Решение № 289 от 27.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. П., 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20265220200834 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Й. М. К., с ЕГН **********, от гр. Р., ул. „М.“ № 24, срещу Наказателно постановление № 26-0340-000336 от 21.05.2026 г. на Началник група в РУ Септември към ОД на МВР П., с което на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 127,82 евро/249,99 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа се, че към датата на проверката управляваният от жалбоподателя автомобил вече е бил със служебно прекратена регистрация, поради което не е била налице една от кумулативните предпоставки на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ – притежаваното превозно средство да е регистрирано на територията на Република България. Иска се отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният му представител 1 не се явяват. От последният е постъпило писмено становище, с което поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Не поддържа направеното с жалбата доказателствено искане, като изрично не оспорва фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП. Претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В представено писмено становище чрез процесуален представител се излагат доводи за правилност и законосъобразност на наказателното постановление и се иска неговото потвърждаване. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 26.04.2026 г. около 17:05 часа, в с. Варвара, на ул. „Двадесет и осма“, с посока на движение към гр. В., жалбоподателят Й. М. К. управлявал лек автомобил „К.С.“ с рег. № ...., негова лична собственост. Автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители при РУ на МВР Септември. При извършената проверка било установено, че за автомобила към този момент няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради това на жалбоподателя бил съставен АУАН № GA488306 от 26.04.2026 г. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.

1 от КЗ, въз основа на който впоследствие било издадено и атакуваното наказателно постановление. При извършената допълнителна проверка обаче било установено и обстоятелството, че регистрацията на процесния автомобил е била служебно прекратена още на 24.02.2026 г. на основание чл.

143, ал. 10 от ЗДвП, т.е. повече от два месеца преди датата на деянието, посочена в АУАН и НП. Това обстоятелство изрично е отразено и в докладната записка на полицейския служител, според която автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация към момента на проверката на 26.04.2026 г., а и се установява и от приложената по преписката справка за регистрация на МПС.

По делото не съществува спор по тези факти. Поради това и с оглед 2 изричното становище на жалбоподателя, че не оспорва фактическите обстоятелства по управлението, спирането и проверката на автомобила, съдът е приел писмените доказателства от административнонаказателната преписка и не е отлагал делото за разпит на неявилия се актосъставител.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Следователно нормата обвързва възникването и съществуването на това задължение с наличието едновременно на две положителни предпоставки относно превозното средство – то да е регистрирано на територията на Република България и да не е спряно от движение. На физическо лице по чл.

483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни това свое задължение, чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда административнонаказателна отговорност. Следователно санкционната норма не създава самостоятелно задължение за сключване на застраховката, а санкционира неизпълнението на задължението, възникващо при предпоставките на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В конкретния случай първата от тези предпоставки не е била налице.

Безспорно се установява, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на 24.02.2026 г., докато деянието, за което жалбоподателят е санкциониран, е извършено според наказателното постановление на 26.04.2026 г.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Служебно прекратената регистрация се възстановява при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Този режим е систематично свързан с чл. 574, ал. 10 и ал. 11 от КЗ. Информационният център уведомява 3 собствениците на превозни средства, за които липсва действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като им предоставя 14дневен срок от датата на изпращане на уведомлението за представяне на доказателства за наличие на действаща застраховка. При непредставяне на такива доказателства Гаранционният фонд уведомява компетентния регистрационен орган да прекрати регистрацията на превозното средство.

Именно така уреденото служебно прекратяване на регистрацията представлява настъпила административноправна промяна в регистрационния статус на превозното средство. От момента на прекратяването автомобилът вече не представлява „превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България“ по смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Не може да бъде споделено евентуално разбиране, че прекратяването на регистрацията поради липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ не освобождава собственика от задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, понеже именно липсата на тази застраховка е довела до дерегистрацията. Подобно разрешение би противоречало на ясното граматическо и логическо съдържание на разпоредбата. Законодателят не е предвидил задължение за сключване на застраховка за всяко притежавано превозно средство, а изрично е ограничил кръга до превозните средства, които едновременно са регистрирани и не са спрени от движение. Това са отделни юридически признаци, които административнонаказващият орган следва да установи кумулативно към датата на твърдяното нарушение.

Обстоятелството, че автомобилът действително е бил управляван на 26.04.2026 г., не може да замести липсващия признак на нарушението.

Управлението на автомобил със служебно прекратена регистрация би могло при наличие и на останалите законови предпоставки да представлява друго административно нарушение, включително такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

То обаче не превръща автомобила обратно в регистрирано превозно средство и не може да създаде със задна дата липсваща предпоставка на състава по чл.

483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В тази връзка е показателна и систематиката на Кодекса за застраховането. Самият законодател на други М. разграничава превозните средства, които са регистрирани, от тези, чиято регистрация е прекратена, като изрично визира хипотезата на превозно средство с „временно отнета или прекратена регистрация“ като отделен регистрационен статус. Следователно понятията „регистрирано превозно средство“ и „превозно средство с 4 прекратена регистрация“ не могат да бъдат отъждествявани за целите на административнонаказателната отговорност. До същия извод е достигнал и Административен съд Пловдив в Решение № 463 от 14.03.2023 г. по КНАХД № 60/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив по сходен казус, като е приел, че когато към датата на твърдяното нарушение регистрацията на превозното средство е била служебно прекратена, е отпаднала една от задължителните предпоставки по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и собственикът не може да бъде санкциониран за неизпълнение на задължение, чийто нормативен фактически състав към релевантния момент не е бил налице.

В настоящото производство не трябва да се изследва нито причината, поради която жалбоподателят е допуснал да остане без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, нито знанието му за служебното прекратяване на регистрацията. Тези обстоятелства не могат да преодолеят липсата на обективен признак на вмененото нарушение. В случая още от обективна страна липсва състав на административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като към 26.04.2026 г. автомобилът не е имал изискуемия от тази норма статус на регистрирано превозно средство. След като към посочената в наказателното постановление дата една от изрично установените от чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ кумулативни предпоставки не е съществувала, за жалбоподателя не е било налице вмененото му с тази разпоредба задължение в състава, възприет от наказващия орган. Поради това не е осъществено административното нарушение, за което е санкциониран, и издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По разноските:

По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, правната помощ е договорена като безплатна, поради което приложение намира чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а възнаграждението следва да бъде присъдено непосредствено в полза на адвоката, оказал безплатната правна помощ. Съгласно действащата от 2026 г. редакция на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, когато насрещната страна носи отговорност за разноските, адвокатът, оказал безплатна защита по някое от 5 основанията по ал. 1, има право на адвокатско възнаграждение, като съдът го определя съобразно критериите на чл. 36, ал. 3 и ал. 4 от ЗАдв. Сред тях са фактическата и правната сложност на случая, засегнатият интерес, обемът и условията на извършената работа и квалификацията и опитът на адвоката. В конкретния случай процесуалният представител е изготвил жалбата, запознал се е с административнонаказателната преписка и е представил писмено становище по същество. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, без събиране на гласни доказателства, като фактическата обстановка не е спорна и спорът е концентриран върху един конкретен материалноправен въпрос. При съобразяване на тези обстоятелства и на правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, приложими по аналогия до приемането на наредбата по чл. 36, ал. 4 от ЗАдв, съдът намира за справедливо и обосновано възнаграждение в размер на 204,52 евро, съответстващо на 400 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОД на МВР П. следва да бъде осъдена да заплати тази сума на адв. С. М., като адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. Предвид отмяната на наказателното постановление искането на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд П., XX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 260340-000336 от 21.05.2026 г. на Началник група в РУ Септември към ОД на МВР П., с което на Й. М. К., с ЕГН **********, адрес: гр. Р., ул. „М.“ № 24, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 127,82 евро/249,99 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.

Разпечатката съдържа 35 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b6ab172-9162-407d-8c08-4dc2610f7ece