Присъда № 11 от 07.07.2025, Районен съд - Раднево

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №11/07.07.2025 Г. ПО НОХД № 5/2025 Г.

Районна прокуратура ********, ТО *********** е внесла обвинителен акт против подсъдимия Х. П. С. за това че, на ****.2024г. в гр. *********** отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „*****“ модел „*****“ на стойност 86,67 лева от владението на С. Х. С. без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.

В хода по същество, прокурорът не поддържа обвинението с оглед събраните доказателства в хода на съдебното следствие. Съгласно разпоредбата на чл. 293 от НПК заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение. Поради което при проведеното тайно съвещание, като не намери основания за прекратяване на наказателното производство, съдът се произнесе с присъда по делото.

Адв. Д. – защитник на подсъдимия, пледира за признаване на подзащитния му за невиновен и оправдаване по предявеното му обвинение.

Подсъдимият Х. П. С. не се признава за виновен. Дава обяснения. При последната си дума поиска да бъде оправдан.

По делото не е предявен граждански иск и не е конституиран частния обвинител.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК, всички доказателства по делото – показанията на свидетелите – С. Х. С., А. Ж. Й., С.

В. М. и И. Х. И. дадени пред съдебния състав, така също и прочетените по реда на чл.281, ал.3, във връзка с ал.1, т.1 от НПК, обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседание и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства – съдебно - видеотехническа експертиза, съдебно – техническа експертиза, съдебно – медицинска експертиза и съдебно – оценителна експертиза; справка за съдимост, протокол за доброволно предаване, фотоалбум, намери за установено следното:

Подсъдимият С. е роден на ********* г. в гр. *********** с постоянен адрес гр. ********, ул. „**** и настоящ адрес с. *********** общ.

***********, български гражданин, средно образование, безработен, разведен, реабилитиран, ЕГН **********.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Св. С. и съжителят й св. Й. живеели с. ***, общ. Нова Загора. Обв. С. и св. И. живеели в с. ***, общ. ***********. Обв. С. се занимавал с животновъдство, а св. И. понякога му помагал. На ****.2024 г. св. С. и св. Й. дошли в гр. ***********. Първо посетили РУ – ***********, където С. получила новата си лична карта. След това взела пенсията си от пощата в 1 града и отишли до заложна къща, за да вземат заложен по – рано от тях мобилен телефон. Към тях се присъединил малолетния С. В. М. - внук на С..

Докато били в града ги забелязал св. И., който веднага звъннал на подсъдимия, за да му каже, тъй като знаел, че пострадалата му дължала пари. Постр. С. седнала на пейка, разположена в „****“ на града, а св. Й. отишъл да си купи цигари. При нея останал внукът й - св. С. М., който седнал на пейка отсреща.

През това време се появил подс. С. и св. И.. Подсъдимият застанал прав срещу пострадалата, която била седнала и видимо ядосан си поискал паричната сума, която й бил заел. Същата му отговорила, че в момента няма как да му ги върне, защото няма пари. Тогава той я ритнал по протезата на крака и пребъркал джобовете й, за да търси пари. В този момент постр. С. държала телефона си в ръка, а подс. С. го взел, за да провери дали е получила смс от банката за получаваната от нея пенсия. След това всички заедно тръгнали към банкомата на банка ДСК в града, за да се убеди лично подс. С., че пострадалата не разполага с парите, които му дължала. Телефонът останал у него. Поради непосредствената близост на банка ДСК с РУ на МВР *********** пострадалата забелязала полицейски служители и се развикала, че са я ограбили. Виждайки действията й, обв.С. се уплашил и побягнал. След залавянето му от органите на реда обв. С. доброволно предал 1бр. мобилен телефон с червена задна част и черна предна част с надписи “ *****“ и “ *****“.

В последствие по случая било образувано досъдебно наказателно производство и започнало разследване.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от чието заключение било установено, че в на ****.2024 г. св. С. е получила кръвонасядане на долния клепач на лявото око от действието на твърди и тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин съобщени от пострадалата.

В хода на разследването била изготвена техническа експертиза на приобщеното по делото веществено доказателство - 1 бр. оптичен носител, от чието заключение се установило, че същият съдържа записи без звук, възпроизведени в съдебно заседание, на които се вижда, че подсъдимият, пострадалата и останалите свидетели по делото се намират в централната част на града, т.нар. “***”, постр. С. е седнала на пейка, появата на подс. С., няколкоминутен разговор между тях, чието съдържание не може да се установи от записа, след което подсъдимия и св. И. тръгват в посока банка ДСК, а пострадалата и св. М. и св. Й. тръгват след тях.

Съда кредитира частично показанията на свидетелите С. Х. С., А. Ж. Й., С. В. М. и И. Х. И. дадени в хода на съдебното следствие и които показания съществено се различават от тези дадени в хода на досъдебното производство.

На първо място всички свидетели твърдят, че са очевидци на случилото се и са се намирали на относително близко разстояние от пострадалата и подсъдимия, както и обстоятелството, че на процената дата и място подсъдимият е поискал 2 от пострадалата да му върне парична сума, която той й дал назаем, но тя му казала, че не може, тъй като няма пари. В тази си част показанията на всички свидетели са безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира с доверие.

На следващо място показанията им относно обстоятелството дали подсъдимият е изтръгнал телефона на св. С. от ръцете й или пък го е взел от джоба й, пребърквайки я, или пък тя доброволно му го е дала са противоречиви. Св. Й. първоначално твърди, че подсъдимият е взел телефона от джоба на св. С.. След прочитане на показанията му по реда на чл. 281,ал.4 НПК вр. с чл. 281, ал.1, т.1 НПК дадени в хода на досъдебното производство, същият твърди, че телефонът е отнет от ръката й, докато тя се опитвала да се обади по него. Св. М. пък твърди, че св. С. била дала доброволно телефона си на подсъдимия като гаранция, че ще му върне парите – „****.”, като твърди, че показанията които дал пред разследващите органи не отговарят на истината, а били дадени под натиска на неговата баба – св. С. и майка. Св. И. също твърди, че св. С. е дала “един червеникав телефон” на подсъдимия С., който той да й върне след като тя му върне парите. Показанията на този свидетел дадени в хода на разследването отново бяха прочетени по реда на чл.

281, ал.4 НПК вр. с чл. 281, ал.1, т.1 НПК и същият заяви, че потвърждава тези дадени в хода на съдебното следствие. Св. С. в своите показания пък заяви, че самата тя е подала телефона на подсъдимия, за да провери дали е получила смс от банката за получена пенсия, тъй като той не й вярвал, че няма пари и й казал заедно да отидат до банка ДСК, за да проверят, след което тръгнали натам. Съдът кредитира с доверие показанията на св. И., С. и М. относно обстоятелството, че телефонът е бил даден доброволно от самата св. С. на подсъдимия С., макар и същите да са противоречиви в посока причината поради, която го е сторила. Едните - св. М. и св. И. твърдят, че телефонът е бил даден като гаранция, а св. С., заявява, че му го е дала, за да провери дали е получила смс от банката. Съдът не кредитира частично показанията на св. Й., доколкото същите са изключително противоречиви в насока обстоятелството по какъв начин телефонът на св. С. се е озовал у подсъдимия – веднъж бил взет от джоба й, след това от ръката й, в показанията си посочва и друг телефон, който също не може да посочи точно къде се е намирал. Що се отнася до показанията на свидетелите относно извършените от подс. Х. посегателства срещу физическият интегритет на пострадалата, изразаяващи се в нанесени ритници по протезата на крака й, както и хващането й за шията, съдът кредитира същите с доверие, доколкото кореспондират по между си, както и с изготвеното заключение на съдебномедицинска експертиза. По въпросите за извършено ли е престъпление и участието на подсъдимия в него /по чл.102 от НПК/ съдът изгради вътрешното си убеждение преди всичко върху свидетелските показания на св. С. Х. С..

Съдът кредитира изготвените съдебни експертизи, които бяха обсъдени от съда, същите не се оспориха от страните по делото.

От така установената фактическа обстановка и с оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства по делото е видно, че с деянието 3 си подс. Х. С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК.

Грабежът като съставно престъпление включва два разнородни и функционално свързани по между си акта – принуда и отнемане на движимата вещ, предмет на престъплението. Упражнената принуда е средството, начинът на осъществяване на деянието, свързано с отнемане на чуждата движима вещ.

Тя касае преодоляване /елиминиране на съпротивата на жертвата и улеснява отнемането. Между посочените два акта, задължително следва да е налице субективна връзка, като принудата предхожда или да съпровожда отнемането.

От събраните по делото доказателства, не може да се направи безспорен извод, че подс. С. е отнел от владението на С. Х. С., чужда движима вещ мобилен телефон марка „*****“ модел „*****“ на стойност 86,67 лева. В случая не са налице и двата елемента на съставното престъпление – принуда и отнемане на движимата вещ, предмет на престъплението, тъй като от показанията на разпитаните свидетели се установи, че вещта е била предадена доброволно на подсъдимия от свидетелката, а не й е била отнета чрез сила и заплашване.

Не може да се приеме и, че подсъдимият С. е осъществил от обективна страна престъплението „обсебване“ по чл.206, ал.1 НК, тъй като не са налице всички обективни съставомерни признаци, изискуеми от състава на престъплението. При обсебване е необходимо да се докажат два елемента: 1/ че присвоената вещ е във владение на извършителя; 2/ липса на намерение на последния да върне веща или да замести същата. Именно вторият елемент на това престъпелние остана недоказан в настоящото производство. Като се има предвид, че субект на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което има фактическа власт върху предмета на престъплението на правно основание-владее или пази този предмет, то от съществено значение е ясно и категорично да се установи, имал ли е такава подсъдимия и какво е било отношението му към предмета на делото.

Съдебната практика е константна по въпроса, че за съставомерността на деянието по чл. 206, ал. 1 от НК се изисква деецът, владеейки на законно основание чуждата вещ, противозаконно да е извършил фактическо или юридическо разпореждане с нея, без знанието и съгласието на собственика й.

Отказът за връщане на вещта на правоимащия също може да се счита за разпореждане, aко е незаконен.

Според показанията на св. Х. телефонът е бил даден на подсъдимия С., за да провери дали е получен смс от банката за получаваната от нея пенсия.

След като му го е предала, заедно са тръгнали в посока банков клон в гр.

***********. Нито свидетелката е поискала телефонът да й бъде върнат, нито пък обв. е заявил, че няма да й го върне или пък е манифестирал по някакъв начин намерение да се разпореди с вещта в свой личен или чужд интерес. Не може да се приеме, че и факта на бягството на подсъдимия след появата на органите на реда, представлява действие, което показва промяна на анимуса му към вещта, тъй като същото представлява първосигнална реакция на 4 подсъдимия, с оглед създалата се ситуация, която не може по недвусмислен начин да обоснове намерението му да свои вещта. Не без значение е и изключително ниската стойност на инкриминираната вещ - 86.67 лева според заключението на изготвената по делото съдебно – оценителна експертиза и материално имущественото състояние на подсъдимия, който се занимава с животновъдство и такава вещ за него напрактика би била без полза.