Решение № 94 от 20.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 891/2024
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 20.02.2025
- В сила
- 20.02.2025
- Състав
- Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, ЛЮБКА МИЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 ал.4 · Закон за арендата в земеделието
- чл.21 · Закон за задълженията и договорите
- чл.21 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.229 · Закон за задълженията и договорите
- чл.229 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.229 ал.2, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30 ал.1 · Закон за собствеността
- чл.30 ал.3 · Закон за собствеността
- чл.32 · Закон за собствеността
- чл.32 ал.1 · Закон за собствеността
- чл.32 ал.2 · Закон за собствеността
- чл.37в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.4а ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.4а ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.286 ал.1 · Търговски закон
- чл.287 · Търговски закон
- чл.288 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 94 гр. Велико Търново, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станислав Стефански
Членове:
Еманоел Вардаров
ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500891 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение№501/11.07.2024г. по гр.дело№2631/2023г. на ГОРС, съдът е: -приел за установено, по отношение на „Тива“ООД с ЕИК:104117151, ЧЗК„Шипа“ с ЕИК:104098992 и Н. Н.
П., че: Договор за наем на земеделски земи №114/14.05.2018 г. между Н. Н. П.(чрез пълномощника си Мария Димитрова Узунова) - наемодател от една страна и ЧЗК „Шипа“-наемател от друга страна, вписан в Служба по вписванията гр.Г.Оряховица с вх.№2685/22.05.2018г., акт 180, том 2 от 2018г. с предмет: -поземлен имот с идентификатор№ по КККР на с.Лозен Общ.Стражица, одобрени със Заповед№РД-18-1241/15.06.2018г. на Изп.директор на АГКК, като няма данни за изменение на КККР, засягащо поземления имот, с адрес на имота: с.Лозен Общ.Стражица, местност: „Драгнева Воденица“, с площ: 14985.00кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: при съседи:; -поземлен имот с идентификатор№ по КККР на с.Лозен Общ.Стражица, одобрени със Заповед№РД-18-1241/15.06.2018г. на Изп.директор на АГКК, като няма данни за изменение на КККР, засягащо поземления имот, с адрес на имота: с.Лозен Общ.Стражица, местност: „Атанасова воденица“, с площ: 18800.00кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 053004, при съседи: ; -поземлен имот с идентификатор№по КККР на с.Лозен Общ.Стражица, одобрени със Заповед№РД-18-1241/15.06.2018г. на Изп.директор на АГКК, като няма данни за изменение на КККР, засягащо поземления имот, с адрес на имота: с.Лозен Общ.Стражица, местност: „Малама чешма“, с площ: 6997.00кв.м., с трайно предназначение на 1 територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: при съседи:, -поземлен имот с идентификатор№ по КККР на с.Лозен Общ.Стражица, одобрени със Заповед№РД-18-1241/15.06.2018г. на Изп.директор на АГКК, като няма данни за изменение на КККР, засягащо поземления имот, с адрес на имота: с.Лозен Общ.Стражица, местност: „Зад лехите“, с площ: 10598.00кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята:
3, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: присъседи: и сключеното на 19.07.2021г.
Допълнително споразумение(анекс) към Договор за наем на земеделски земи№114 между Н. Н. П.
(чрез пълномощника си Мария Димитрова Узунова)-наемодател от една страна, и ЧЗК „Шипа“наемател от друга страна, вписано в Служба по вписванията гр.Г.Оряховица с дв.вх.№ акт№208, том 2 от 2021г. не поражда обвързващо правно действие по отношение на „Тива“ООД с ЕИК:104117151, със седалище и адрес на управление: с.Сушица ***
Общ.Стражица, представлявано от Елка П.Тодорова и Тодор Г.Тодоров; -oсъдил ЧЗК„Шипа“ с ЕИК:104098992 със седалище и адрес на управление: с.Лозен Общ.Стражица, представлявана от Председател: Стоян Й.Ангелов и Н. Н. П. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Стражица ул.
„Гоце Делчев“№35 да заплатят общо на „Тива“ООД с ЕИК:104117151, със седалище и адрес на управление: с.Сушица *** Общ.Стражица, представлявано от Елка П.Тодорова и Тодор Г.Тодоров сумата 1050.00лв. - разноски по гр.дело№2631/2023г. на ГОРС.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от ЧЗК„Шипа“(чрез адв.Т. П. от САК) против Решение№501/11.07.2024г. по гр.дело№2631/2023г. на ГОРС. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Tвърди, че към момента на сключване на процесния договор№114/14.05.2018г. за наем на земеделски земи и Допълнителното споразумение от 19.07.2021г., „Тива“ООД не е бил съсобственик на процесиите имоти. Процесният договор за наем и анекса са сключени(в предвидената от ЗСПЗЗ форма и са вписани в службата по вписванията) само от ЧЗК„Шипа“ и Н. Н. П. ответниците, без участието на „Тива“ООД. Изпълнени били всички изисквания на закона за действителност на процесния договор за наем на земеделска земя - той е сключен от лице, което има право да го сключи, в предписаната от закона форма. Приложимият към този вид договори закон - ЗСПЗЗ не поставя изискване за максимална продължителност на срока на тяхното действие, нито препраща към разпоредбата на чл.229 от ЗЗД. Правилата на §4а от ЗЗСПЗЗ на чл.3 ал.4 от ЗАЗ и на чл.32 ал.1 от ЗС били посветени на отношенията между съсобствениците, а не на отношенията между тях от една страна, и чужди на съсобствеността лица, от друга. Вещта е обща по смисъла на чл.30 ал.1 от ЗС само в отношенията между съпритежателите. Спрямо всяко трето лице всеки съсобственик е титуляр на правото на собственост в пълен обем. Затова и доводите, основани на правилата как, с какъв процент от притежаваните части, общата вещ може да бъде арендувана или отдадена под наем, не влияят на валидността на договора с Н. Н. П. . Самата препратка към чл.30 ал.3 от ЗС - правото на част от гражданския плод, наем или рента, съответна на частта на всеки съсобственик, показва, че договорът и анекса, сключен от един съсобственик, обвързва останалите. Ако договорът не важи и за несключилите го съсобственици, те не биха имали право на гражданския плод от вещта: за тях наемното отношение не би съществувало. Вътрешно противоречива би била конструкцията на закона съсобственик да получава част от наема по договор, който не важи за него. Неучаствалите в договора съсобственици биха били в правото си да ревандикират вещта от наемателя. Тези възможности законът им отрича именно, защото разпорежда отношенията, възникнали от арендуване или отдаване под наем на общата вещ от един съсобственик, да се уреждат според 2 правилата на чл.30 ал.3 от ЗС. Ако и доколкото Н. Н. П. е прекрачил границите на допустимото ползване на общата вещ, отклонявайки се от правилата на чл.32 от ЗС, ищецът може да търси обезвреда за това отклонение по правилата на чл.45 ал.1 от ЗЗД, доколкото търпи вреди. От друга страна в чл.229 ал.2 от ЗЗД се урежда срокът на договора за наем не спрямо сключилите го страни(тях той обвързва), а неговото действие във времето по отношение на собственика/съсобственика, който не е страна по договора. Затова тази разпоредба би имала приложение спрямо съсобствениците, които не са участвали в сключването на договора за наем и анексите и не са ги потвърдили в срока по §.10 ПЗР ЗСПЗЗ. Спрямо тях договорът се явява сключен от лица, които могат да вършат само действия по обикновено управление. Ищецът е закупил процесните ид.части имоти на съсобственик, който е потвърдил договора за наем и то договор, който е вписан в Службата по вписванията, преди той да е придобил собствеността. Ето защо спрямо „Тива“ООД чл.229 ал.2 от ЗЗД не бил приложим. Неправилен е и изводът на районният съд за срока на действие на анекса към процесния договор за наем, тъй като този въпрос не може да бъде повдиган от „Тива“ООД, който е сключил договор за аренда на същите земеделски земи с „Тива I“ООД, каквито са и предмет на договора за наем, тъй като обвързаността с договора за наем в определения срок касае отношенията между наемателя и онези съсобственици на наетите земеделски земи, които не са участвали при сключването на договора за наем. Уважаването на настоящия иск на „Тива“ООД щяло да доведе до владеене и държане без съгласието на съсобственика и на останалите идеални части, които не са тяхна собственост, т.е. на целите процесии земи в пълните им площи. Счита, че процесният договор за наем и анекс към него са противопоставими на „Тива“ООД. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗЗД, договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Към настоящия момент договорът за наем и анексите не нарушавали по никакъв начин правата на „Тива“ООД. В случая била налице търговска сделка по смисъла на чл.287 от ТЗ с оглед обстоятелството, че наемателят по договора е търговско дружество. Процесните договори за наем и анекси са търговски сделки.
Всеки от съсобствениците можело да осъществят договора за наем или аренда като договори за управление, но не били с ограничени правомощия за сключване на договори само за обикновено управление по смисъла на чл.229 ал.2 от ЗЗД. Така, не било противоречие с чл.229 от ЗЗД и с чл.4а от ЗСПЗЗ и съответно не била налице нищожност на договора за наем, респ. анексите и клаузите, касаещи сроковете в тях на това основание. При сключен договор за наем на земеделска земя от един съсобственик, отношенията му с останалите се уреждали по правилото на чл.30 ал.3 от ЗС.
Моли да бъде отменено изцяло Решение№126/08.03.2023г. по гр.дело№1808/2022г. на ГОРС, като бъде отхвърлен предявения установителен иск. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В съдебно заседание въззивникът ЧЗК„Шипа“(чрез адв.Т. П. от САК) представя молбастановище с вх.№1820/11.02.2025г., с която поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производства.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Тива“ООД(чрез адв.Г. Ив.Г. от ВТАК), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Безспорно било, че на 14.05.2018г. бил сключен Договор за наем на земеделски земи №между Н. Н. П.(наемодател) и ЧЗК„Шипа“(наемател) с предмет процесните имоти и със срок от 3 стопански години, започващ да тече с началото на стопанската 2018/2019г. от 3
01.10.2018г. и изтичащ със приключването на стопанската 2020/2021г. на 01.10.2021г. На 19.07.2021г. Н. Н. П. е сключил Допълнително споразумение(анекс) към договор за наем на земеделски земи№ с който договорът се изменя „се сключва за срок от 10 стопански години, и започва да тече от стопанската 2018/2019г...“. Към момента на сключване на договора и анекса към него, Н. Н. П. притежавал 2/16(12.5%)ид.части от правото на собственост върху процесните имоти.
Така, ГОРС стигнал до правилното решение, че Допълнително споразумение(анекс) към договор за наем на земеделски земи№не поражда обвързващо действие по отношение на ищеца „Тива“ООД. Във въззвината жалба били релевирани пороци на съдебно решение по други дела между същите страни, касаещи договори за наем на земеделски земи и анекси към тях предмет на другите първоинстанционни производства са с различни основания - частична нищожност чл.26 ал.4 ввр. чл.229 от ЗЗД. Първоинстанционното производство по настоящия казус се различавал от другите производства, доколкото в неговата основа лежи спор дали собственик, който не притежавал повече от 25%ид.части от правото на собственост може да обвърже с договор за наем друг собственик, който притежава повече от 25% от правото на собственост върху отдаваната вещ и последният да трябва да търпи облигационна връзка, която е създал първия. Съществували и правни разсъждения, обсъждащи въпроса за частичната нищожност на договора за наем сключен от съсобственик за срок над 3 години. Тези правни разсъждения на въззивника са ирелевантни за настоящият спор, доколкото нито в исковата молба се иска частична нищожност, нито такава е провъзгласявана със съдебното решение. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.
Претендират се направените разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Тива“ООД(чрез адв.Г. Ив.Г. от ВТАК) моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Разпечатката съдържа 26 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b6eadc7-ffd6-4805-99d9-921e0019a58c