Решение № 106 от 20.06.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 222/2024
- Вид
- Решение № 106
- Подписан
- 20.06.2024
- В сила
- 20.06.2024
- Състав
- Христо Иванов Крачолов, Веселин Ганчев Ганев, Иван Христов Ранчев
Цитирани разпоредби
- чл. 255а, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 53 · Наказателен кодекс
- чл. 82, ал. 1 т. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 106 гр. Пловдив, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христо Ив. Крачолов
Членове:
Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600222 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.34 ал.1 вр.чл.20 ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС.
Постъпила е жалба от Щ. Я. Е. Г, * гражданин със статут на постоянноо пребиваващ в РБ против решение №69/16.04.2024г., постановено по ЧНД № 247/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е признато и допуснато до изпълнение решение за конфискация, постановено от
Апелативен съд Г., К. Б. с реф. № **, влязло в законна сила на 08 ноември 2016 г. в частта, с която за извършените престъпления по наказателния кодекс на К. Б., на Щ. Я. Е., роден на ** г. в град З., Б., с Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ** и с настоящ адрес с. Е., ул. “О. Е.“, бл.
№ **, вх. *, ет.*, ап. *, е наложена конфискация на сума в размер на 2 398 895,21 евро /два милиона триста деветдесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет евро и двадесет и един цент/, с обща парична левова равностойност от 4 691 759,251 лева.
В жалбата се твърди, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като засегнатото лице получило призовката за делото на 12.04.2024г., а делото било разгледано на 16.04.2024г. в негово отсъствие без да му бъде осигурена възможност да се запознае с материалите и доказателствата по делото, включително чрез преводач, защото не владеел български език, както и да си упълномощи защитник по делото. Ето защо моли постановеното решение да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, за да може да 1 организира и осъществи защитата си против решението за налагане на финансова санкция.
Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата е неоснователна. Счита, че са налице всички законни предпоставки за признаване на акта за конфискация, поради което предлага обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Засегнатото лице Щ. Я. Е. Г не се явява на заседанието пред въззивната инстанция, като на същия е бил осигурен и назначен преводач с оглед на оплакванията в жалбата му.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
На първо място не се споделят възраженията на жалбоподателя, че е било нарушено правото му на защита в производството пред окръжния съд, тъй като получил призовката на 12.04.2024г., а съдебното заседание било проведено на 16.04.2024г. и по тази причина не се бил запознал с материалите и доказателствата по делото. Видно е, че засегнатото лице Щ. Я.
Е. Г е бил редовно призован за насроченото за 16.04.2024г. съдебно заседание, но не се е явил и не е посочил причини за отсъствието си по делото. В това отношение следва да се има предвид и съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.16 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, че неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото. Лицето не се яви и пред настоящата инстанция, въпреки, че са положени усилия за назначаване на преводач с оглед защита на неговите процесуални права и интереси предвид на възраженията в жалбата, която впрочем е подписана собственоръчно от него.
По съществото на случая въззивната инстанция намира, че окръжният съд е извършил правилна и задълбочена проверка и преценка на материалите по делото, като подробно е обсъдил и правилно преценил всички изисквания и основания на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / ЗПИИРКОРНФС /, за да признае и допусне изпълнение на решение за конфискация, постановено от Апелативен съд Г., К. Б. с реф. № **, влязло в законна сила на 08 ноември 2016 г. Производството по делото е образувано е искане на Апелативна прокуратура Г., К. Б., за признаване и изпълнение на решение за конфискация, постановено от Апелативен съд Г. с реф. № **, издаден на 18.02.2016 г., станал окончателен на 08 ноември 2016 г. в частта, с която за извършените престъпления по наказателния кодекс на К. Б., на Щ. Я.
Е., роден на ** г. в град З., Б., с Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ** с настоящ адрес с. Е., ул.“О. Е.“, бл. № **, вх. *, ет.*, ап. *, е наложена конфискация на сума в размер на 2 398 895,21 евро /два милиона триста деветдесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет евро и двадесет и един цент/.
2
Въз основа на решението на *я съдебен орган е издадено удостоверение за конфискация /приложение II/ от Регламент /ЕС/ 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г., относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация, с превод на български език. Видно от удостоверението, срещу засегнатото лице в В К. Б. е проведено наказателно производство, което е завършило с влязъл в сила на 08.11.2016 г. съдебен акт, въз основа на който е постановена конфискацията, чието признаване и изпълнение се иска. Посочени са и обстоятелствата относно престъпната деятелност на засегнатото лице, а именно: Я. Щ. е бил лидер на организирана престъпна група. Той систематично е придобивал дружества, които вече са се намирали в сериозни финансови затруднения, с цел да ги лиши от техните активи и да увеличи техните пасиви, включително чрез регистрация на своите служители в тези фирми без заплащане на социални осигуровки. Той е придобивал въпросните дружества чрез посредничество на различни (чуждестранни) фиктивни фирми и също така е предприемал мерки, за да затрудни разследването на престъпленията чрез назначаване на фиктивни лица като управители на тези фирми и чрез регистрирането на фирмите на фиктивни адреси (пощенски кутии). Освен това Я. Щ. грубо е злоупотребил със системата на ДДС, като е създавал впечатление, че търгува в рамките на Общността, докато в действителност не е търгувал извън Б..
Посочен е и периода от време: Престъпленията са извършени в периода от 08.03.1999 г. до 07.11.2002 г.
В удостоверението е посочена и правната квалификация на осъществената от засегнатото лице престъпна деятелност: Лидер на организирана престъпна група (член 324 bis и 324 ter § 4 и член 325 Нк.); Фалшифициране на автентични и публични документи (членове 193, 196 и 214 Нк.) ; Използване на фалшифицирани автентични и публични документи (членове 193, 196, 197, 213 и 214 Нк); Измама (член 496 Нк); Злоупотреба с доверие (член 491 Нк);
Злоупотреба със средства на търговското дружество (член 492 bis Нк);
Банкрут, присвояване или скриване на активи (чл. 489 ter, ал. 1, 1° и ал. 2, 489 quater и 490 Нк); Нарушение на законодателството относно счетоводството и годишните отчети на предприятията (чл. 489 ter, ал. 1,2° и ал. 2, член 489 quater и член 490 Нк); Банкрут, неподадено навреме заявление за банкрут, с цел отлагане на обявяването на банкрут (чл. 489 bis, 4°, член 489 quater и член 490 Нк); Банкрут, закупуване за препродажба под цената и други обременителни операции с цел отлагане на обявяването на банкрут (чл. 489 bis, член 10, член 489 quater и член490 Нк); Банкрут, неизвършени задължения, предвидени в член 53 от "Закона за ликвидация на фирми" (чл.
489,2° член 489 quater и член 490 Нк); Измамно създаване на състояние на неплатежоспособност (създаване на състояние на неплатежоспособност) (член 490 bis Нк); Изпиране на имущество, придобито от престъпление (чл.
505, ал. 1, 2°, ал. 3 и 5 НК); Изпиране на имущество, придобито от престъпление, преобразуване или прехвърляне на престъпни парични средства с цел скриване на незаконния им произход (член 505, ал. 1, 3, ал. 2, 3 и 5 Нк); Нарушение на социалното законодателство, като работодател, неизпълнение на задължението да се подаде навреме декларация за 3 дължимите суми (чл. 218,1 от Социалният Наказателен Кодек); Нарушение на ДДС кодекса; фалшифициране на документи (чл. 73 bis, 7 3 quinquies и 73 septies ДДС кодекс); Нарушение на ДДС кодекса, използване на фалшиви документи (чл.73 bis, 73 quinquies и 73 septies ДДС кодекс); Нарушение на ДДС кодекса, неподаване на ДДС декларация в определеният по закон срок (чл. 73 bis, 73 quinquies и 73 septies ДДС кодекс); Нарушение на "Закона за фирмен данък" (член 449, член 457 и член 459 ЗФД); Нарушение на "Закона за фирмен данък" (член 449, член 457 и член 459 ЗФД); Нарушение на законодателството относно наемане на работници с чуждестранно гражданство (член 12, първа алинея, 1, а) от Закона от 30 април 1999 г. относно наемането на чуждестранни работници); Нарушение на социалното законодателство, като работодател, не деклариране на (случайни) работници в регистъра на персонала (член 4 § 1-1 от Кралското Решение № 5 от 23 октомври 1978 г. относно воденето на социални документи).
Както е отразил съдът, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции се касае за решение за конфискация, тъй като влезлият в сила акт е постановен от съд, компетентен по наказателни дела, издаден в държава-членка на Европейския съюз и води до окончателно отнемане на имущество.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от същия закон имущество, подлежащо на конфискация или отнемане по смисъла на ал. 1, е имущество, за което съдът в издаващата държава е приел, че представлява облага от престъпление. Това обстоятелство е изрично отбелязано в приложеното удостоверение.
Решението за налагане на финансова санкция е постановено в наказателно производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася за деяния, които са престъпления и по българското законодателство, като повечето от описаните престъпни посегателства представляват престъпления по Глава седма от НК „ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА, ДАНЪЧНАТА И ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМИ“, и в частност в хипотезата на чл. 255а, ал. 2 от НК, поради което е изпълнено изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
Според цитираната разпоредба решения за конфискация или отнемане, постановени в друга държава-членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват в Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления, за които се предвижда конфискация и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава. В случая, за извършената от засегнатото лице престъпна деятелност, по българското законодателство също се предвижда конфискация на част или цялото имущество на виновния.
Отделно от това е налице и изискването на чл. 14, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото в удостоверението са маркирани престъпни посегателства от списъка приложение към цитираната алинея, за които не се изисква изследване на въпроса за наличието на двойна наказуемост.
4
При разглеждане на исканията на молещата държава-членка за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансови санкции и конфискация, във всички случаи е приложим българския закон по силата на чл. 10, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. При това положение, относно същността на наложената в наказателно производство от издаващата държава конфискация на сума, която е придобита от престъплението незаконна имуществена облага, както и относно давността, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 53, ал. 2, б. "б" във вр. с ал. 3, т. 2 от НК / в редакцията на чл. 53 НК, въведена със ЗИДНК, ДВ, бр. 28/2019 г./. Отнемането на облагата от престъплението по чл. 53, ал. 2 от НК не е вид наказание "конфискация", а представлява законова последица от престъплението, и се подчинява на общите давностни срокове за изпълнение на наложеното наказание, съобразно размера на наказанието за съответното престъпление, т. е. давността за престъплението по чл. 255а, ал.2 от НК е съобразена с предвидената наказуемост от 3 до 8 години "лишаване от свобода", изпълнението на което може да бъде осъществено съгласно чл.