Решение № 314 от 06.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Стара Загора, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20245500500372 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от И. Г. В. против решение № 207 от 15.04.2024 г., постановено по гр.д. № 271/2023 г. на Районен съд - Казанлък.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за основателност на исковата претенция на ищеца и за неоснователност на предявения от него насрещни искове. Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. По отношение на исковата сума от 2256 лв. счита, че за тези разходи общината не е провела обществена поръчка; няма заповед на кмета кое дружество да изпълни поръчката за премахването на постройката. Счита, че провеждането на обществена поръчка по реда на ЗОП е задължителна предпоставка за провеждане на принудително изпълнение. Това било гаранцията на гражданите за финансова законност на принудителното изпълнение.

На второ място въззивникът твърди, че съдът не е обсъдил събраните устни доказателства, че към момента на събарянето на постройката поголямата част от нея е била премахната. Съдът не взел предвид това, а се доверил на протоколите, съставени от общината. Те обаче били съставени преди събарянето на постройката, т.е. не установявали истинското състояние на обекта към датата на изпълнение на заповедта за премахване . Въззивникът счита, че съдът неправилно не бил включил в размера на щетите и унищожената входна врата. Изнесените от двора отпадъци били негова 1 собственост и никой не го е уведомил къде са те. Оборската тор не била мерена и теглена, а това било материален актив, негова собственост, и има цена. Въззивникът счита, че след като навесът е бил премахнат неправилно, той е претърпял неимуществени вреди, които неправилно били отхвърлени от съда. Счита, че предявеният от него иск бил обоснован, доказан и справедлив.

Иска въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното в частта досежно уважените в полза на Община П.б. искове, които следва да бъдат отхвърлени изцяло, както и за отмени решението в частта относно отхвърлените искове, предявени от него.

Въззиваемият Община П.б. оспорва въззивната жалба. Излагат се съображения по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно.

Пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск по чл.422 ГПК. Ищецът Община П.б. е твърдял, кметът на общината е издал заповед №РД-14-3/04.01.2022 г., с която е задължил собственика на УПИ V-190 в кв.5 по регулационния план на с.А. И. Г. В. да премахне навес за отглеждане на животни, изграден към три съседни урегулирани поземлени имота УПИ III192, УПИ IV-189 и УПИ VI-191 в кв.5 по плана на село; да почисти имота си от фекалиите на животните и да изведе животните от имота. В заповедта бил определен срок за доброволното й изпълнение. Заповедта била връчена при условия на отказ за получаване. На 27.01.2022 г. била извършена проверка от служители на общината за изпълнението й. Било установено, че заповедта не е изпълнена. На 26.04.2022 г. на собственика на имота И. В. при условия на отказ било връчено уведомление за принудително изпълнение. Била насрочена дата - 29.04.2022 г. И било предприето принудителното изпълнение на заповедта. Съставени били протоколи за установяване на състоянието и строителната площадка преди започването на принудителното изпълнение и за установяване на състоянието и строителната площадка след приключването на принудителното изпълнение, както и протокол, доказващ необходимостта от удължаване на времето за почистване на имота от фекалиите на животните и за осигуряване на отвеждането им. На 09.05.2022 г. бил съставен протокол за установяване на състоянието и строителната площадка след приключването на принудителното изпълнение и за извършени разходи, като била определена сума в размер на 2256 лв. с ДДС. На 12.05.2022 г. била издадена фактура №606 на доставчика “Б.и.“ ЕООД за сумата от 2256 лв. На 02.08.2022 г. община П.б. подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Такава заповед била издадено по ч.гр.д. №1823/2022 г. по описа на РСКазанлък срещу длъжникът И. Г. В. за сумата 2256 лв., представляваща 2 разходи, направени от община П.б. във връзка с принудително изпълнение на заповедта. Длъжникът възразил, поради което ищецът е искал съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че има вземане за сумата от 2256 лв., представляваща разходи, направени във връзка с принудително изпълнение на заповед № РД-14-3 от 05.01.2022 г.

Ответникът И. Г. В. е оспорил предявения иск. Твърдял е, че към принудително изпълнение по премахването на незаконен строеж се пристъпвало, когато заповедта не се изпълни доброволно от адресата в определения с нея срок за доброволно изпълнение. Твърдял е, че към датата на принудително изпълнение на процесната заповед е изпълнил доброволно заповедта, като премахнал процесния навес и почистил имота така, както било регламентирано в заповедта. Твърдял е, че това било констатирано от ищеца в протокол Приложение №3 към чл.10 от НАРЕДБА за принудителното изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях на територията на Община П.б.. В следващите протоколи, съставени по горната наредба, не се е констатирало да се премахва навес.

Твърдял е, че исковата претенция била неоснователна и на друго основание - липсата на съставен протокол (Приложение № 2) съгласно чл.5 от наредбата с изискуемото съдържание, а именно срокът, необходим за изпълнението й, подлежащите на извършване видове и количества строително-монтажни работи (СМР) и необходимите за заплащането им финансови средства (по изготвена количествено-стойностна сметка), което водело до порочност по процедурата, а именно липсата на утвърждаване на необходимите разходи за премахване на строежа. Това обстоятелство не можело да се санира от протокол приложение №5 към чл.15, ал.1 за извършените разходи по премахване на незаконен строеж и в който протокол се говорело за незаконен строеж, а не за такъв по чл.196 ЗУТ доколкото отново липсвало количествено стойностна сметка, с посочени вид на работа, количество, ед.цена обща стойност. Неоснователно се претендирала сумата от 336 лева без ДДС за демонтаж и монтаж на входна порта, тъй като не било предмет на заповед №РД 14- 3/04.01.2022 г. Неоснователна била и претенцията за заплащане на сумата от 84 лв. без ДДС за извършване на “обща работа пренасяне почистване и подравняване“ , тъй като не било посочено каква е конкретна работа и необходимите 7 часа. Неоснователно се претендирало заплащане на сума от 140 лв., представляваща разходи за транспорт на мини челен товарач и транспорт на багер. Не било обосновано и не ставало ясно за какво е транспортирането на два броя челни товарача до имота му за извършване на дейностите по процесната заповед, което било в колизия и с протокол от 20.04.2022 г. на работна група, от който било видно, че в него не бил включен транспорт на машини, не било включено демонтаж / разбиване/ на входната му врата, а била определена стойност на видовете работи в размер на 1756 лв., като в тази цена било включено и премахването на навес, който твърди, че доброволно премахнал. Твърдял е, че по делото не 3 бил представен изискуемия по ЗОП писмен договор за възлагане на дейности по принудително изпълнение на заповед №РД14- 3/04.01.2022 г. на Община П.б., а представена фактура от изпълнителя по договора, но не била представена количествено стойностна сметка за действително извършени от изпълнителя дейности, и документи удостоверяващи извършено в полза на изпълнителя плащане, затова не било налице обедняване на ищеца респективно обогатяване на ответника. Представената фактура не установявала факта на реалното плащане, което следвало да се извърши след приемане на извършената работа с приемно предавателен протокол.

Необосновано от страна на ищеца се претендирало заплащане на дейности, които не били обективирани в заповед №РД-14-3/04.01.2022 г. на кмета на Община П.б. като извозване на тор на депо, почистване на тор и отпадъци.

Искал е съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Ответникът е предявил насрещен иск за присъждане на обезщетение за имуществени в размер на 3000 лв. и неимуществени в размер на 2000 лв. следствие на принудителното изпълнение на заповед №РД 14-3/04.01.2022 г. на кмета на Община П.б.. Твърдял е, че във връзка с принудителното изпълнение на заповедта била съборена масивна дървена входна порта на стойност 1000 лв; унищожени били 2 броя 7-годишни плодородни череши на общата стойност 200лв.; съборен бил 5-годишен орех, който оценява на 200 лв.; повредени били маркучи за напояване като щетата възлизала на стойност от 100 лв.; желязна пейка в размер на 100 лева; метален асмалък, изработен от винкели и тръби на стойност 1000 лв., както и повредени 2 бр. метални хранилки за животни обща стойност на 400 лв. Твърдял е, че възложителят и изпълнителят “Б.и.“ ЕООД имали задължение да пазят имуществото му, което не било предмет на заповедта. Поради това, Община П.б. следвало да му заплати сумата от 3000 лв., представляващи имуществена вреда, причинена по повод извършване на възложената работа на основание чл.49 ЗЗД, защото било налице противоправно поведение от страна ответника, респ. изпълнителя на възложеното от ответната община, с което повредили имущество на ищеца по насрещния иск, което не било предмет на заповедта.

Ищецът е твърдял, че е преживял стрес, притеснение и неудобства. От противоправните действия на ответника се чувствал обиден, унизен, бил афектиран, чувствал се с накърнено достойнство, поради което е претендила обезщетение в размер на 2000 лв.

Насрещният иск е оспорен от ищеца по първоначалния.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че по ч.гр.д.№1823/2022 г. по описа на РС-Казанлък е издадена заповед №1122/12.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника И. Г. В., за сумата от 2256 лв., съставляваща направени разходи по изпълнението на заповед №РД-14- 3/05.01.2022г. на кмета на Община П.б. за премахване на незаконен строеж по чл.195 и чл.196, ал.5 ЗУТ, както и за законната лихва и разходите. Приел е за установено, че на 10.05.2005 г. И. Г. В. е придобил 4 собствеността върху недвижим имот: дворно място с площ 326 кв.м, съставляващо УПИ V-190, кв.5 по плана на с.А., община П.б., заедно с построените в него жилищна сграда и други подобрения, при граници и съседи: улица, имот IV-189, имот III-192 и имот VI-191. Приел е, че по жалба на Л.Х.Н. от с.А. била извършена проверка в имота на И. В. и със заповед №РД-14-3/05.01.2022г. на кмета на Община П.б., на основание чл.195, ал.6, т.1 и чл.196, ал.3 от ЗУТ било наредено на собственика да премахне навес за отглеждане на животни, изграден към три съседни урегулирани поземлени имота УПИ III-192, УПИ IV-189 и УПИ VI-191 в кв.5 по плана на с.А., общ.П.б.; да почисти имота си от фекалиите на животните и да осигури отвеждането им, както и да ги изведе от имота в срок от две седмици от връчване на заповедта. Приел е, че заповедта била връчена на ответника при отказ на 05.01.2022 г. Приел е, че заповедта не е обжалвана и е влязла в сила.

На ответника бил даден 14-дневен срок доброволно да изпълни заповедта, като е предупреден, че при неизпълнение, тя ще бъде изпълнена принудително. Приел е, че ответникът не е изпълнил заповедта доброволно и с уведомление от 27.04.3022 г. била определена дата и час на принудително изпълнение - 29.04.2022 г. от 10 ч. Приел е от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от представените писмени доказателства, в т.ч. оферта рег.индекс: РД-20-429/24.04.2022г., протокол- приложение №5 от 09.05.2022 г. за извършени разходи по премахване на незаконен строеж и фактура №0000000606/12.05.2022 г. с преводно нареждане от 16.05.2022 г., че заповедта е била изпълнена принудително от „Б.и.“ ЕООД, за което му е заплатена сумата от 2256 лв. с ДДС.