Определение № 2170 от 15.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2170 гр. София, 15.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Частно касационно търговско дело № 20268003901049 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. С. Г. срещу определение № 77 от 30.01.2026 г. по ч. т. д. № 36/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 4506 от 10.11.2025 г. по т. д. № 1763/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от Г. С. Г. срещу „Генимот“ ЕООД искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че са несъществуващи вписаните обстоятелства по заявление № 20101006132957, по заявление № 20141210181958, вписване под № 20150305163359 и по заявление № 20161012143434.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е постановил обжалвания съдебен акт в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Излага, че въззивният съд не е отчел, че с исковата си молба ищецът е поискал установяване несъществуването на цялата верига от обстоятелства, вписани преди предявяване на исковата молба в съда, които в тяхната съвкупност очертават предмета на делото и търсената от ищеца защита. Изтъква, че с доводи за ново вписване, осъществено след подаване на исковата молба, и предпоставено от вече атакуваните вписвания в ТР, се отрича интересът му да се защити срещу цялата поредица вписвания на несъществуващи обстоятелства. Намира, че това разрешение на въззивния съд противоречи на основни принципи в гражданския процес – задължението на съда да разгледа всяка, адресирана до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права и интереси – чл. 2 ГПК, за добросъвестност при упражняване на процесуални права – чл. 3 ГПК, за разглеждане и решаване на делата в разумен срок – чл. 13 ГПК, както и на законово уредените последици от прехвърляне на спорното право в хода на съдебния процес – чл. 226 ГПК.

Сочи, че осъщественото ново вписване не елиминира интереса му, а напротив 1 следва да се разбира по начин, че съдбите както на оспореното вписване, така и на извършените след депозирането на исковата молба вписвания зависят от изхода на делото по предявените искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Изтъква, че задължение на всяка държава по силата на чл. 47 ХОПЕС е да осигури ефективни правни средства за защита пред съд, каквито в конкретния случай са му отказани при легитимиран интерес от търсената защита. Подчертава, че поредното вписване на несъществуващо обстоятелство, обусловено от вече атакуваните вписвания, също е несъществуващо и на него се позовава лице, което не е добросъвестно, защото живее на семейни начала с предходно вписания едноличен собственик на капитала и управител на дружеството ответник. По тези доводи и като поддържа, че за него продължава да е налице интерес от търсената защита с предявените искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ моли обжалваното определение и потвърденото с него определение да бъдат отменени и делото върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Налице ли е правен интерес за ищеца да продължи да поддържа исковата си претенция с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, ако след завеждане на исковата му молба са извършени последващи вписвания по партидата на ответното дружество в ТР?

2. Какво е значението на вписването на промени по партидата на ответното дружество в ТР, извършени след завеждане на исковата молба по предявен против него иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, и имат ли те отношение към допустимостта на производството по предявения от ищеца против дружеството иск?

Поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата, „Генимот“ ООД, оспорва частната касационна жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалваното определение, включително че липсва интерес за ищеца като основна предпоставка за развитието на гражданския процес, доколкото такъв ще е налице само при атакуване на цялата верига от вписвания, какъвто не е процесният случай. Моли да не бъде допуснато касационно обжалване, евентуално ако бъде допуснато такова, обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени 2 искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, предявени от Г. С. Г. против „Генимот“ ЕООД за установяване, че вписани с № 20101006132957 в ТР обстоятелства по партидата на „Генимот“ ЕООД, ЕИК 175304744, са несъществуващи, както и всички последващи обстоятелства относно промени по партидата на дружеството, вписани с вх. № 20141210181958, № 2015025170641 и № 20161012143434. Съобразил е изложените с исковата молба твърдения, че с вписване № 20101006132957 в ТР са вписани несъществуващи обстоятелства по прехвърляне на дружествените дялове от Г.

С. Г. на майката на Л. Д. Б. - Н. В. Й., ЕГН 331056456, вписване на нов едноличен собственик на капитала на „Генимот“ ЕООД, вписване на промяна на управителя на дружеството от Г. С. Г. на Н. В. Й., на нов учредителен акт на „Генимот“ ЕООД; че с вписване № 20141210181958 е извършено вписване на несъществуващо обстоятелство, а именно промяна на седалището и адреса на кореспонденция на дружеството и нов учредителен акт; че с вписване № 20150305163359 е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно, че Л. Д.

Б., ЕГН **********, е едноличен собственик на капитала, в качеството му на наследник след смъртта на Н. В. Й. на 07.02.2015 г, тъй като Г. С. Г. не е продал своите дялове на наследодателя - Н. В. Й., съответно Л. Д. Б., не може да наследи нещо, което не е било собственост на покойната му майка, както и че е несъществуващо обстоятелството, че Л. Д. Б. е управител на дружеството и има нов учредителен акт на дружеството; по същите доводи несъществуващи са и вписаните обстоятелства със следващо вписване № 20161012143434 по описа на ТР. Обобщил е, че исковите претенции по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ се основават на твърденията на ищеца, че дружествените му дялове са прехвърлени на трето лице въз основа на неавтентични документи с участието на лицето Л. Д. Б., вписан по партидата на дружеството към датата на исковата молба като едноличен собственик на капитала, като пълномощното, с което Л. Б. е действал в качеството си на пълномощник на Г.

Г. и е продал собствените му дружествени дялове от „Генимот“ ЕООД на майка си Н. Й., е неавтентично, с невярно съдържание и технически пренесени подписи от друг документ, поради което и всички последващи обстоятелства по партидата на дружеството съответно са несъществуващи обстоятелства.

Въззивният съд е посочил, че в хода на развитието на първоинстанционното производство, на 19.03.2025 г., е извършено под № 20250319102524 вписване в ТР по партидата на „Генимот“ ЕООД на следните обстоятелства: 1. Н. В. И. за управител на ответника; 2. промяна в правноорганизационната форма на ответното дружество в ООД; 3. увеличаване на капитала, както и 4. вписване на Л. Д. Б. и на Н. В. И. за съдружници.

Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че извършеното в хода на процеса вписване на нови обстоятелства по партидата на ответника под № 20250319102524 представлява факт, който води до отпадане на правния интерес на ищеца, защото дори и да се установи, че са несъщестуващи атакуваните с иска вписани обстоятелства, уважаването на исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ не би довело до благоприятна промяна в правната сфера на 3 ищеца. Счел е, че вписването под № 20250319102524, което не е предмет на иска, е пречка за възстановяване на правното положение отпреди извършване на първото от атакуваните вписвания. Позовал се е на трайно установената практика на ВКС относно правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, обективирана в ТР № 1 от 06.12.2002 г. по т.д.№1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решение № 234 от 23.12.2016 г. по т. д. 54/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО, определение №481 от 11.09.2017 г. по ч. т. д. 214/2017 г., на ВКС, ТК, II ТО, определение №161 от 27.02.2019 г. по ч. т. д. 2195/2018 г. на ВКС, ТК, II ТО и др.). Изтъкнал е, че нормата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ урежда активната легитимация по исковете за защита срещу порочните вписвания в търговския регистър и се овластява всяко трето лице с правен интерес, да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните (извършени при отсъствие на законовите предпоставки) вписвания, като активно легитимирано да предяви установителните искове е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването, като преценката за наличие на правен интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. Добавил е, че предявените искове по чл. 29 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ имат за цел да се заличат вписаните обстоятелства (чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ), а това заличаване ще породи действие занапред. Подчертал е, че чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ изрично урежда правното действие на заличаването, разяснено в мотивите към т. 3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при действието на ЗТРРЮЛНЦ то преустановява занапред правните последици на вписването. Подчертал е, че заличаването, предвидено в чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, като императивна последица от уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото заличаване в следствие на уважаване на иска. Посочил е, че ако са извършени последващи вписвания, какъвто е разглежданият случаи, подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие. Обобщил е, че активната легитимация на ищеца по иска по чл. 365, т. 3 ГПК, вр. с чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е предпоставена от възможността вследствие на уважаване на иска заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение, като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване.

Заключил е, че предвид извършеното на 19.03.2025 г. под № 20250319102524 вписване в ТР по партидата на „Генимот“ ЕООД на посочените обстоятелства, от една страна, се заличат атакуваните с процесните искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предходни вписани обстоятелства, а от друга страна, за ищеца престава да съществува правен интерес да поддържа исковите си претенции, тъй като дори и предявените искове да бъдат уважени, това няма да доведе до благоприятни правни 4 последици за него. Счел е, че ищецът разполага с правна възможност да атакува вписаните обстоятелства на 19.03.2025 г. с предявяването на искове по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, поради което пътят му на защита не е изключен.

По тези мотиви е потвърдил първоинстанционното прекратително определение.

Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по обобщения въпрос за правния интерес от предявени искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, с които се цели установяване несъществуването на обстоятелства от един и същи вид, за които са извършени поредица от вписвания в търговския регистър, който е включен във формулираните от частния касатор въпроси и е обсъден от въззивния съд.