Решение № 8389 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8389 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20221110115212 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявени от Б. Л. С. срещу „************“ ЕАД (с предходно наименование „*************“ АД) искове:

1/. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, за осъждане на дружеството да заплати на ищцата сумата 2706 лв. обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договорното задължение на ответника за фактуриране на изразходвана ел. енергия по тарифата за битови, а не за стопански потребители, представляващо разлика между дължима стойност на доставената и консумирана в периода 30.06.2018 г. – 1.03.2022 г електроенергия и предоставени в същия период услуги по снабдяване и разпределение на електрическа енергия в притежаван от ищцата жилищен обект – апартамент и начислената за същия обект и период и платена от ищцата стойност на електроенергия и услуги по цени за стопански потребители;

2/. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на сумата 347, 24 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода 23.06.2018 г. – 1.03.2022г.;

3/. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, за осъждане на дружеството да заплати на ищцата сумата 573, 20 лв. обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договорното задължение на ответника за фактуриране на изразходвана ел. енергия и предоставени услуги по тарифата за битови, а не за стопански потребители, представляващо разликата между платения ДДС върху фактурираните и платени суми за ел. енергия по тарифата за стопански потребители и ДДС, който ищцата би платила върху фактурираните и платени суми за ел. енергия по тарифата за битови потребители, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното им изплащане.

Твърди се, че на 12.12.2017 г. ищцата придобила апартамент, находящ се в гр.

*************, с ипотечен кредит от „********“ АД. На 14.02.2018 г. подала заявление за прехвърляне на партидата на електромера от дружеството-строител „*******“ ООД на ищцата, като подала заявление за регистрация на битов потребител по образец, предоставен от ответника, въз основа на което й е даден клиентски номер. От ***** г. до настоящия момент получава електронни фактури за дължима ел. енергия. На 21.01.2021 г. получила фактура за периода 23.11.2021 г. – 23.12.2021 г. за дължима стойност на доставена и изразходвана електрическа енергия и предоставени услуги на стойност 535, 93 лв. След извършена справка се установило, че посочената във фактурата стойност е изчислена на база 1 цени за стопански потребител, а не за битов потребител, като какъвто ищцата била регистрирана. Служителка в дружеството извършила справка и установила, че е подадено заявление за регистриране на ищцата като битов потребител, че данните за апартамента и заявителя са подадени коректно в системата и не могла да обясни по какви причини използваната електрическа енергия е изчислена по цени за стопански потребители. След консултация с управителя на офиса й било предложено да подаде отново заявление за регистрирането й като битов потребител, за да може от 1.03.2022 г. използваният в обекта ток да се остойностява по цени за битови потребители. Ищцата подала второ заявление за регистрация като битов потребител на 17.01.2022 г., подала и жалба до ответното дружество, с искане за преизчисляване на цената, но платила фактурираната сума, тъй като произнасянето щяло да се забави. Размерът на платената в повече цена на доставена ел. енергия и предоставени услуги, на платения в повече ДДС по всяка от фактурите, съставени за периода 14.02.2018 г. – 1.03.2022 г., както и на обезщетението по чл. 86 ЗЗД, дължимо по всяка от фактурите, са конкретизирани в уточняващата молба от 05.06.2024 г. Моли съда да уважи исковите претенции и претендира разноски.

С отговор на исковата молба, ведно със становище от 19.03.2024 г., подадени от „************“ АД са развити съображения за неоснователност на предявените искове.

Твърди се, че с подаденото от ищцата заявление на ***** г. е поискано смяна на доставчика на ел. енергия на процесния обект, който до 31.03.2018 г. е бил за небитово ползване и страна „*******“ ООД, при друг доставчик – „*********“ АД. Доставчикът на електроенергия е сменен от 1.04.2018 г., но информация за заявено желания за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за битово ползване не е достигнала до дружеството. Последното не носи отговорност за пререгистрация на обект на краен клиент от един на друг доставчик на отворения пазар. Такава пререгистрация се извършва от „**********“ АД / сега – *********/. Заявлението за смяна се подава до 10-то число на месеца, предхождащ месеца, за който се иска промяната. Ответното дружество е било в готовност за сключване на извънсъдебно споразумение с ищцата, делото е заведено с цел генериране на доход за процесуалния представител на ищцата, поради което не следва да се присъждат на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Твърди се, че фактически ищцата е платила не сумите от фактурите, а по-ниски суми, тъй като след месец октомври 2021 г. сметките на всички стопански клиенти са намалени с компенсации въз основа на актове на МС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят за наличието на облигационна връзка помежду им, по отношение на обстоятелството, че ищцата е собственик на процесния имот, както и че процесният недвижим имот е топлоснабден. Не се спори и затова, че ищцата има качеството на битов клиент, както и че за сочения период са й били начислявани цени като за небитов клиент.

Спорен е въпросът дали ответното дружество притежава пасивна материална легитимация по така предявените искови претенции.

Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗД – за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение. Съдът намира, че искът е процесуално допустим.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД кредиторът има право да иска обезщетение при неизпълнение на договорно задължение, а по силата на чл. 82 ЗЗД - длъжникът отговаря за претърпените вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Между страните е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия на ************ ЕАД, сключен при публично известни общи условия по смисъла на Закона за енергетиката, за което не е налице спор.

В случая се твърди неточно изпълнение, изразяващо се в неправилно тарифиране – начисляване на цени за небитов клиент при положение, че ищецът има качеството на битов 2 клиент.

Съгласно легалната дефиниция в § 1 от ДР на Закона за енергетиката „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. Критерият е функционален – следва да бъде взето предвид какво е предназначението на обекта и реалното му ползване.

В отговора на искова молба, както и в подаденото становище, ответникът е релевирал за липса на пасивна материална легитимация, изтъквайки, че претенцията следвало да бъде заведена срещу „*********“ АД. Съдът намира възражението за неоснователно по следните съображения: ответникът „************“ ЕАД е краен снабдител на електрическа енергия и страна по облигационното правоотношение с ищеца. Следва да бъде отчететено и обстоятелството, че същото дружество е и издател на процесните фактури и получател на заплатените суми. Следователно именно ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск, доколкото претенцията произтича от начина на формиране и начисляване на цената по тези фактури. За пълнота, съдът взе предвид изложената от ответното дружество съдебна практика, но следва да се има предвид, че същата касае случаите, в които отговорността се носи именно от „*********“ АД в хипотези, касаещи преустановяване приесъединяването или преноса на ел.енергия, което не е предмет на настоящото производство.

От събраните писмени доказателства съдът приема за установено, че ищцата е физическо лице, че процесният обект, по отношение на който са издавани фактурите, представлява жилищен имот, че ищцата е подала декларация за битово потребление, както и обстоятелството, че електроенергията се използва за домакински нужди. Също така през визирания процесен период ответникът е издавал фактури, формирани по тарифа за небитов потребител, т.е. за стопански нужди, а ищцата е заплатила начислените суми. В процесния случай, ответното дружество не ангажира доказателства, че ищецът е упражнявал стопанска или професионална дейност в обекта, нито, че е заявявал промяна на статута си в небитов клиент. Напротив, от приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е предоставила и попълнила лично в офис на ответното дружество заявление по образец за регистрация за битов потребител, предоставено й от „*************“ АД /с ново наименование „************“ АД/. Ответникът не доказа и наличие на стопанска дейност в имота, нито валидно искане или правно основание за промяна на клиентската категория, липсват данни и за промяна на предназначението на имота, както и ангажирани доказателства за реално небитово потребление. Съдът намира за съществено, че процесният обект не представлява ателие, офис, магазин или друг имот със смесено или търговско предназначение, а жилище – апартамент, чиято функция по естеството си е задоволяване на жилищни нужди. Дори при хипотези в практиката, касаещи ателиета, съдилищата приемат, че решаващо е реалното предназначение и начинът на ползване, а не формалното наименование на обекта. В настоящия случай обаче спор относно предназначението изобщо не възниква – става дума за жилищен апартамент.

Ответното дружество, в качеството си на краен снабдител на ел.енергия, определя ценовата категория, формира крайната стойност на издаваните фактури и получава плащането. Крайният потребител няма каквото и да било участие в процеса на тарифиране.

От наличната доказателствената съвкупност се формира изводът, че неправилната квалификация на клиента като „небитов“ представлява по своята същност неточно изпълнение на договорното задължение от страна на ответното дружество, изразяващо се в нарушение на нормативно установения ред за ценообразуване досежно различната категория клиенти на ел. енергия, както и поведение, което е изцяло в противоречие с принципа на добросъвестност по чл. 63 ЗЗД. Рискът от неправилна вътрешна административна или техническа обработка се носи от доставчика и не може да бъде на потребителя. При това положение съдът приема, че липсва правно основание за едностранна промяна на тарифния режим. Начисляването на цена за небитов клиент, т.е. за стопански нужди, представлява отклонение от нормативно установения ценови режим и следователно неточно изпълнение на договора. Прилагането на неправилна ценова категория представлява неточно 3 изпълнение, независимо дали е резултат от техническа или административна грешка.

При предявяване на иск за обезщетение за вреди от неизпълнение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат изпълнени следните елементи на фактическия състав, а именно: наличие на договорна връзка между страните; противоправно поведение на ответника – нарушение на договорно задължение; настъпили вреди и причинно-следствена връзка между нарушението и вредата.

В тази връзка е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. В нея вещото лице е констатирало, след преглед на приложените по делото фактури, че консумираната електрическа енергия, която ищцата следвало да заплати като битов потребител за периода от 01.04.2018 г. до ********* г. възлиза в размер от 3 340.73 лева с ДДС, а за периода от ****** г. – ********* г. – в размер на 3 315.87 лева с ДДС, за снабдяване с електрическа енергия следвало да заплати 2 302.60 с ДДС за периода от 01.04.2018 г. до ********* г., а за периода от ****** г. до ********* г. – 2 284.52 лева с ДДС, а за разпределение на електрическа енергия като битов потребител следвало да заплати 1 038.13 лева с ДДС за периода от 01.04.2018 г. – ********* г., а за периода от ****** г. до ********* г. – 1 031.35 лева с ДДС. Експертът е посочил и какъв е размерът на надвнесеното ДДС върху сумите, представляващи разликата за надплатената сума от тази, която се начислява като за битов потребител, а именно за периода от ****** г. – ********* г. – в размер на 198.84 лева, а за периода от 01.04.2018 г. до 25.05.2018 г. – 1.14 лева.