Определение № 413 от 30.12.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. Търговище, 30.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500335 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Разпореждане № 2255 от 29.11.2024 г. по описа на Районен съд – Търговище, постановено по ч.гр.д. № 1637/24 г., съдът е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление (населено място), представлявано от Ю. Ю., действащ чрез юрисконсулт З. С. Б., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против Х. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: (населено място), в частта му за сумите от 14.55 лв., представляваща договорна лихва за периода 01.07.2019 год. - 02.12.2019 год. и обезщетение за забава в размер на 152.29 лв., начислено за периода 02.07.2019 год. до подаване на заявлението - 27.11.2024 год, на осн. чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е депозирал жалба в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна. Навеждат се доводи, че в случая се необосновани изводите на съда, за недействителност на договора поради факта, че посочения в него ГПР, не може да бъде определен. В заповедно производство не събира доказателства, не е възможно да бъде определен точния размер на ГПР по договора, поради 1 което за размера на ГПР следва да се съди по отразения в договора процент. В заявление няма твърдения, че не е представено обезпечение, т. е. няма доказателства, че тази клауза е била приложена. Договорената в този смисъл неустойка не е включена в ГПР. Няма и твърдения, че тази клауза от договора е била в сила. ГПР е изчислен, съгласно договора, на базата на предоставената главница и възнаградителната лихва. Поради изложеното, се прави искане за отмяна на постановеното разпореждане, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде постановено издаване на заповед за претендираните договорна лихва и лихва за забава.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление (населено място), представлявано от Ю. Ю., действащ чрез юрисконсулт З. С. Б., заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против Х. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: (населено място) с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 302.87 лв. - главница по цедиран Договор за паричен заем № 3*****/30.05.2*** год., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението, 14.55 лв., представляваща договорна лихва за периода 01.07.2019 год. - 02.12.2019 год. и обезщетение за забава в размер на 152.29 лв., начислено за периода 2.07.2019год. до подаване на заявлението - 27.11.2024 год. Претендирани са и разноски. С Разпореждане № 2255 от 29.11.2024 година, съдът е отхвърлил заявлението, в частта относно претендираната договорна лихва и лихва за забава.

От правна страна, съдът приема следното:

Частната жалба по отношение на разпореждането, в частта, в която е отхвърлено заявлението по претендираните договорна лихва в размер на 14.55 лв., за периода 01.07.2019 год. - 02.12.2019 год. и обезщетение за забава в размер на 152.29 лв., за периода 2.07.2019 год. до подаване на заявлението 2 27.11.2024 год., е неоснователна. Сключения договор за потребителски кредит, не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит съдържа, „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 40.56 %/. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи са неизвестни и не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка, така посочения ГПР не отчита цялата финансова тежест за длъжника. Само посочването на стойностното изражение на ГПР, не съответства на изискването на ЗПК и ЗПП за добросъвестност и равновесие между правата на търговеца и и задълженията на потребителя.

Клаузата за неустойка, по чл. 11 от договора изцяло противоречи на 3 добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.

Задължението за главница по договора е в размер на 400 лв., а неустойката е предвидена в размер на 194.62 лв. Основната цел на така уговорената клауза за неустойка е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

Посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за начисляване на неустойка имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК поставя пред кредиторите. Включената в договора неустойка е необосновано висока и това задължение по договора противоречи на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП. С оглед на изложеното предвидената по договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение, влече недействителност на договора, поради което кредиторът следва да понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение - липса на точна, ясна и вярна информация в договора и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК). Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази част на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, именно с мотива, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Поради горното съдът намира, че правилно заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази част.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление (населено място), представлявано от Ю. Ю., действащ чрез юрисконсулт Н. А. против Разпореждане № 2255 от 29.11.2024 година, постановено по ч.гр.д. № 1637/24 г., по описа на Районен съд – Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5