Решение № 882 от 20.06.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. Русе, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20234520103202 по описа за 2023 година

Ищцата П. С. И. твърди, че с ответника са родители на малолетното дете К. К. И., родена на 14.04.2006г. с влязла в сила Присъда № 13/26.01.205г. по гр.дело № 721/2014г. на първоинстанционен съд 7 Марторел, Кралство Испания, К. С. И. е бил осъден да заплаща на П. С. И. като майка и законен представител на малолетното дете К. И., считано от 26.01.2015г. месечна издръжка в размер на 250.00 евро с падежна дата от първо до пето число на месеца, за който се дължи. В диспозитива на присъдата е посочено и че „всеки един от родителите заплаща и половината от извънредните разходи на непълнолетните, като се имат предвид онези, които са конкретни, необичайни, непредвидени и не се възприемат като лукс. Във връзка с този вид разходи и относно това, доколко са необходими, трябва да съществува съгласие между двамата родители, за чиито цели този, който изтъква необходимостта от разхода трябва да уведоми достоверно другия, преди да го извърши и се приема, че същият се смята за целесъобразен разход, ако измине един месец от уведомяването и не е представено възражение. Ако става въпрос за спешни разходи, уведомяването на другия родител може да се извърши при вече направени разходи и в предполагаемия случай на възражение, е необходимо съдебно решение”. С влязло в сила Решение № 28/17/14.02.2017г. по гр.дело № 721/2014г. на първоинстанционен съд 7 Марторел, Кралство Испания, е била изменена Присъда № 13/26.01.2015г. по гр.дело № 721/2014г., като К. И. е бил осъден да заплаща на П. С. И. като майка и законен представител на малолетното дете К. И., считано от 26.01.2015г. месечна издръжка в размер на 150.00 евро с падежна дата от първо до пето число на месеца, за който се дължи. В диспозитива на Решение № 28/17/14.02.2017г. е посочено и че „извънредните разходи се поемат поравно от двамата родители, като за такива се приемат медицинските разходи, 1 непокрити от социалната осигуровка”. С решение № 197/2019/04.12.2019г. по гр.дело № 520/2018-С на първоинстанционен съд 7 Марторел, Кралство Испания, е било потвърдено Решение № 28/17/14.02.2017г. по гр.дело № 721/2014г. на първоинстанционен съд 7 Марторел, Кралство Испания, в частта за „издръжката и извънредните разходи”. През м.септември 2019г. за ортодонтско лечение на детето К. майката П. И. е заплатила сумата от 60.00 евро. През м.март 2020г. за ортодонтско лечение на детето К. майката П. И. е заплатила сумата от 1 130.00 евро. През м.август 2020г. за ортодонтско лечение на детето К. майката П. И. е заплатила сумата от 800.00 евро. През м.февруари 2022г. за ортодонтско лечение на детето К. майката П. И. е заплатила сумата от 1 670.00 евро. През м.април 2022г. за ортодонтско лечение на детето К. майката П. И. е заплатила сумата от 35.00 евро. Общо за зъболечение на детето П. И. е заплатила сумата от 3 695.00 евро. Тези разходи са извънредни разходи по смисъла на съдебните решения, доколкото в същите е посочено, че за извънредни разходи се приемат медицинските разходи, непокрити от социалната осигуровка, каквито безспорно са сторените за зъболечение такива. Доколкото в Решение № 28/17/14.02.2017г. по гр.дело № 721/2014г. на Първоинстанционен съд 7 Марторел, Кралство Испания изрично е посочено, че тези разходи се поемат поравно от двамата родители, счита, че бащата К. И. следва да й заплати сумата от 1 847.50 евро, представляваща половината от направените извънредни медицински разходи за зъболечение на детето. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1 847.50 евро, представляваща половината от заплатените за детето К. И. извънредни медицински разходи за ортодонтско лечение, непокрити от социалната осигуровка, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.59 от ЗЗД.

Ответникът К. С. И. оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че никога не е ставало въпрос, нито е бил уведомяван за каквито и да е протези за зъби, както и не е давал съгласие за извършване на разходи за същите, като оспорва истинността на представените в тази връзка от страна на ищцата 5 броя фактури и 1 брой разписка. Още повече със Закон 11/2021г. относно мерките за предотвратяване и борба с данъчните измами приет на 09.07.2021г. в сила от 11.07.2021г. в Кралство Испания е намален лимита за плащания в брой, който е определен на 1 000.00 евро, т.е. няма доказателство за извършено плащане за сума в размер на 1 670.00 евро през м.февруари 2022г. От друга страна представените фактури с издател „Зъбна клиника Св.София” Барселона е видно, че получател е непълнолетната К. И. и не е представено никакво доказателство за извършено плащане. В Кралство Испания обаче медицинско или дентално лечение за ненавършили пълнолетие деца е безплатно. Майката и законен представител на детето не е направила всичко необходимо да уведоми ответника за този извънреден разход, както и не е сключила медицинска застраховка, която покрива такива естетически дентални процедури.

2

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не спори, че ищцата и ответника са родители на малолетното дете К. К. И., родена на 14.04.2006г., както и че с влязла в сила Присъда № 13/26.01.205г. по гр.дело № 721/2014г. на първоинстанционен съд 7 Марторел, Кралство Испания, К. С. И. е бил осъден да заплаща на П. С. И. като майка и законен представител на малолетното дете К. И., считано от 26.01.2015г. месечна издръжка в размер на 250.00 евро с падежна дата от първо до пето число на месеца, за който се дължи. В диспозитива на присъдата е посочено и че „всеки един от родителите заплаща и половината от извънредните разходи на непълнолетните, като се имат предвид онези, които са конкретни, необичайни, непредвидени и не се възприемат като лукс. Във връзка с този вид разходи и относно това, доколко са необходими, трябва да съществува съгласие между двамата родители, за чиито цели този, който изтъква необходимостта от разхода трябва да уведоми достоверно другия, преди да го извърши и се приема, че същият се смята за целесъобразен разход, ако измине един месец от уведомяването и не е представено възражение. Ако става въпрос за спешни разходи, уведомяването на другия родител може да се извърши при вече направени разходи и в предполагаемия случай на възражение, е необходимо съдебно решение”. С влязло в сила Решение № 28/17/14.02.2017г. по гр.дело № 721/2014г. на първоинстанционен съд 7 Марторел, Кралство Испания, е била изменена Присъда № 13/26.01.205г. по гр.дело № 721/2014г., като К. И. е бил осъден да заплаща на П. С. И. като майка и законен представител на малолетното дете К. И., считано от 26.01.2015г. месечна издръжка в размер на 150.00 евро с падежна дата от първо до пето число на месеца, за който се дължи, а в диспозитива на Решение № 28/17/14.02.2017г. е посочено и че „извънредните разходи се поемат поравно от двамата родители, като за такива се приемат медицинските разходи, непокрити от социалната осигуровка”. В диспозитива на съдебния акт изрично е посочено, че страните не могат да го обжалват, тъй като решението е постановено с тяхно съгласие и те са заявили волята си да не го обжалват. С решение № 197/2019/04.12.2019г. по гр.дело № 520/2018-С на първоинстанционен съд 7 Марторел, Кралство Испания, първоначалното Решение № 28/17/14.02.2017г. по гр.дело № 721/2014г. на първоинстанционен съд 7 Марторел, Кралство Испания, се изменя, като упражняването на родителските права се предоставят единствено на майката, а в полза на бащата не се определя никакъв режим на свиждане. В мотивите на решението е посочено, че относно плащането на извънредни разходи няма място за произнасяне, имайки предвид, че решението, по което се иска изменението, не се произнася относно необходимостта от родителско разрешение по отношение на извънредни разходи.

В превод от каталунски на български език са представени фактура от 04.09.2019г.; фактура от 12.03.2020г.; фактура от 01.08.2020г.; фактура от 28.02.2022г.; разписка от 11.04.2022г.; фактура № 1453/11.03.2022г. и фактура № 1479/10.05.2022г., издадени от Зъболекарска клиника „Св.София” ООД, Барселона, съгласно които: През м.септември 2019г. за ортодонтско лечение на детето К. майката П. И. е заплатила сумата от 60.00 евро;

3

През м.март 2020г. за ортодонтско лечение на детето К. майката П. И. е заплатила сумата от 1 130.00 евро; През м.август 2020г. за ортодонтско лечение на детето К. майката П. И. е заплатила сумата от 800.00 евро; През м.февруари 2022г. за ортодонтско лечение на детето К. майката П. И. е заплатила сумата от 1 670.00 евро, а През м.април 2022г. за ортодонтско лечение на детето К. майката П. И. е заплатила сумата от 35.00 евро или общо за зъболечение на детето, майката П. И. е заплатила сумата от 3 695.00 евро. Ответникът е оспорил истинността на гореописаните фактури, в която връзка е открито и производство по чл.193 от ГПК. По делото е представен заверен препис на Декларация от управителя на Дентална клиника „Св.София” ООД със седалище и адрес на управление Кралство Испания, гр.Барселова /л.88 от приложеното дело/, за това, че П. С. И., като майка и законен представител на К. К. И., е заплатила на клиниката в брой за ортодонтско лечение следните суми: на 04.09.2019г. – 60.00 евро; на 01.02.2020г. и 12.03.2020г. – 1 130.00 евро; на 01.08.2020г. – 800.00 евро; на 28.02.2022г. – 1 670.00 евро и на 11.04.2022г. – 35.00 евро. С оглед на това писмено доказателство съдът намира, че оспорването на фактурите не е доказано, те се явяват истински документи, удостоверяващи ии доказващи плащането на медицинските разходи на детето от страна на майката.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В настоящия случай обедняването на ищцата, респ. обогатяването на ответника, произхождат от един и същ правопораждащ факт – заплащането на извънредни медицински разходи за ортодонтско лечение на дъщерята на страните само от страна на майката.

Събраните по делото доказателства сочат, че съгласно влязлото в сила решение № 28/17 от 14.02.2017г. на Първоинстанционен съд 7 Мартодел, Кралство Испания, ответникът, като баща на непълнолетната К. К. И., е имал задължението да поеме половината от медицинските разходи, непокрити от социалната осигуровка. В същия съдебен акт не се поставят предварителни условия, както в предходния от 2014г., за да възникне това задължение на родителя – за този вид разходи и относно това, доколко са необходими, трябва да съществува съгласие между двамата родители, за чиито цели този, който изтъква необходимостта от разхода трябва да уведоми достоверно другия, преди да го извърши и се приема, че същият се смята за целесъобразен разход, ако измине един месец от уведомяването и не е представено възражение. Ако става въпрос за спешни разходи, уведомяването на другия родител може да се извърши при вече направени разходи и в предполагаемия случай на възражение, е необходимо съдебно решение. Т.е. това предварително уведомяване е отпаднало, поради което и неоснователно се явява възражението на ответника, че не е бил уведомяван за каквито и да е протези за зъби, както и че не е давал съгласие за извършване на разходи за същите, тъй като такова вече не се изисква. От представените по делото фактури, както и декларацията на управителя на денталната клиника в гр.Барселона, извършила лечението на момичето, съдът намира, че по 4 категоричен начин установяват, че ищцата е извършила на пет пъти частични плащания за ортодонтско лечение на К. И., възлизащи общо на сумата от 3 695.00 евро. Това са медицински разходи, които не се поемат от социалната осигуровка, след като за тях е изискано и извършено плащане, поради което и отново неоснователно е възражението на ответника, че в Кралство Испания медицинското или дентално лечение за ненавършили пълнолетие деца е безплатно, тъй като от представените доказателства това очевидно не е така.