Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2466 от 09.12.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3466/2021
Вид
Решение № 2466
Подписан
09.12.2021
В сила
18.02.2022
Състав
Диляна Василева Славова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2466 гр. Пловдив, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20215330103466 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от К. М. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Ц.“ № *, чрез пълномощника му- адв. Е. И. против „Кредисимо” ЕАД, с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 146 /сграда „А“/, ет.

2, Бизнес център „България“, с която са предявени искове с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, вр. чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника „Кредисимо” ЕАД бил сключен договор за потребителки кредит № ****** / *****г., по силата на който му била предоставена сумата от 1500 лева. С втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД ищецът сключил Договор за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл.143, т.19 от ЗЗП, поради неспазване изискванията на чл.11, ал.10 от ЗПК. Съгласно условията на Договор за потребителски кредит лихвеният процент бил фиксиран в размер на 41,24 %, а годишния процент на разходите е в размер на 50,00 %. Твърди се, че действително приложения в кредитното приложение ГПР е различен от посочения в договора, както и че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 50 % е заблудил потребителя. Това довело до неравноправност на уговорката за ГПР, което от своя страна водело до нищожност на клаузата за ГПР . Уговореното възнаграждение за фирма – поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен в договорения ГПР от 50%. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания представлявало „заблуждаваща търговска практика“. Счита се, че кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР, с което нарушил принципът заложен в чл.5 от Директива 93 /13/ ЕИО. Твърди се, че договорът 1 за потребителски кредит е нищожен и поради нарушаването на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като липсвала информацията относно размера на лихвения процент на ден .

Предвид невъзможността да предостави банкова гаранция по договора за кредит и спешната нужда от финансов ресурс, ищецът сключил договор с поръчител, който поръчител бил определен от кредитора – ответник. На ****** г. ищецът подписал договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, срещу възнаграждение в размер на 300 лева, платимо като добавък към падежната вноска. Твърди се, че договорът за кредит е съглашение между ответника и поръчителя, а ищецът е трето лице в това правоотношение. Договарянето, че кредитополучателя – ищец следва да заплати възнаграждението на поръчителя вместо кредитора- ответник противоречало на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143, т.19 от ЗПК. Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48. Уговорката за учредяване на обезпечение с одобрен от ответника поръчител била недействителна С оглед изложеното се моли за прогласяване на Договор за потребителски кредит за недействителен. В условия на евентуалност прогласяване на клаузата за дължимост на неустойка по чл. 4, ал. 1 от договора за недействителна, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 11 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да се прогласи за недействителен договора за предоставяне на поръчителство сключен с втория ответник. Претендира разноски, за които представя списък..

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответниците:

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Кредисимо” ЕАД е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Оспорват се наведените от ищеца доводи за нищожност на Договора за потребителски кредит. Оспорва се и твърдението на ищеца, че сключването на договор за поръчителство е било изискване за сключването на договора за кредит и в тази връзка, че клаузите му трябвали да бъдат включени в ГПР. Твърди се, че сключването на договор за поръчителство е предвидено като възможност, а не задължение, а предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Договорът за кредит бил сключен преди ищецът да сключи договор за поръчителство, затова включването в ГПР на разходите по договор за предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но било невъзможно към момент на сключване на договора за кредит. Счита, че ищецът не е въведен в заблуждение относно параметрите на договора, тъй като му била предоставена предварително възможност да се запознае с договора и приложенията към него. След запознаване с всички условия по кредита ищецът сам е въвел, на указано за това място в сайта, команда „Декларирам, че съм получил СЕФ, на посочен от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“. Счита, че сключеният между страните договор напълно отговаря на изискванията на чл.22 от ЗПК и клаузите на същия не били неравноправни. Твърди се, че сключения от ищеца договор за поръчителство е съвсем отделен договор, сключен с него и дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, при параметри уговорени между тях. Ищецът сам сключил договора за поръчителство, като от страна на ответника сключването му не е поставяно като условие за сключване на договор за кредит. Счита, че не е налице непълнота в договорните условия по отношение на правото на отказ на кредитополучателя. Оспорва се твърдението на ищеца, че сключването на договор за поръчителство има за цел да обезпечи вредите от неплатежоспособността на ищеца, тъй като ответника предварително извършил 2 проверка за това обстоятелство. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Твърди се, че в договора за потребителски кредит не е включено основание за плащане на суми на дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се, че между двете страни е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от ******., като ищецът е имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. За него не е било задължително да сключи договор с дружество – гарант. Ищецът сам е манифестирал воля за сключването му, като същият е сключен във форма на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления и подписан с обикновен електронен подпис.

Оспорва искането на ищеца за прогласяване на нищожност на договора за потребителски кредит и договора за поръчителство. Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението по договора за поръчителство следва да бъде включено в ГПР като разход по кредита. Твърди се, че отпускането на договор за кредит не е обвързано със задължително сключване на договор за поръчителство. Твърди се, че сключения между страните договор не е договор за поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД, а е договор за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общия разход по кредита. Ищецът имал възможността в 14дневен срок от сключването на договора за кредит да се откаже от него без да дължи обезщетение или неустойка, като при отказ от договора или предсрочно погасяване на задължението си към „Кредисимо“ ЕАД, не дължал възнаграждение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и първия ответник е сключен Договор за потребителски кредит №****/*****., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 1500 лева.

Уговорен е лихвен процент в размер на 41,24% и ГПР в размер на 50%.

На същата дата между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и ищецът е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който втория ответник се е задължил да отговаря солидарно с ищеца пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнението на всички задължения възникнали съгласно договора за кредит и за всички последици от неизпълнението на потребителя. От приложение № 1 към договора е видно, че уговореното възнаграждение за поръчителя е в размер на 91,13 лева на месец за периода на действие на договора за кредит,платимо заедно с всяка от 16-те вноски по погасителния план.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит от ****., ведно с Приложение № 1 относно условията по кредита, Договор за предоставяне на поръчителство от *****. и разпечатка на електронна кореспонденция по подписването му, Приложение № 1 към договора за определяне на възнаграждението на поръчителя, Общи условия за предоставяне на кредити и пълномощни.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза , извършена от вещото лице Т. Р. се установява, че по силата на договор за потребителски кредит от *****. „Кредисимо“ АД е предоставило на К. М. К. заем в размер на 1500 лева.

Погасителния план по кредита е от 16 броя месечни вноски-всяка по 123,44 лева с падеж 20то число на месеца, считано от 20.04.2020г.

За обезпечение на вземането по кредита е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от ******. между „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител и ищеца.

Съгласно същия потребителя дължи възнаграждение в размерна 91,13 лева на месец, т.е 16 3 месечни вноски, или общо сумата от 1458,08 лева, дължими на датата на погасителната вноска по кредита. Така общата месечна вноска става 214,57 лева.

Според вещото лице, размерът на ГПР по процесния договор, изчислен съобразно формулата за изчисление в Приложение № 1 към ЗПК възлиза на 50,0046%, т.е съвпада с посочения в исковата молба. При изчисляването на ГПР в договора са включени само разходи за лихва. В съответствие с поставената задача вещото лице е изчислило ГПР в хипотезата, поставена в самата задача- с включване на дължимата сума за поръчителство в месечните погасителни вноски, вследствие на което месечното плащане възлиза на 214,57 лева. Замествайки параметрите в посочената формула, експертизата е изчислила, че ГПР при поставеното условие възлиза на 287,799%.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно извършено, допринасящо за изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.