Решение № 3317 от 14.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3317 гр. С., 14.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20241110205654 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Инициирано е по жалба от К. В. Б. с ЕГН: ********** като законен представител на непълнолетното лице С. Д. Б., чрез адв. Б. Х. от САК и адв. С. М. срещу индивидуален административен акт - заповед, с рег. №225зз-441 от 07.04.2024 г., издадена от Р. Б. Т. – младши полицейски инспектор при 04 РУ – СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР във вр. чл.21, т.9 от ЗООРПСМ е постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане за срок от 24 часа на непълнолетното лице С. Б..

В депозираната жалба се релевират твърдения за наличие на противоречие на цитираната заповед с материалноправните разпоредби на закона. Изложени са съображения за липса на разбираемо, прецизно и точно формулиране както на фактическото, така е на правното основание за задържане на лицето. Отправена е молба за отмяна на издадения индивидуален административен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Д. Б., нередовно призована, не се явява. За нея се явява процесуален представител - адв. М. – САК, който поддържа жалбата с изложените в нея съображения. Допълва доводите си с аргументи, че едно дете не може да разбере основанието за задържането му по начина, по който същото е отразено в процесната заповед. Моли за присъждане на разноски, като представя съответен договор за правна помощ към приложеното по делото пълномощно.

Ответникът Р. Б. Т. – полицейски орган при 04 РУ – СДВР, редовно призована, не се явява. Представлява се от юрк. С., с пълномощно по делото, който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Представя по делото писмени 1 бележки, в които релевира доводи за наличие на процесуална легитимация на органа, издал заповедта, както и за пълно спазване на приложимото материално и процесуално право досежно издадения индивидуален административен акт. Излага подробна аргументация относно легитимността на упражнената принуда. Подчертава, че издаването на заповедта е акт на оперативна самостоятелност на съответния полицейски орган, като в конкретния случай задържането е било оправдано предвид наличието на данни за лице, нарушаващо обществения ред. Счита, че тъй като заповедта като индивидуален административен акт по естеството си не представлява привличане на обвиняем, нито повдигане на обвинение, не е необходимо да бъ0де подробно мотивирана с детайлно посочване на всички обстоятелства.

Моли за потвърждаване на издадената заповед за задържане. Отправя и молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 07.04.2024 г. в гр. С., на Национален стадион „Васил Левски“, се провела футболна среща между ПФК „Левски“ и ПФК „ЦСК“ с начален час 14:45 ч. По време на срещата на младши инспектор при 04 РУ – СДВР ХХХХХ били възложени задачи, свързани с пропускателния режим на спортно мероприятие. Непосредствено преди неговото начало инспектор Тачева забелязала младо момиче, идентифицирано впоследствие като С. Б., облечено с черен клин, черна тениска с надпис „ЦСК“ и сива връхна дреха. Извършила проверка на същото, в хода на която установила скрито в дрехите пиротехническо изделие тип факла. Това била и причината да бъде пристъпено към нейното задържане за срок до 24 часа със Заповед с рег. №225зз-441 от 07.04.2024 г., на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР във вр. чл.21, т.9 от ЗООРПСМ. Като фактическо основание за задържането било посочено „проява – спортно хулиганство“. Спрямо лицето е извършен личен обиск по реда и правилата на ЗМВР, при който бил открит мобилен телефон „Айфон 11“. Видно от отбелязаното в заповедта жалбоподателката била освободена на 07.04.2024 г. в 22:25 ч.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приложените писмени доказателствени материали, приобщени по реда на чл. 283 НПК - протокол за личен обиск на лице, декларация, книга за задържани лица, протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ, протокол за доброволно предаване, удостоверение за заемана длъжност от отдел "Човешки ресурси" при СДВР, заповед, решение по възпитателно дело №11 от 26.04.2024 г. и др. Съдът намери приложените писмени доказателства за единни и непротиворечиви, като прие, че са инкорпорирани към доказателствената съвкупност по надлежния ред и затова ги кредитира в цялост. При тяхната преценка по несъмнен и категоричен начин се установява възприетата и описана от съда фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Проверката на съда в производствата по оспорване на административни актове, издадени при оперативна самостоятелност, съгласно чл.169 от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), се съсредоточава върху наличието на оперативна самостоятелност за органа, издал заповедта и спазването от негова страна на 2 изискването за законосъобразност на административните актове. Разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК предписва, съдът в производството да не бъде обвързан от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Законовият текст, към който чл.168, ал.1 от АПК препраща, предвижда като условие за валидност на обжалваните административни актове кумулативната даденост на следните предпоставки: издаването им от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в унисон с материалноправните разпоредби и без противоречия с целта на закона. От значение се явява и ограничението по чл.72, ал.1 от ЗМВР с принципа за съразмерност в административното производство, прокламиран от чл.6, ал.2 – ал.4 от АПК – да не се засягат права и законни интереси в по- голяма степен от найнеобходимото за целта, за която актът се издава, да не са възможни по- благоприятни мерки, с които да се постигне тази цел, да не съществуват повече от една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията.

Следвайки обсъдената хронология в преценката относно законосъобразността на обжалваната заповед за задържане, настоящият съд намира, че не е налице порок в нея досежно компетентността на органа, който я е издал. Неин издател е полицейски орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР. Според чл.57, ал.1 от ЗМВР, сред полицейските органи, осъществяващи дейности по чл.6, т.1-3, т.7 - 8 от ЗМВР са и органите на областните дирекции на МВР, каквато е СДВР със своите подразделения.

Прието и неоспорено по делото като доказателство е удостоверението от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР относно заеманата от ХХХХХХХХ към 07.04.2024 г. длъжност „младши полицейски инспектор“ при 04 РУ – СДВР.

Атакуваният индивидуален административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми от закона задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.74, ал.2, т.1 и т.3-6 от ЗМВР. Отразен е органът, който го е издал, лицето, срещу което е издаден, правото на превод, възможностите за оспорване на заповедта по административен и съдебен ред и сроковете за това. Фигурира разяснение на правата на задържания, ведно с отразяване на законовите основания за издаването на административния акт. Копие от него е връчено на жалбоподателя, който се е подписал в уверение на факта, че е получил същото и че се е запознал с него.

Съществен реквизит е посочен в нормативния регламент на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, съгласно който заповедта за задържане следва да съдържа „фактическите и правните основания за задържането“. Изискването е въведено с оглед обезпечаване необходимостта от мотивиране на акта от правна страна и с посочване на конкретните фактически основания, послужили за законосъобразното упражняване на правомощията на полицейския орган по ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето. Правното основание в издадената заповед е вписано като чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР във връзка чл. 21, т.9 от ЗООРПСМ. В конкретния случай, обаче, в нарушение на императивното изискване по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР в оспорената заповед не са посочени конкретни фактически основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка именно на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР. Отразяването на правната квалификация на обществената проява от ЗООРПСМ не съставлява изпълнение на задължението на полицейския орган да опише фактическите обстоятелства, обуславящи задържането. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища, както и на ЕСПЧ. За да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощие да задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на адресата на заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, което се задържа е извършило конкретна противообществена проява. В атакуваната заповед отсъства посочване на конкретна хипотеза от чл. 72, ал. 1, т.

7 ЗМВР. Единствено е инкорпорирано твърдение за „противообществена проява – спортно 3 хулиганство“, но това по никакъв начин не изпълнява изискванията за посочване на конкретни фактически обстоятелства. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засягат правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 на ОСГК мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка, издадени от административния орган, каквито, обаче, в случая не са налице.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че атакуваната заповед не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР - в нея не се съдържат фактическите основания за издаването й, като такива въобще липсват в административната преписка.

Нещо повече чрез този пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си, залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането. С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на жалбоподателя са допуснати нарушения на процедурата, които в съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу същото.

Именно последното се явява достатъчно основание да се констатира незаконност на задържането от процедурна страна, което от своя страна е абсолютна предпоставка за отмяна на издадения индивидуален административен акт.

Предвид изложените съображения съдът намира, че задържането на С. Б. се явява незаконосъобразно, доколкото нито в издадената заповед, нито в документи, приложени към административнонаказателната преписка са изложени конкретни фактически основания, което да позволи на съда да извърши контрол върху приложението на материалния закон или основателността на действията. Недопустимо е чрез собствен анализ на материалите по приложеното към настоящото административно дело възпитателното такова, образувано от МКБППМН, съдът да запълва празнотите в съдържанието на заповедта и да замества волята на административния орган. Ето защо съдът счита, че процесната заповед следва да бъде отменена.