Решение № 15 от 14.01.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Провадия, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130100876 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК от В. В. Д. с ЕГН **********, адрес **** против **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** за приемане на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 651524/31.12.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 31.12.2024 г. ищцата в качеството на кредитополучател сключила с ответника договор за потребителски кредит № 651524/31.12.2024, по силата на който получила в заем сумата в размер на 1000,00 лева при уговорен месечен лихвен процент 4,2000 %, ГПР 63,979 %, срок на погасяване 11 месеца, обща сума за връщане 2233,00 лева. Ищцата сочи, че по силата на чл.

6 от договора е следвало в срок до три дни от сключване на договора да обезпечи кредита с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Общите условия. В случай на неизпълнение, ще дължи на кредитора неустойка в размер на 963,77 лева. Твърди, че неустойката е включена в погасителния план към договора и дължима заедно с погасителната вноска за главница и лихва като общата сума, в действителност дължима от потребителя, е 3196,77 лева, а не описаната 2233,00 лева. Твърди, че неустойката е разход по кредита, поначало известен на кредитора, и предвид практически невъзможните условия за изпълнение, представлява в действителност скрита лихва, която е следвало да бъде отразена в ГПР. Счита, че договорът е недействителен поради неточно посочен ГПР. Счита клаузата, уреждаща начисляването на неустойка, за нищожна, тъй като вземането няма 1 такъв характер и не притежава присъщите на неустойката функции, като с уговарянето се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че с уговарянето на неустойка, надхвърляща значително размера на дължимата мораторна лихва, се внася неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Твърди още, че с уговарянето се заобикаля и нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение и че представлява неравноправна клауза – не е уговорена индивидуално, а предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради изключително завишения размер спрямо отпуснатите суми.

Твърди, че договорът формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, но посочения лихвен процент не е действително приложеният.

С това била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което твърди договорът да е недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Изразява становище за неоснователност на претенцията. Не оспорва, че страните са сключили процесния договор при посочените по-горе условия.

Твърди, че на потребителя е била предоставена преддоговорна информация под формата на СЕФ и с подписване и подаване на молбата за кредит от ищцата, тя се е запознала с Общите условия.

Твърди, че посоченият в договора ГПР е действително приложеният.

Заявява, че неустойката няма характер на лихва, такса или друг разход по кредита и не следва да бъде включена в ГПР, на осн. чл. 19, ал. 3 от ЗПК.

Твърди, че страните по договора са постигнали споразумение за дължимост на неустойката, в израз на доброволно формираната им воля и в съответствие с принципите на свободно договаряне. Размерът на неустойката бил изначално определен и към момента на сключване на договора потребителят е бил съгласен. Твърди, че неустойката е начислена единствено, защото заемателят не е изпълнил поетото задължение да предостави обезпечение, като неустойката се явява санкция за това неизпълнение, и че клаузата е индивидуално уговорена. Заявява, че се касае за особен тип заем, предоставян от небанкова институция, като заемът не е обезпечен и е по-рисков.

Счита, че клаузите са валидни, индивидуално договорени, не противоречат на закона и на добрите нрави. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа иска, моли за уважаването му и за присъждане на разноски. Ответникът с писмена молба поддържа депозирания писмен отговор, оспорва твърденията, изложени в исковата молба, моли искът да бъде отхвърлен и счита, че не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ищеца.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становището на страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

2

За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е възложено да установи, че между него и ответника е бил сключен процесният договор с описаните параметри; че процесният договор е нищожен на посоченото от него основание. В тежест на ответника е да установи твърденията и възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като при проведено от ищеца доказване относно сключен договор следва да установи, че е сключен при спазване изискванията на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 651524/31.12.2024 г., съгласно който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1000,00 лева, ищецът се е задължил да върне сумата, заедно с уговорената лихва при месечен лихвен процент 4,2000 %, ГПР 63,979 %, срок на погасяване 11 месеца, обща сума за връщане 2233,00 лева; че начислената неустойка не е включена в посочения ГПР.

Процесният договор за кредит е сключен между търговско дружество, предоставящо кредити и физическо лице, действало при сключване на договора като такова, тоест има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Според чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК определя за общ разход по кредита за потребителя всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, в екземпляр за всяка от страните. Видни са датата и мястото на сключване, срок, общия размер на кредита и условията за усвояването му, размер на лихвен процент.

Съгласно чл. 6 от договора, в зависимост от изразеното от заемателя в 3 искането за заем желание, договорът за заем следва да бъде обезпечен с посочени обезпечения като в случай, че заемателят не предостави обезпечение, дължи неустойка в размер на 963,77 лева с начин на разсрочено плащане, описан в погасителния план като задължението по договора ще бъде в общ размер на 2233,00 лева.

Съдът счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която норма договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Договаряне за дължима неустойка в случай на непредставяне на обезпечение противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на заемодателя да получи завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране.

Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На последно място, уговарянето на такава неустойка противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя задължение за заплащане на още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Налице е противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което влече недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Искът за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит № 651524/31.12.2024 г. следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Страните са направили искания за присъждане на разноски. Съдът счита, че с оглед достигнатия извод, че договорът за потребителски кредит е недействителен, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 127,87 лева, представляващи платена държавна такса.

Претендираното адвокатско възнаграждение е за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА. Съдът, като взе предвид правната и фактическа сложност на делото, приключило в 4 едно съдебно заседание, на което процесуалният представител не се е явил, реално извършените процесуални действия, естеството на спора, вида, броя и общата цена на исковете, като съобрази предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения – като ориентир и съобрази Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. и , счита, че дължимите в случая разноски се определят в размер на 200,00 евро с ДДС, които следва да бъдат присъдени в полза на пълномощника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по иска на В. В. Д. с ЕГН **********, адрес **** против **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** нищожността на Договор за потребителски кредит № 651524/31.12.2024 г., сключен между тях, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Д. с ЕГН **********, адрес **** сумата в размер на 127,87 лева с равностойност 65,38 евро, представляваща сторени разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.