Решение № 4818 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4818 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100513226 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от въззивната жалба от ЗАД„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД срещу решение № 15837/21.08.2025Г. постановено по гр.д. № 24944/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 35 състав, с което е уважен предявения от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД иск с правно основание чл.411 от КЗ и е осъден да заплати направените по делото разноски. Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно преценка на доказателствата и логическите изводи при установяване на релевантните факти, както и неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Въззивникът твърди, че в обжалваното решение неправилно е установен механизма на ПТП, като съдът не е обсъдил наличието на противоречиви свидетелски показания и несъотвествието им с писмените доказателства по делото включително и непълното и неясно заключение по СТЕ, своевременно оспорено от ответника с искане за назначаване на тройна СТЕ, поради което е необоснован извода, че вина за ПТП има единствено водача на МПС, застраховано при ответника по застраховка „ГО“.

Твърди, че е налице съпричиняване на вредите с оглед поведението на водача на товарния автомобил, застрохован по имуществена застраховка при ищеца. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което иска се отхвърли, евентуално – въззивният съд да уважи възражението за съпричиняване релевирано в първоинстанционното производство.Претендира разноски.

В срок по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД е постъпил отговор, в който посочва, че правилно първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото и изяснил механизма на ПТП, както и приложил материалния закон.Счита, че пространно наведените доводи във въззивната жалба срещу обжалваното решение са несъстоятелни, поради което моли същото да бъде потвърдено и присъдени разноски за въззивното производство.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ.

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установяват кумулативните предпоставки, необходими за възникване на притезателното право да се претендира регресно обезщетение, а именно: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Установява от приетите като доказателства по делото писмени документи, непротиворечивите свидетелски показания, както и е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК, че към дата10.06.2023г. между собственика на товарен автомобил - влекач „МАН ТГХ“ с ДК № ******** и ответника ответника – въззивник в настоящото производство е съществувало действително правоотношение по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“, а между собственика на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с ДК № ******** и ищеца - действително правоотношение по имуществена застраховка „каско“ относно същия автомобил; на 10.06.2023г. настъпва ПТП между товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с ДК № ******** и товарен автомобил „МАН ТГХ“ с ДК № ********; по реда на чл. 403 ал.1 от КЗ и в съответствие с договора ищецът е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като е образувана щета, изготвен и приет е опис на щетите; застрахователят е приел окончателен доклад по щетата, като е определил въз основа на описа на щетите обезщетение в размер на 20094,53 лв, което обезщетение е изплатено по реда на чл.390 ал.2 т.1 от КЗ – с платежно нареждане за групово плащане от 28.07.2023г., в полза на серзиза, извършил ремонта на автомобила, ответникът е поканен да заплати регресното обезщетение ведно с ликвидационните разноски, като ответникът е заплатил по регресната претенция сума в размер на 10 499,39 лв.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси и за които е направено оплакване във въззивната жалба е относно точния механизъм на наспъпване на ПТП, дали водачът на на товарен автомобил - влекач „МАН ТГХ“ с ДК № ******** има изключителна вина за настъпване на ПТП, 2 налице ли е съпричиняване от страна на водачът на товарния автомобил „Мерцедес Актрос“ с ДК № ********.

С оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК, както и предвид правилно разпределената доказателствена тежест в доклада на първоинстанционният съд, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи противоправното поведение на водача на товарен автомобил „МАН ТГХ“ с ДК № ******** и което е причина за настъпване на процесното ПТП, в който само случай би възникнала отговорността на ответника като застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение за причинени вреди спрямо увреденото лице /собственика на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с ДК № ******** респ. суброгиралия се в неговите права застраховател по имуществена застраховка изплатил обезщетение/.

От събраните по делото доказателства – протокол за ПТП, констативен протокол за ПТП с пострадали лица №8, заключения по САТЕ –основно и допълнително, свидетелски показания безпротиворечиво се установява: на 10.06.2023г., в тъмната част на денонощието, при движение по републикански път I-1 в посока от гр. Видин към гр. Монтана, при 37+900 км, след десен завой на пътното платно товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ реализира ПТП с товарен автомобил с влекач „МАН ТГХ“, рег. №********, който се е намирал в спряло положение, заемайки пътната лента за движение в горепосочената посока, с разпилян товар вследствие на който пътната настилка е покрита с разляти бои, лакове,грес и двигателно масло като непосредствено преди удара на „Мерцедес Актрос“ с ДК № ******** в товарен автомобил „МАН ТГХ“, рег. №********, последния е участвал в ПТП с товарен автомобил - влекач „Волво“, полуремарке „Кьогел“, аварирал в насрещната пътна лента. Безпротиворечиво се установява и че водачът на товарен автомобил с влекач „МАН ТГХ“, рег. №******** след настъпване на ПТП, е излезнал от превозното средство, като се е отдалечил от същото в посока обратна на движението му и в същата пътна лента, като посредством телефон/фенер е започнал да маха и дава сигнал на приближаващия се към мястото на ПТП товарния автомобил „Мерцедес Актрос“ с ДК № ********; авариралия товарен автомобил и разлива на течности е в отсечка след десен завой на пътя; водачът на товарния автомобил „Мерцедес Актрос“ с ДК № ******** управлявал същия със скорост съобразена с поставен по – рано знак за максимална скорост от 60 км/ч /макар ограничението на същия да е действало до преминаване на кръстовището между път I-1 и път III-1403/, и необхващащ участъка на настъпилото ПТП.

Противоречиви са показанията на свидетелите – водачите на двата товарни автомобила – Л. и Б. относно мястото, от което свидетеля Б. е давал светлинен сигнал на приближаващия се в същото платно на движение на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с ДК № ******** – дали преди десния завой в посока движение от гр. Монтана към гр. Видин или след него, но доколкото както правилно първоинстанционният съд е отбелязал в показанията на свидетеля Л. има вътрешно противоречение и неточност в тази им част, то логични и последователни са показанията на свидетеля Б., че същия е подавал светлинен сигнал с фенер/телефон преди десния завой.

Свидетелските показания непротивориво установяват, а и същото е констатирано и в протоколите за ПТП и констативен протокол, че не са били поставени задължителните светлоотразителни триъгълници за сигнализиране на опасност по пътя за останалите участници в движението след настъпването на първото по време ПТП между двата товарни автомобила, нито свидетеля Б., който подавал светлинен сигнал е носел светлоотразителна жилетка.

Несъмнено с това си поведение водачът на товарен автомобил с влекач „МАН ТГХ“, рег.

№******** е нарушил задължението по чл.97 ал.3 и ал.4 от ЗДвП, доколкото се установява, че е било невъзможно изместването на товарния автомобил. Именно поради несъответна и недостатъчна сигнализация за наличие на аварирало превозно средство и опасност за останалите участници в движението, настъпва и процесното ПТП.

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45 ал. 2 ЗЗД, 3 което по делото не е направено.

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между описания механизъм на ПТП и описаните увреждания на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с ДК № ******** и опис на щетите изготвен от ищовото дружество.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване, поради поведението на ищеца – несвоевременно спиране, при възникване на опасност на пътното платно.

Тук обаче е необходимо да се има предвид, че „изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. /Р №98/24.06.2013г. по гр.д. № 596/2012г. на ІІ ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

Съпричиняването на вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на пострадалия е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.

Основните спорни въпроси са дали свидетелят Л., управлявайки товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с ДК № ******** се е движил със съобразена скорост, съответния същия имал ли е възможност да предотврати настъпването на удара.

Отгововорът на посочените спорни въпроси, налага анализ на събраните доказателства – свидетелски показания и САТЕ – по отделно и съвкупно, както и формиране на извод за доказателствената им стойност. На първо място, следва да се има предвид, че до пристигането на компетентните органи след подадени сигнали на тел.112, единствените очевидци и съответно преки доказателства за осъществилите се преди настъпването на ПТП обстоятелства и тяхната хронология, са показанията на свидетелите Б. и Л.-водачите съответно на товарен автомобил с влекач „МАН ТГХ“, рег. №******** и на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с ДК № ********.