Решение № 612 от 16.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100601174 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 09.10.2024г., постановена по НОХД № 9034/2014г., по описа на СРС, НО, 109-ти състав, първоинстанционният съд е осъдил Е. Н. Л. да заплати на Д. И. А., ЕГН **********, сумата от 195 540 /сто деветдесет и пет хиляди петстотин и четиридесет/ лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, причинени в периода от 12.07.2005г. до 13.10.2006г., в гр. София, която сума владеела на правно основание – издадени пълномощни от Д.-Н. И. А., съответно от 17.05.2005г. с № 2528 и № 2529 на нотариус М.Б.Н., рег. № 362 в НК и от 19.10.2005г. с № 9873 на нотариус К.С. рег. № 111 на НК, която сума била собственост на Д.-Н. И. А. и била изтеглена от банкова сметка в „СИ“ Банк на името на Д.-Н. И. А. и с която сума противозаконно се разпоредила в свой интерес, като е отхвърлил гражданския иск до пълния му предявен размер от 308 620 /триста и осем хиляди шестстотин и двадесет/ лева.

Първоинстанционният съд е осъдил Е. Н. Л. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметката на СДВР, сумата от 125, 00 /сто двадесет и пет/ лева, разноски за експертизи, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 7821,60 /седем хиляди осемстотин двадесет и един лева и шестдесет стотинки/ лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 950, 64 /деветстотин и петдесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лв., 1 представляваща разноски по делото, както и, на осн. чл. 190, ал.2 от НПК, сумата от 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от Е. Н.

Л., чрез адв. Д. Д. – САК. В жалбата се моли за отмяната на осъдителната присъда и оправдаването на Е. Л. изцяло. Излагат се аргументи, че не е извършила съставомерни действия, обективиращи наличието на вина. Счита се също, че присъдата е постановена в нарушение на процесуалните правила, като това нарушение е довело до накърняване на законно установените права на Л..

Постъпили са и бележки към въззивната жалба от Е. Л., чрез адв. В.П. – САК, в които са изложени подробни аргументи в подкрепа на искането за отмяната на първоинстанционната присъда. На първо място, се посочва, че с частичното уважаване на гражданския иск, съдът е създал възможност за допълнително предявяване на иска в по-голям размер поради обвързващата сила на пресъдено нещо на акта на наказателния съд. На следващо място, се изтъква, че е направено възражение за погасяване по давност на суми по иска, но в тази насока липсват мотиви, т.е следва да се приеме, че в гражданската част липсват изобщо мотиви относно приетият извод на съда, че не е изтекла давността, което води до нищожност на съдебния акт. Посочва се, че мотивите се явяват противоречиви на доказателствата и в частност - на заключението на съдебно -икономическата експертиза от досъдебното производство. Според защитата, от резултата от експертизата, се установява, че гражданския ищец се е облагодетелствал от имат но стойност 204 198,60 лв., а разликата с предявения граждански иск е 104 430лв. На следващо място, се акцентира върху това, че гражданският иск е бил предявен на 07.03.2011г. и приет за разглеждане на 23.03.2011г., според което сумите до 23.03.2006г. са погасени по давност. Намира, че е следвало да бъде обсъдено в мотивите характера на отделните обективно и субективно кумулативно съединени искове и кумулативното им разглеждане. Изтъква се, че първата съдебна инстанция е уважила искове в размер на 195 540, 00 лв., като е посочила вреда, вместо вреди, което е попречило да се установи, че са предявени обективни съединени искове. Също така се посочва, че в молбата за предявяване на граждански иск е посочена сумата от 308 620лв., без да се конкретизира от какво точно произлизат вредите, но в мотивите си, съдът е констатирал, че е предявен иск за имуществени вреди. Изтъква се, че самото обвинение е за множество деяния, а не за едно деяние, както и, че липсват мотиви защо точно 197 540, 00 лв. са причинените вреди, а не по-малко, при условие, че къщата, която получава гражданската ищца е на стойност 204 198,00 лв. според заключението на същата експертиза. Според защитата, съдът е можело да присъди 104 430лв. или по-малко по гражданския иск, но при условие, че е налице пет годишна давност за предявяване на граждански иск, сумата, която съдът е следвало да разгледа и да присъда като обезщетение за вреди е в пъти по-малко. Изтъква се, че е следвало да се диференцира кои суми са били предназначени за закупуването на недвижим имот и ремонта му и кои са присвоени в светлината на приложението на правната норма за непозволено увреждане. На следващо място, е направено възражение относно 2 подсъдността за разглеждане на гражданския иск, като се посочва, че единствения компетентен в случая съд, съобразно цената на иска, е Софийски градски съд, тъй като сумата надвишава размера от 25 000 лв., съобразно субсидиарно приложимите правила на чл. 104, т.4 от ГПК относно подсъдността и чл. 88, ал.1 от НПК. Отново са изтъкнати липсата на мотиви относно погасени по давност суми, както и липса на посочване от страна на съда кои искове уважава и кои не, тъй като обвинението е за една сума, но са разгледани искове, които са били обективно съединени. Набляга се на нормата на чл. 88, ал.3 от НПК, която намират нарушена, тъй като при прекратяване на съдебното производство, гражданския иск не се разглежда. Също така, се акцентира върху протоколи от съдебни заседания, които не са били подписани от съдебни заседатели. Посочва се, че с прочитането на обвинението на 01.06.2011г., е приет и гражданския иск, като не е дадена възможност на подсъдимата и нейния защитник да вземат отношение срещу приемането на гражданския иск, като това е довело до нарушено право на защита. В допълнение, се сочи, че при разпит на свидетели и приемането на съдебнооценителната експертиза не е било отразено присъствието на съдебни заседатели, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила съобразно задължението, което се вменява на съдебните заседатели според ЗСВ. В заключение се изтъква, че А. през цялото време се е ползвала от средствата, за които се твърди, че са отнети незаконно.

Пред настоящата инстанция не е превеждано въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения, адв. П. – упълномощен защитник на жалбоподателката Е. Л., моли за отмяната на обжалваната присъда. Посочва, че съдът е приел в мотивите си противоречиви доказателства, които обсъжда като е заявил, че уважава частичен иск в размер на сумата от 195 540 лв., част от общата цена на предявените искове - 308 620 лв. и по този начин, СРС е създал възможност за допълнително определяне в по-голям размер. Според адв. П. липсват мотиви по направеното възражение от защитника на подсъдимата за суми по иска, които са били погасени по давност. Намира, че е следвало съдът да разгледа сумите, не като една сума, а като отделни. В този смисъл, изтъква, че липсват мотиви кои точно суми са погасени по давност и за кои суми следва гражданския иск да бъде уважен. Посочва, че гражданският иск е приет за разглеждане на 26.03.2011г., като сумите преди 23.03.2011г. или респективно 23.03.2006 г. са погасени по давност, като съдът е бил длъжен да обсъди в мотивите си срока на давността - началната и крайната дата, датата на предявяване на гражданския иск и датата на приемането от съда и да извади сумите, които са погасени по давност. Намира, че сумите до 23.06.2006г. е следвало да бъдат обсъдени в мотивите като се отчете характера на отделните обективни и субективни съединени искове и да има мотиви относно кумулативното разглеждане на тези искове. На следващо място, според защитата, липсват мотиви защо точно 198 540 лв. са причинените вреди, а не по-малко при условие, че къщата, която получава гражданската ищца, видно от заключението на приетата по делото експертиза, е на стойност 204 198 лв. Изтъква се, че мотивите не кореспондират с 3 диспозитива на присъдата, тъй като чл. 88, ал.1 от НПК посочва, че се предявява единен граждански иск за определена парична сума и е недопустимо разглеждането на частичен иск. Излагат се съображения и относно подсъдността за разглеждане на граждански иск.

Прокурорът счита, че постановената присъда на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, а доводите изложени във въззивната жалба, са неоснователни. Изтъква, че в мотивите си, първоинстанционният съд подробно е посочил защо гражданския иск е основателен, съответно е бил частично уважен, както и обоснован правилно защо не приема направените от защитата възражения за изтекла давност на определения граждански иск.

Намира присъдата за правилна относно постановеното частично уважаване на размера на гражданския иск, доколкото само в този размер, признат от съда, по делото има безспорно доказателство за непозволено увреждане от страна на подсъдимата. В заключение счита, че в производството пред първата инстанция не са били допуснати процесуални нарушения, който да налагат отмяната на присъдата.

Повереника на ГИ и ЧО А. – адв. Ж. счита жалбата за неоснователна и моли изцяло да се потвърди първоинстанционната присъда. Констатира, че в действителност, при продължилото 17 години наказателно производство, е изтекла давността по отношение на възможността за ангажирана на наказателна отговорност на подсъдимата, но въпреки това гражданския иск е предявен още пред първоначално разглеждалия делото състав на първоинстанционния съд и оттам насетне се стабилизира подсъдността на иска. Посочва се, че в случая тя се определя съобразно НПК, тъй като водещото в случая е обвинението и съобразно неговата подсъдност се определя и подсъдността на гражданския иск. По отношение на възраженията, свързани с погасяване по давност на отделния вземания, моли да се има предвид, че всъщност между страните е съществувало едно мандатно правоотношение, а всякакви суми, свързани с мандатно правоотношение, стават изискуеми тогава, когато довереникът /в случая подсъдимата/ откаже даване на отчет за извършване на отчетна сделка по съответното мандатно правоотношение. Посочва се, че това не е датата, на която са извършени съответните разпоредителни сделки от страна на довереника, независимо от това дали същият е действал със или без представителна власт, а е момента, в който съобразно договорните отношения следва да се отчете сделката. По тази причина, адв. Ж. счита, че всякакви възражения за давност, свързани с датите на теглене на отделните суми от сметката на неговата доверителка са напълно ирелевантни към предмета на спора. В заключение, моли за постановяването на решение, с което да се потвърди изцяло присъдата.

Подс. Л., в правото си на лична защита, поддържа становището на адв.

П..

В предоставената й последна дума пред настоящата инстанция, подс. Л. моли делото да бъде прекратено.

Първоинстанционният съд е направил изключително детайлен и аргументиран и правилен доказателствен анализ, от който е извел коректна 4 фактическа обстановка, с която настоящата инстанция се солидализира, но за прецизност ще я упомене.

Подс. Е. Н. Л. е родена на ******** в гр. Пазарджик, ЕГН **********, живее в гр. София, ж.к. „********, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана,с висше образование.

ГИ А. живеела и работила на о. Сен Мартен. По препоръка на неизвестно лице, което също живеело там, ГИ А. се запознала с подс. Л.. ГИ А. решила да закупи имоти в Р България. Някой от тях щяла да използва за лични нужди, а други – във връзка с професионалната й работа на терапевт. ГИ А. пристигнала в България и запознала подс. Л. с намеренията си. Последната се съгласила да й съдейства, за което на 12.05.2005г., ГИ А. упълномощила подс.