Решение № 5424 от 16.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,

16.07.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Кирилка Илиева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. №

14805 по описа на състава за

2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Й.К.Б. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат от телесните увреждания, които получил в качеството на пътник на предната дясна седалка на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ********. Пътно- транспортното произшествие настъпило на 08.08.2016г. на пътното платно по път

ІІ-37 от РПИ, между вече споменатия товарен автомобил „Фиат Дукато“ и движещия се насрещно лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ********, управляван от водача Т.М., който нарушил правилата за движение и с действията си предизвикал настъпване на произшествието. Противоправния характер на поведението на водача на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ******** бил установен в рамките на НАХД № 2/2012г. по описа на РС Панагюрище, с влязло в сила Решение от 01.02.2017г. по същото дело. В хода на лечебно- възстановителния период, ищецът направил разходи за лечение в размер на сумата от 105 лева. Преди да предяви иска пред настоящия съд, на 08.08.2016г. ищецът отправил писмена претенция до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, но с извършеното плащане на сумата от 5 000 лева, застрахователят покрил само част от действително претърпените вреди. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника му да изплати на основание покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от още 35 000 лева, представляваща разликата между заплатеното обезщетение и пълния дължим размер на обезщетението от 40 000 лева, да му заплати застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 105 лева, заедно със законната лихва върху същата сума, считано от предявяването на иска пред настоящия съд до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника да и заплати и направените съдебни разноски за процесуално представителство.

Исковата претенция е оспорена от ответника З. „Б.и.” АД, както по основание, така и по размер. Чрез процесуалния си представител ответникът заявява, че не оспорва твърденията за настъпването на процесното ПТП, твърденията за виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Шкода Фабия“, нито наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за същия този водач, но оспорва всички останали предпоставки, определящи задължението му да изплати претендирания размер на застрахователно обезщетение над вече изплатеното в размер на 5 000 лева. Поддържа твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия (ищеца), който е пътувал на предната дясна седалка на лекия автомобил, без да използва предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван и държейки се с дясната (контузена ръка) за горната ръкохватка – монтирана над дясната врата, а по този начин способствал за настъпване на вредите. Сочи, че посочените от ищеца телесни увреждания, за които се претендира изплащане на застрахователно обезщетение, са в действителност значително по- леки от твърдяното, а в тази насока поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение, спрямо обема на вредите. По всички изложени съображения - ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство заверен препис от Решение от 01.02.2017г. по АНД № 2/2019г. по описа на РС Панагюрище мотивира извода, че с него е признат за виновен Т.П.М.за това, че на 08.08.2016г. по републикански път ІІ-37 в участъка на км. 99+797 в посока от гр. Пазарджик към гр. Панагюрище, в качеството на водач на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата в следствие на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Й.К.Б., изразяваща се в счупване на диафизата на дясна раменна кост, водещо до трайно затрудняване на движения на горен десен крайник.

Като доказателство по делото са приети медицински документи – Епикриза издадена от МБАЛ „Пазарджик“

АД, амбулаторни листове (10 бр.), фактури (2 бр.), които съдържат данни за здравословното състояние на ищеца непосредствено след настъпването на процесното ПТП и са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р В.В. (ортопедия и травматология) анализира съдържанието на приетите медицински документи и обосновава следните изводи за подлежащи на установяване факти:

·

Пострадалият е получил в резултат от настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие нараняване с травматичен характер: закрито счупване на тялото на раменната кост /хумерус/. При приемането на пострадалия в болница, не са установени никакви други данни за телесни увреждания, освен споменатото.

·

Спешна медицинска помощ и лечение на травмите, пострадалият е получил в МБАЛ „Пазарджик“ АД, където е осъществено закрито наместване на счупената кост и е поставена гипсова имобилизация. От здравното заведение пострадалия е изписан още след прегледа и манипулацията и е носил гипсовата имобилизация в продължение на тридесет и седем дни. След премахването на гипса, от пострадалия е проведен курс по рехабилитация в в продължение на тридесет дни и в последствие – в продължение на още десет дни.

·

Лечебният и възстановителният период на всички увреди е протекъл в рамките на около три месеца. Не са налице данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалия, но при прегледа е констатирано известно ограничение в движенията на горния десен крайник. Може да се предположи, че споменатите ограничения в движението (неуточнени по обем), може да останат пожизнени.

Заключението на изслушаната и приета комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от инж. М.Ф. и д-р В.В.

(ортопедия и травматология) анализира съдържанието на приетите медицински документи и обосновава следните изводи за подлежащи на установяване факти:

·

Процесният лек автомобил е фабрично оборудван с предпазни колани на предните две места – на водача и на предната дясна седалка.

·

Сравнителният анализ на данните, относно механизма на настъпване на процесното ПТП от една страна и естеството на получените травматични увреди на пострадалия от друга страна, мотивира извода, че при настъпване на удара, пострадалият вероятно е използвал предпазен колан.

·

Не се установяват следи от лентата на колана по тялото на пострадалия, но вещите лица считат, че механизмът на удара предполага пострадалия да се е държал за дръжката в дясно горе (над вратата) в купето, но при това е бил с правилно поставен предпазен колан.

Аргумент, подкрепящ тезата на вещите лица за използването на предпазен колан е мотивиран с хипотетичната ситуация в която пострадалия не би използвал предпазния колан, с който автомобила е бил оборудван – тогава, в резултат от инерционните сили на удара, пострадалият би ударил главата си в предното панорамно стъкло.Такъв удар обаче не е установен.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелката Г.С.Б.заявява, че е съпруга на ищеца и с оглед непосредствения социален контакт помежду им - по време на първоначалните грижи в процеса на възстановяване - тя придобила преки впечатления от здравословното и емоционалното му състояние след настъпването на процесното ПТП. Свидетелката полагала грижи за пострадалия ищец по време на домашното му лечение. Свидетелката възприела, че пострадалият не можел да движи свободно контузената си дясна ръка, която била имобилизирана с гипс. Имал нужда от чужда помощ, за да задоволява битовите и хигиенните си нужди, поради болките и ограниченията в движението на ръката. Лошото здравословно състояние на ищеца и интензивните болки продължили около две- три месеца месец, след което настъпило подобрение. Според впечатленията на свидетелката, ръката на съпруга й (ищеца) била с все още ограничена подвижност – при движение напред и назад. По принцип ищецът използвал за работа дясната си ръка. Настъпването на инцидента съвпаднала с лятната кампания по прибиране на реколтата, а доколкото пострадалия бил зает активно в този процес – травмата на ръката му създавала проблеми и препятствие.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят Й. Х.Д. заявява, че е в активни социални контакти с ищеца и поради това имал наблюдение за отражението на травмата върху личния статус и социалната ангажираност на пострадалия.

Според свидетеля- след имобилизацията на счупената дясна ръка - пострадалият изпитвал затруднения в облужването на битови и хигиенни нужди и не могъл да управлява автомобил. Повече от месец ръката му била гипсирана. Ищецът споделял със свидетеля, че контузената ръка го боли по време на сън. По- късно състоянието на пострадалия видимо се подобрило и макар че „доста време след инцидента“ пострадалия се оплаквал от болки – към момента той бил в състояние сам да управлява лек автомобил и управлявал такъв.

Страните не спорят и въз основа на представените и приети без оспорване писмени доказателства- уведомление за необходими документи при завеждане на щета (стр.17 от делото), писмен отговор изх. № 4386/07.09.2016г. на ответника до ищеца (стр. 25 от делото) съдът приема за установен факта, че между ищеца и ответника се е осъществила предвидената от чл. 380 КЗ процедура по извънсъдебно предявяване на застрахователна претенция. Страните заявяват без спор помежду им, че тази претенция на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е била удовлетворена от ответника но до размер на сумата от 5 000 лева.

Като доказателство по делото са представени фактури (стр.15 и 16 от делото), установяващи извършен разход на името на ищцата до размер на сумата от 105 лева за рентгенографско изследвате, лекарски приглид и рехабилитация.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищеца) застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди и имуществени вреди (разходи за лечение).

В резултат от анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищеца застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Шкода

Фабия”, с рег. № ********. За да достигне до този извод, съдът съобрази следните доказателства:

За да достигне до тези изводи, съдът съобрази, че е длъжен да съобрази предвидените в чл. 300 от ГПК правни последици на Решение от 01.02.2017г. по АНД № 2/2019г. по описа на РС Панагюрище, относно извършеното от водача на лекия автомобил „Шкода Фабия”, с рег. № ******** деяние, относно противоправността на това деяние и характера на неговите последици (причиняване на средна телесна повреда).

Приетите като доказателства и посочени в настоящото решение медицински документи, заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р В. и показанията на разпитаните двама свидетели способстват за установяване на характера и обема на претърпените телесни увреждания и на произтичащите от тях неимуществени вреди.