Решение № 1208 от 14.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1208 гр. Варна, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл. с. Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100501347 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. П. Е. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1344/10.05.2022 год., постановено по гр. дело № 14800/2021 год. по описа на РС-Варна, в частта му с която въззивникът В. П. Е. е осъден да заплати на Г. Д. Б. от гр. Варна, на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр, сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на дискриминационно отношение – „преследване“ и „тормоз“ на работното място в периода 2015 – 2019 год., установени с влезли в сила решения № 408/03.10.2018 год. и № 485/16.09.2020 год. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска – 12.10.2021 год. до окончателното и́ изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че искът не е доказан по основание и размер, наред с това доказателствата по делото не установяват наличието на причинно следствена връзка между твърдените да са претърпени от ищцата вреди и действията на ответника, настоящ въззивник В. Е., липсва и причинна връзка между твърдените вреди и проведеното производство пред Комисията за защита от дискриминация. Твърди се в жалбата, че производството пред Комисията за защита от дискриминация е било инициирано от ищцата и близки до нея служители, които не са спазвали трудовата дисциплина и са саботирали действията на ищеца, в качеството му на директор на Дирекция „Морска администрация“ – Варна относно въведените от него изисквания за стриктно спазване на работното време и за бързо и качествено обработване на корабните документи с цел избягването на всякакви корупционни практики. Установено е по делото, че ищцата и няколко нейни колежки и близки приятелки, са били изключително недисциплинирани, същите са се обединили против ищеца, в каачеството му на директор на 1

Дирекция „Морска администрация“ – Варна като са саботирали дейността му; установено е също, че ищцата не е изпълнявала качествено и в пълен обем трудовите си задължения, работела е неефективно, освен това е създвала интриги между служителите и системно е нарушавала работния процес, като е идвала на работа и си е тръгвала когато пожелае.

Твърди също, че по делото не е установено ищцата да е претърпяла вреди от действията на ищеца, признати за дискриминационни с влезлите в сила решения на Комисията за защита от дискриминация, като неправилно са ценени показанията на ангажираните от ищцата свидетели и само и единствено върху тях съдът е изградил извода си за търпени от ищцата неимуществени вреди, при отсъствието на всякакви други доказателства, вкл. и писмени (напр. медицински документи) в тяхна подкрепа.

Навежда още, че неправилно са игнорирани покзанията на ангажираните от ответника, настоящ въззивник, свидетели относно поведението на ищцата на работното и́ място, нейната недисциплинираност и множеството извършени от нея нарушения по време на работа.

В евентуалност навежда, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, е прекомерен и не съответства на установените единствено от показанията на ангажираните от ищцата свидетели душевни болки и страдания, както и на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен в цялост, евентуално – за намаляване на размера на присъденото обезщетение, съразмерно на претърпените вреди.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемата – ищца Г. Д. Б. оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от ответника част за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът, лично и чрез процесуален представител, поддържа възивната си жалба, настоява да бъде уважена. Претендира присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В съдебно заседание въззиваемата Г. Б., чрез процесуален представител, оспорва жалбата,у поддържа подадения писмен отговор. Настоява първоинстанционното решение да бъде потвърдено, претендира присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с молба от 26.10.2021 год. ищцата Г. Д. Б. от гр. Варна е навела следните твърдения:

В периода 2005-2019 год. е работила на длъжност „Главен специалист “ в отдел „Административно наказателна дейност и информационни системи“ в Дирекция „Морска администрация“ - гр. Варна към ИАМА. В периода 2015 – 2019 год. е била подложена на дискриминационно и неравноправно третиране на работното си място от страна на ответника В. П. Е., който в посочения период (2015-2019 год) е изпълнявал длъжността директор на Дирекция „Морска администрация“- гр. Варна.

С влязло в сила Решение № 408/03.10.2018 г.на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 88/2017 год. е установено, че ответникът В. Е., в качеството си на директор н а Дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна е извършил нарушение на ЗЗДискр, като е допуснал по-неблагоприятно третиране под формата на „преследване“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр на служители от дирекцията, които са предприели действия за защита от дискриминация под формата на тормоз на работното място срещу него през месец май 2015 год., между които служители е и ищцата.

С влязло в сила решение № 485/16.09.2020 г.по преписка № 82/2019г. на КЗД е установено, че ответникът в качеството му на длъжностно лице е нарушил ЗЗДискр като е допуснал по неблагоприятно третиране по отношение на ищцата под формата на „тормоз“ като служител, подал предходна жалба №16-18- 29/04.04.2017г. Ищцата твърди, че в 2 резултат на дискриминационното третиране е накърнено достойнството и ́ , създадена е обидна и враждебна работна среда. В последните няколко год ин и ищцата тръгвала към работното си място с безпокойство, провокирано от неизвестността за поведението на ответника. След срещите си с него се прибирала у дома си разплакана. След като през януари 2019г. била показно изгонена и унизена през колегите си от ответника, ищцата потърсила медицинска помощ. От преживения стрес придобила чувство на безизходица и безнадежност, изпитвала страх за здравето си, което в крайна сметка я принудило да напусне работа. Преживеният стрес се отразил на отношенията и́ в семейството и сред близките и́ .

След принудителното напускане на работа се чувствала непълноценна, изпитвала страх ситуацията да не се повтори на новото и́ работно място. Заради влошеното и́ психично състояние дълго време не си потърсила нова работа, тъй като не се доверявала на никого; била с понижено самочувствие, изнервена, често плачела пред близките си, била угрижена и от факта, че трудно ще си намери нова работа поради напредналата си възраст. Излага, че преживените от нея физически и емоционални болки и страдания са в пряка причинна връзка с упраженото спрямо нея от ответника дискриминационно поведение.

Съобразно наведените твърдения е и отравеното искане – за осъждане на ответника да и́ заплати сумата от 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на дискриминационно отношение – „преследване“ и „тормоз“ на работното място в периода 2015 – 2019 год., установени с влезли в сила решения № 408/03.10.2018 год. и № 485/16.09.2020 год. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на иска – 12.10.2021 год. до окончателното и́ изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. П. Е., чрез процесуален представител, оспорва иска. Твърди, че не е имал негативно отношение спрямо ищцата, както и че не е осъществявал спрямо нея неравноправно третиране и дискриминация. Навежда, че ищцата е била недисциплиниран служител, създавала е интриги сред колегите си и междуличностни конфликти, к ато по този начин е създала условия за враждебна работна среда. С доклад от 02.01.2019г. М. М.- служител на Дирекция „Морска администрация“-гр.Варна се обърнала към ответника за разрешаване на конфликтна ситуация между нея и ищцата. Първоначално ответникът отправил забележка к ъ м Г . Б. да се държи професионално и уважително с си. В последствие обаче станал свидетел на словесна свада между М. и Б., което дало повод на отвеника да свика събрание на всички служители, пред които публично да критикува Б.. Твърди, че с действията си е осъществявал единствено координация и контрол по отношение на работата на служителите в Дирекцията за спазването на трудовата и служебна дисциплина. Оспорва ищцата да е претърпяла твърдените нея болки и страдания, оспорва също, в случай, че такива вреди действително са търпени, те да са резултат от неговото поведение.

Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.

Пред настоящата инстанция искът на Г. Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е висящ до размера на сумата от 4000 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила Решение № 408/03.10.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 88/2017 г. е прието за установено, че ответникът В. Е. – директор на дирекция „Морска администрация“, гр. Варна е извършил нарушение на ЗЗДискр, като е допуснал по – неблагоприятно третиране – „преследване“ на служителите на дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна, които са подали жалба с № 44-01- 70/ 04.05.2015 г. до КЗД и до други институции. Видно от документите по преписката по жалбата с вх. № 44-01-70/ 04.05.2015 г. ищцата Г. Б. е един от жалбоподателите (общо двадесет и трима) до КЗД.

С влязло в сила Решение № 485/16.09.2020 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 82/2019 г. е прието за установено, че 3 ответникът В. Е. – директор на дирекция „Морска администрация“, гр. Варна е извършил нарушение на ЗЗДискр, като е допуснал по – неблагоприятно третиране – „тормоз“ спрямо служителите на дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна, които са подали предходна жалба с вх. № 16-18- 29/ 04.04.2017 г. и допълнени е към нея с вх. № 16 – 18 – 39/11.05.2017 по описа на КЗД за извършен тормоз на работното място.

Видно от преписката по жалба с вх. № 16-18- 29/04.04.2017 г. по описа на КЗДискр ищцата Г. Б. е жалбоподател по цитираната жалба.

От показанията на свидетеля Д. Р. В., без родство и дела със страните , бивш служител на Морска администрация Варна до 2021 г., ангажирана от ищцата, се установява следното: Работната атмосфера в администрацията била нездравословна, напрегната. Състоянието на лошата работна атмосфера в Дирекция „МА“ – Варна се дължало на системните обиди и обвинения към определени служители от страна директора В. Е.. Според свидеителката тормозът от страна на директора към определени служители е заради подадена жалба от тези служители през 2015г. до Комисията за защита от дискриминация. След жалбата директорът В. Е. проявил реваншистко поведение спрямо служителите, подали жалбата – отправял към служителите, в това число и към ищцата, думи като „некадърници“, „некомпетентни“, „мишки“, „с вас не мога да се оправя“ и реплики от рода на „не ставаш за нищо“, като това е било ежедневно. След контакт и комуникация с директора ищцата била в нестабилно, нездравословно състояние.

Свидетелката е виждала и щ ц а т а да излиза от кабинета на директора напрегната, разтреперана, разплакана, ищцата и́ е споделила, ч е е припадала. Заради нервното напрежение, стреса и страха ищцата приемала успокоителни. На ищцата и́ било забранено да напуска служебното си място, нямала право да излиза без разрешение от началника и директора, включително за да ползва тоалетна. Свидетелката описва случай, при който на проведено събрание на служителите през месец януари 2019г., директорът приканил ищцата и още една служителка от същия отдел да напуснат залата без причина. Лошото отношение на ответника към ищцата и стресиращата обстановка в работата продължавали месеци и години и емоционалното състояние на ищцата било разклатено.