознат с това, но съм длъжен да го изложа, тъй като влиза в протокола.

Субективният тест обследва дали някаква част от поведението на съдията изразява някакво пристрастие и липса на обективност, а от друга страна обективният тест изследва дали самия съд е предоставил достатъчно гаранции и други обстоятелства свързани с това за наличието на такава безпристрастност, като това разделение, разбира се е условно, то никога не може да бъде с неясна граница, защото в много от случаите от поведението на 2 съдията може да създаде впечатление за липса за безпристрастност за един външен наблюдател, което се явява части от обективния тест, така и да влияе, т.е. да бъде израз на неговата субективна пристрастност. Подобни съждения на съда в С., по делото „К. срещу П.“, пак там когато съдът изследва това въпрос, понеже е много по-трудно да се съберат доказателства за липса на безпристрастност на съда, стъпват върху обективния критерии, без да се изключва и субективния, разбира се. Редно да е да се отбележи пак изведено от дело на съда в Страсбург, че съществува презумпция за наличие на безпристрастност и докато тя не бъде оборена, се счита че съдът следва да бъде безпристрастен - пак по делото „Микалев срещу Малта“. От първостепенно значение обаче се явяват определени обстоятелства, именно какъв език е използван в съдебното заседание от страна на съда или на членовете на съдебния състав, когато от тях може да се изведе извод, че у него няма нужната безпристрастност, която той дължи при разглеждането на делото, така по делото – „Б. срещу И.“, както и не на последно място по делото „В. и др. срещу А.“, където е изведено подобен извод, че наличието на проява на враждебност и език, какъвто е използван винаги трябва да бъде взет предвид. Защо е необходимо това пространно изложение отново следва да бъде цитиран съда по горепосоченото дело, извежда се, че от изключителна важност е впечатлението, което създава за външния наблюдател, правораздаването, защото да се правораздава означава не само да бъде въздадена справедливост, а и тя да бъде възприета, да се види, че е въздадена, т.е. за страничния наблюдател той да вярва, че действително съдът правораздава и въздава справедливост. Това се явява от първостепенно значение за доверието, което имат гражданите в съдебната система и ако у тях няма убеждение, действително съда е въздал справедливост наистина, а не формално, това ще подкопае устоите на Демократичната държава и на правовата държава. Ето защо и в същото горепосочено дело, съдът казва, че когато и да съществува, каквото й да е обективно обстоятелство, което води до извод за някакво макар и съмнение за безпристрастност на съда или на член на съдебния състав, за него съществува безусловно задължение той да се оттегли. Тук стигаме до обективния критерий, който следва да бъде обсъден, действително има държави, които правните системи е такава, че един обем от жалби и искания за отводи би довел да задръсти съдебната система и довел до спиране, най-малкия случай до затрудняване на нейната работа, напр.

3

Кипър, Лихтенщайн, където бройката на магистратите е много по-малка. От значение при изследване за обективния критерии, какъв е вътрешно правния ред при разглеждането на отводите, което ще разгледаме сега. На първо място, следва да се посочи, че в България няма такъв проблем, съдебната система е с достатъчен капацитет от към личен състав от магистрати, с достатъчен бюджет – над един милиард лева годишно и в тази връзка трябва да бъде взето предвид и съдебния район, където се развива, а именно СРС, който е най-големия, действително той е най-натоварения, но разполага с достатъчно съдии и няма такъв проблем и не се налага в случая, че трябва да е в интерес на правосъдието, ако има някакви обективни данни за някакъв конфликт на интереси, какъвто считам че вече има, конкретният съдия да продължи да гледа делото и да го реши, тъй като делото е на този етап. На следващо място следва да се посочи, че националният правов ред е такъв, че не дава никакви гаранции, когато са изложени основания някакви за липсва на безпристрастност, че то може да бъде проверено от независим състав на съда или орган, тъй като отводите, съответно исканията за отводи по ГПК се правят пред съответния съдебен състав, който разглежда делото и винаги с негово участие той прави тази преценка. В тази връзка хипотетично ако той действително е предубеден и не е безпристрастен, логично е да стигне до извода, че той никога няма да се отведе, ако това е свързано или неговата липса на безпристрастие, отново хипотетично говоря е свързана с тези аргументи. Водим от всичко гореизложено, правя и отварям една скоба /нямам аз лично отношение към председателя на този съдебен състав и намирам ситуацията за изключително неприятна/, но предполагам, че Ви е известно на Вас, че има подадени сигнали, по които предполагам ще вземе отношение, конкретния съдия. Всичко това, т.е. възможността да се развие някакво дисциплинарно производство, изобщо да се изясняват някакви обстоятелства, дали има нарушения дали е спазен етичния кодекс за поведение на българските магистрати и така нататък, всичко относимо, както и за вече наличния конфликт на интереси между процесуален представител на страната и председателят на съдебния състав, не трябва в никакъв случай да води до увреждане на правата на страната, която е потърсила защита от българския съд и очаква независимост и безпристрастност. При цялото ми уважение към този съдебен състав, считам, че в интерес на всички ни , и най вече на страната – на нашия доверител, следва председателят на този съдебен 4 състав да се отведе от по - нататъшното разглеждане на делото и каквито и да било действия по него, за да не остане впечатление у нашия доверител, че изхода на делото е бил повлиян от каквато и да е форма от така създалата се неприятна ситуация, която предвид висящността и преюдициалното отношение което в момента е създадено, като в крайна сметка има компетентни органи, които трябва да се произнесат, първо за да можем да коментираме дали има или няма нарушение, изобщо да бъдат давани коментари, за това няма изобщо в тази посока да бъдат правени такива, но мисля, че най-разумно и правилно делото да продължи в тази фаза за поправка на протокола от друг съдебен състав – достатъчно съдии има в СРС, като на този етап може да се приеме, като достатъчни гаранции за обезпечаване на задължението, което има всяка държава-членка да осигури разглеждане на делото от независим безпристрастен съд.

Водим от всичко гореизложено, намирам, че са налице вече основанията по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, пак казвам и подчертавам, че аз нямам лично отношение, но съм длъжен преди всичко да защитавам правата и законните интереси на доверителят ми, защото това е мое право и задължение по конституция.Благодаря.

АДВ. Т.: Нямам какво да добавя.

СЪДЪТ, след като изслуша процесуалния представител на ищеца, с пълномощно по делото от образуване на делото - адв. Р. по направеното искане за отвод на състава с твърдение за наличие на основание за отвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК - на председателят на 142 състав при СРС за днешното съдебно заседание, което е по реда по чл.151, ал.1 ГПК за поправка на съдебен протокол от проведено съдебно заседание от 22.06.2023 година, както и изцяло от разглеждане на делото, намира, че в настоящото производство и в изпълнение на служебното начало на съда, съблюдавайки този принцип въведен, като основно начало в процесуалният закон , настоящият съдия докладчик е извършвал и извършва всички необходими процесуални действия по движението и приключване на делото, като следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Такова е, и поведението на настоящия съдия - докладчик, 5 председателстващ - 142 състав при СРС, от разпределението на делото, извършено на 03.10.2022 г. с нарочна заповед на председателя на ГО до настоящият момент. По делото няма обективни данни за създаване на съмнение и впечатление в страната за безпристрастност на настоящия състав, председателстван от съдия Силвия Георгиева Николова /142 състав към СРС/.

Макар и настоящето съдебно заседание да е за предвидената в процесуалния закон ГПК - поправка за протокол по реда на чл. 151 ГПК и сл./ , то настоящият докладчик без я отъждествява с някаква изолираност, намира , че следва да се отбележи, че не се провежда съдебно заседание , в което да се събират доказателства по искане на страните, касаещи изясняване спора от фактическа страна, и не съзира каквито и да било обективни данни за наличие на „конфликт на интереси между страна в настоящото производство и състав на съда“, или при каквато и да е друга тъждественост – съществуване на „конфликт на интереси“. Уважавайки и възприемайки изложените мотиви в кратък анонс от процесуалния представител на ищеца – адв. Р. по повод отстраняване на съдебен състав от Европейската практика и създаване на прозрачност на правораздаването, съгласно практиката на Европейския съд, конкретно съда в Страсбург, настоящият докладчик отново смята, че по делото няма обективни данни за наличие на съмнение в страната за предубеденост на настоящия докладчик или безпристрастност.Макар й процесуалния представител на ищеца – адв. Р. да говори за гаранции такива, при изследване на този род въпроси от Европейския съд в Страсбург, то нашата нормативна уредба на националното ни законодателство, не разглежда този въпрос във връзка с искането за отстраняването на конкретен съдийски състав от разглеждането на конкретно дело, по което е докладчик и не въвежда тази категория понятие „ създаване на гаранция на една от страните в процеса“, при изложените съображения от процесуалния представител на ищеца, и по тези съображения настоящият съдия докладчик намира, че не са налице основания за отвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, като намира, че не съществуват обстоятелства в конкретното предложение на чл.22, ал.1, т.6 ГПК - формулирани, като други обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съда.