Решение № 100 от 31.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Бургас, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело № 20262100900103 по описа за 2026 година

Производството е по Глава XXI -Обжалване на определенията от Гражданския процесуален кодекс във връзка връзка с чл.25 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ Производството е образувано по жалба, вх.№ 20260310163557г. на адв. Христина Коларова – лично и като пълномощник на Д.В.Д., роден на **.**.19**г. , гражданин на ****, с адрес: гр. ***, ул. *** № **, ет. *, офис * против Отказ № 20260227121122/04.03.2026г. на Агенция по вписванията по заявление вх. № 20260227121122/27.02.2026г. за вписване на промени по партидата на „Сънрайс България“ ЕООД, ЕИК 102958312, а именно: заличаване на едноличен собственик на капитала и управител и вписване на нов след прехвърляне на дружествени дялове.

Длъжностното лице по регистрацията е отказало вписване на посоченото обстоятелство с мотива, че не е спазено императивното правило на чл. 129, ал. 2 ТЗ. Съгласно нормата, прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър. Видно от съдържанието на приложения към заявлението договор, при сключването му - купувачът е действали чрез пълномощник, като същият е с нотариална заверка на подписите и съдържанието извършени едновременно. В случая формата на договора за прехвърляне на дружествени дялове била спазена, но не било представено годно пълномощно за представителя на страната – купувач, тъй като същото не било с нотариална заверка на съдържанието.

Отделно от това, била представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, която вече била използвана в предходно регистьрно производство - по А4 с per. № 20260210140300. А следвало за всяко регистърно производство да се представя нова декларация.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ. Според жалбоподателя представеното пълномощно отговаряло на изискванията на закона, поради което моли за отмяна на отказа.

1

С отговора на жалбата от Агенция по вписванията се препокриват мотивите на длъжностното лице по регистрацията в процесния отказ.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, като е спазен срокът по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ-седмодневен от връчването на отказа. Внесена е и изискуемата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Със заявление вх.№ 20260227121122/27.02.2026г. Христина Коларова – адвокат с изрично пълномощно е заявила за вписване следните обстоятелства по партидата на „Сънрайс България“ ЕООД, ЕИК 102958312: заличаване на едноличния собственик на капитала и управител и вписване на нов след прехвърляне на дружествени дялове.

Към заявлението са приложени редица документи, вкл. договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 26.01.2026г. Видно от последния Христина Коларова – едноличен собственик на капитала на „Сънрайс България“ ЕООД продава на Д.В.Д. всичките си дружествени дялове от капитала на дружеството, предстявляващи дяловото й участие в дружеството. Договорът бил заверен според изискването на чл. 129, ал.2 ТЗ – едновременно е извършено нот.удостоверяване на подписите и съдържанието на документа.

Видно е от приложеното пълномощно с рег. № 1737/2025 г. на нотариус Атанас Димов,с рег. № 285 с район на действие – РС Бургас, с него Д.Д. е упълномощил Христина Коларова с подробно упоменатите по-долу права, сред които и прехвърляне на дружествените дялове, собственост на упълномощителя на трети лица или като пълномощника договаря сам със себе си.

Според отразеното от нотариуса същият е удостоверил единствено подписа върху документа, положен от Д.Д., но не и съдържанието на документа. Именно това е мотивирало длъжностното лице по регистрацията да постанови атакувания отказ.

При установените факти решаващият състав приема от правна страна, че атакуваният отказ е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, установени от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/14.02.2007 г., както и в съответствие с материалния закон – чл. 129, ал.2 ТЗ и чл. 37 ЗЗД.

На първо място не се оспорва от жалбоподателя, че нормата на чл. 129, ал.2 ТЗ, в действащата й към релевантния за предмета на спора момент /заявлението е подадено на 27.02.2026 г./, предвижда особена форма на договора за прехвърлянето на дружествен дял – изискването за форма е договорът да бъде сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Горното изискване е въведено с много по-ранното изменение на посочения текст – това с ДВ бр.105/2016 г.

Не се оспорва от жалбоподателя, че приложеното към заявлението пълномощно е само с нотариална заверка на подписите. Последното е в противоречие с изискването на чл. 37, предл.първо ЗЗД, според който текст упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, следва да бъде дадено в същата форма.

Като е констатирал този безсъмнен факт и е мотивирал отказа си за вписване на исканото обстоятелство с него, ДЛР е приложило точно относимия към спора материален закон в посочените по-горе норми, по чието приложение противоречие в теорията и практиката няма /така и в Решение № 1912 от 13.10.2017 г. на СГС по т. д. № 2856/2017 г.;

Решение № 2398 от 1.10.2018 г. на САС по т. д. № 2767/2018 г.; Решение № 2669 от 1.12.2017 2 г. на САС по т. д. № 5983/2017 г.; Решение № 104 от 20.03.2019 г. на ПАС по в. т. д. № 141/2019 г.; Решение № 1477 от 22.03.2018 г. на ОС - Благоевград по ч. т. д. № 50/2018 г./ Ето защо и не може да се направи друг обоснован извод по повод процесния казус, освен че пълномощното за прехвърляне на дружествен дял следва да бъде в същата особена форма, изискваща се за самото сключване на договора, а именно – писмена, с нот.удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

При липсата на такова пълномощно, както в случая, правилно ДЛР е констатирало при извършената от него при спазване изискванията на Наредба № 1/14.02.2007 г., че към процесното заявление не са представени изискуемите се документи, удостоверяващи съществуването на подлежащото и заявено за вписване обстоятелство и съответствието му със закона.

Това му действие не е извършено в противоречие с правомощията му, а при стриктно изпълнение на същите и изцяло кореспондира с духа и текста на относимите към казуса материално-правни разпоредби.

Ето защо постановеният от него отказ се явява законосъобразен, а жалбата срещу него неоснователна, което предпоставя отхвърлянето й.

Също така ДЛР правилно е отчело, че представената към заявлението декларация по чл.

13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вече е била използвана в предходно регистьрно производство - по А4 с peг. № 20260210140300. Логиката на разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ е към всяко заявление да се издава и подписва нарочна декларация, тъй като със всяко заявление се заявяват различни за вписване обстоятелства, съответно различни за обявяване актове.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхранение и достъп до ТРРЮЛНЦ сочи, че към всяко заявление се прилагат документи, установяващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство, съответно подлежащият на обявяване акт. По смисъла на закона, декларацията по чл. 13, е един от документите, които са необходими за да установят съществуването заявените за вписване обстоятелства.

По гореизложените съображения, съдът приема, че са налице са пречки за извършване на исканото вписване, поради което обжалваният отказ следва да бъде потвърден.

В тази връзка следва да се подчертае, че разноски в полза на Агенцията по вписванията не се дължат. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.) съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. С това законодателно разрешение не е внесена промяна в охранителния характер на настоящото производство, поради което не може да се приеме, че Агенцията по вписванията е страна по него. Според чл. 541 от ГПК разноските по охранителните производства винаги са за сметка на молителя

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ №20260227121122/04.03.2026г. на Агенция по вписванията по заявление вх. № 20260227121122/27.02.2026г. за вписване на промени по партидата на „Сънрайс България“ ЕООД, ЕИК 102958312, със седалище и адрес на управление:гр. Бургас, п.к. 8000 ж.к. "Славейков", бл. 37, вх. 3, ет. 3, ап. 7 , а именно: заличаване на едноличен 3 собственик на капитала и управител и вписване на нов след прехвърляне на дружествени дялове.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

4