Решение № 2824 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2824 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20251110217174 по описа за 2025 година прие следното :

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на общинско предприятие „ ,,***'' „ срещу НП № 23– 2500489/ 18.09.2025 г. , издадено от директора на дирекция “Инспекция по труда Софийска област ” към ИА ГИТ - гр. София , с което на основание чл.

414 /3/ КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. – за това, че в качеството си на работодател в нарушение на чл. 62 ал.1 КТ на 20.08. 2025г. приел на работа нает от него работник А.Ч. -С. без сключен трудов договор за това нарушение , констатирано при извършена за времето от 20. 08.25 г до 18.

09. 2025г. проверка за спазване на трудовото законодателство .

С жалбата се оспорва изводът на административнонаказващия орган, че отношенията с посочения в НП работник са били трудовоправни към момента на проверката .

Представя се копие на граждански договор с работника за възлагане извършването за жалбоподателя като възложител на дейност по обучение в приют „,,***''“ на кучета за социализацията им и на 1 персонала в приюта за обучение на кучетата .

Претендира се по същество отмяна на обжалваното НП поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения поради липсата на обсъждане на сключения в хода на проверката преди съставяне на АУАН трудов договор с работника . Претендира се присъждането на разноски за правна помощ .

Представител на административнонаказващия орган оспорва изцяло основателността на жалбата . Претендира присъждането на разноски за участие на юрисконсулт по делото .

По отношение на фактите по делото:

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото , прие за установено следното като факти по делото :

На 20.08.2025г. в приют за кучета в с. ,,***'' , стопанисван от общинско предприятие „ ,,***'' „ била извършена проверка от контролните органи на дирекция “Инспекция по труда Софийска област ” към ИА ГИТ - гр. София . . При проверката на място била установена да работи наетата от жалбоподателя А.Ч. – С. , която попълнила и подписала декларация, в която посочил, че работи при жалбоподателя без сключен трудов договор от дата 07.07. 2025 г.

, с граждански договор на длъжност - социализация , с посочено работно време минимум 6 часа на ден и почивни дни и договорено трудово възнаграждение .

При извършената от контролните органи допълнителна документална проверка жалбоподателят представил граждански договор от 04.07. 2025г , сключен с работника , според предмета на който жалбоподателят като възложител възлагал на работника изпълнител за времето от 07.07. – 30 .09. 25г да извършва в приют за кучета в с. ,,***'' обучение на кучетата за социализация, също и обучение на персонала , срещу възнаграждение от 100 лв. на ден и работно време - минимум 6 часа дневно .

2

Впоследствие в хода на проверката на 09. 09. 25г за същата работа бил сключен с работника А.Ч. – С. трудов договор .

За констатираното при проверката е съставен протокол за резултат от извършена проверка, с който е прието , че процесните отношения са трудовоправни и за тях в нарушение на чл. 1 ал.2 КТ не е сключен трудов договор преди проверката на контролните органи . Въз основа на това е съставен

АУАН и издадено обжалваното НП .

По отношение на доказателствата :

Изложеното се установява от непротиворечив доказателствен материал обсъдените протокол за извършена проверка, писмена декларация на работника , посочен в НП , представения граждански договор , подписан с работника , също трудов договор , доказателства за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган и останалите приобщени документи , също показанията на свидетеля Б. Т. - актосъставител по делото, които потвърждават описаното в АУАН за установеното полагане на труд по трудово правоотношение на процесния обект .

Съдът прие за обоснован изводът ,че посоченият в НП работник , нает от жалбоподателя за работа като работник по отглеждане на кучета в проверения обект , е полагал труд по трудово правоотношение, а не по гражданско .

Основание за това са кредитираните от съда показания на свидетеля - актосъставител и подписаните от работника декларация и договор от 04.07. 25г , в които се посочва работа с определено работно време , почивни дни , договорено месечно трудово възнаграждение .

Посочените доказателствени материали опровергават твърдението

, че процесните отношения съответстват на отношения по граждански договор .

Представеният граждански договор не съответства на 3 действителните отношения между страните , тъй като работата по него - не е индивидуализирана конкретно с дължим определен конкретен резултат от трудовата дейност на изпълнителя по него , не се установява и самостоятелна организация на трудовата дейност на изпълнителя .

Поради изложеното представеният като граждански договор между работника и жалбоподателя по делото по същество представлява трудов договор по см. на чл. 124 КТ и чл. 66 КТ . В този смисъл са и задължителните указания по приложението на закона в ТР № 86 / 1986 г. по гр. д. № 86/1985 г. , ОСГК , ВС – т.1 .

По отношение на правната страна :

При така установеното като факти - от правна страна съдът прие, жалбата за неоснователна.

НП следва да бъде потвърдено в частта относно извода за извършено административно нарушение на КТ , което следва да бъде санкционирано , независимо, че нарушението е квалифицирано неточно като такова по чл. 414 ал.3 КТ вр. чл. 62 ал.1 КТ вр. чл. 1 ал.2 КТ . Това , тъй като констатираното нарушение е , не наемане на работа без писмен договор , а приемане на работа с писмен договор , който не урежда отношенията по предоставянето на работна сила като трудови .

Съобразно установеното по делото следва да се приеме, че жалбоподателят в качеството си на работодател по см. на пар. 1 т.1 ДР КТ е нарушил разпоредбата на чл. 1 ал.2 КТ , според която отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови.

С оглед на това и на установеното по делото жалбоподателят следва да бъде санкциониран за извършено от него в качеството му на работодател административно нарушение по чл. 414 ал.1 КТ , съгласно която разпоредба - наказва се със санкция от 1 500 лв. до 15 000 лв. работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство 4 извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Квалифициране от съда за първи път на нарушението като такова по чл. 414 ал.1 КТ вр. чл. 1 ал.2 КТ е в съответствие с правомощието на съда по чл. 63 ал.7 т. 1 ЗАНН – за приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и с утвърдената съдебна практика по приложението на закона по наказателни дела. В случая по делото вярното квалифициране на нарушението е допустимо и при съблюдаване на правилата, осигуряващи правото на защита на жалбоподателя , тъй като видно от материалите - фактите на нарушението по чл. 414 ал.1 КТ вр. чл. 1 ал.2 КТ се съдържат във връчения на жалбоподателя

АУАН , посочен и от наказващия орган като фактическо основание за налагане на административно наказание , а от друга страна и съставът на административното нарушение , приет от съда , е еднакво наказуем с посочения в НП – чл. 414 ал.3 КТ .

Съобразно изложеното и като взе предвид , че определеният размер на санкцията се явява минимален по закон , съдът прие , че в частта относно санкцията НП следва да бъде потвърдено .

Без уважение съдът прие, че следва да се остави и искането за определяне на нарушението по акта като маловажен случай , тъй като видно от разпоредбата на чл. 415в КТ маловажно по см. на КТ нарушение е това , което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса , какъвто не е случаят по делото . Последното по съображение, че, в случая по делото, времето , през което лицето е работило без трудов договор и вредните последици за него от това не са заличени по реда, предвиден в кодекса .

По отношение на разноските:

На осн. чл. 63д ЗАНН

, чл. 143 ал.3 АПК и

5

Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за възнаграждение за участие на юрисконсулт на административнонаказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в минимален размер 70 евро . .

По изложените съображения и на основание чл.63 ЗАНН съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 23– 2500489/ 18.09.2025 г. , издадено от директора на дирекция “Инспекция по труда Софийска област ” към ИА ГИТ - гр. София , с което на основание чл. 414 /3/ КТ на жалбоподателя общинско предприятие „ ,,***'' „ е наложена имуществена санкция в размер на

1 500 лв. като

ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението като нарушение по чл. 414 ал.1 КТ вр. чл. 1 ал.2 КТ .

ОСЪЖДА общинско предприятие „ ,,***'' „ да заплати в полза на

ИА ГИТ сумата от 70 евро - разноски за участие на юрисконсулт по делото .

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Адм. съд – София .

Районен съдия :

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6

7