Акт от 05.07.2019, Районен съд - Кула

Р Е Ш Е Н И Е

№

38, том.1, стр. 38

Гр. Кула 05.07.2019г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Районен съд Кула, втори състав, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районен съдия: Дияна Дамянова -

Цанкова със секретаря Лозана Петкова и с участието на прокурора

............................ като разгледа докладваното от съдията Дияна Дамянова - Цанкова гражданско дело № 35 от 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от 25.02.2019 г. Б.И.В., ЕГН ********** *** е поискал от съда да осъди ответника Н.З.М., ЕГН ********** *** да му заплати сумата от 1036,80 лв. , представляваща арендно плащане за стопанската 2017г./2018г. по сключен между страните Договор за наем на земеделски земи - нива с площ 11,000дка, имот № 144007, четвърта категория, местност „Глушков връх“ в землището на с.С., общ.

Кула, нива с площ 10,800дка, имот № 183002, трета категория, местност „Млаките“ в землището на с.Старопатица, общ. Кула, нива с площ от 10,600дка, имот № 221013, четвърта категория, местност „Райково поле“, в землището на с.С., общ.

Кула; сумата от 34,27лева, обезщетение за забава върху горната главница за периода от 30.10.2018г. до 25.02.2019г., както и сумата от 631,95лева представляваща обезщетение за забава за периода от 25.02.2016г. до 25.02.2019г., върху арендните възнаграждения за стопанските години 2012г./2013г., 2013г./2014г. и 2014г./2015г., която главница е в общ размер на 2 073,60лева по Договор за аренда между страните от 26.07.2012г.; сумата от 179,93лева представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2016г. до 25.02.2019г., върху арендното възнаграждение за стопанската 2015г./2016г., която главница е в размер на 777,60лева по същия договор за аренда и сумата от

101,09лева обезщетение за забава за периода от 15.11,2017г. до 25.02.2019г., върху арендното възнаграждение за стопанската 2016г./2017г., която главница е в размер на 777,60лева по посочения договор за аренда.

В първото по делото заседание, съдът на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на иска за обезщетение за забава, като същия се счита предявен, както следва: за сумата от 541,52лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.02.2016г. до 21.09.2018г., върху арендните възнаграждения за стопанските години 2012г./2013г., 2013г./2014г. и 2014г./2015г., която главница е в общ размер на 2 073,60лева по Договор за аренда между страните от 26.07.2012г.; за сумата от 146, 02 лева представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2016г. до 21.09.2018г., върху арендното възнаграждение за стопанската 2015г./2016г., която главница е в размер на 777,60лева по същия договор за аренда и за сумата от 101,09лева обезщетение за забава за периода от 15.11,2017г. до 21.09.2018г., върху арендното възнаграждение за стопанската 2016г./2017г., която главница е в размер на 777,60лева по посочения договор за аренда.

Ищецът твърди, че с ответника на 20.07.2017г. е сключил договор за наем на земеделски земи по силата на който, ищецът в качеството на наемодател е предоставил на ответника, в качеството на наемател, за временно и възмездно ползване земеделска земя - нива с площ 11,000дка, имот № 144007, четвърта категория, местност „Глушков връх“ в землището на с.С., общ.

Кула, нива с площ 10,800дка, имот № 183002, трета категория, местност „Млаките“ в землището на с.Старопатица, общ. Кула, нива с площ от 10,600дка, имот № 221013, четвърта категория, местност „Райково поле“, в землището на с.С., общ.

Кула, срещу задължение на наемателя да плаща наемна цена в размер на 32,00лева на декар земеделска земя, който договор е сключен за срок от 1 /една/ стопанска година - 2017г.-2018г. Ищецът твърди, че съгласно чл.

2/2/ от сключения договор, наемното плащането се извършва в края на всяка стопанска година, но не по-късно от 30 - ти октомври на съответната стопанска година, а на основание чл. 10.1 от Договора, същият е прекратен с изтичане на срока, за който е сключен - 30.10.2018г.Ищецът твърди също, че е изпълнил задълженията си по договора за предоставяне ползването на обектите на наемния договор, осигурил е тяхното спокойно и безпрепятствено ползване през целия срок на договора, но ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за заплащане на наемното плащане за срока на действие на договора - за стопанската 2017/2018г. в размер на 32,00лева на декар. Излагат се твърдения, че с Решение № 160 том 1 стр. 160, от 13.12.2018г. по гр. дело № 283 / 2018г. по описа на Районен съд Кула, ответникът е осъдена да заплати на ищеца сумата от 3628.80 лева арендни възнаграждения за стопанските от 2012/2013 до 2016/2017г. по договор за аренда сключен на 26.07.2012 г, на основание чл.8 от ЗАЗ, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 21.09.2018г. до окончателното издължаване, като плащането по посочения договор се извършва в края на всяка стопанска година, но не по-късно от 15.11. на съответната година, а договорът е сключен със срок от пет стопански години и на основание чл. 8. 1 от Договора, същият е прекратен с изтичане на срока, за който е сключен-01.10.2017г. , като ищезцът излага твърдения, че в посоченото производство не е претендирал обезщетение за забава върху главницата.

От ответника е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който отговор оспорва предявените искове, като прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното обезщетение за забава върху главницата присъдено по гр. дело 283/2018г. по описа на РС – Кула, представляваща арендни възнаграждения за стопанските години 2012/2013гг, 2013/2014г. и 2014/2015г.

В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник – адвокат Десислава Дикова поддържа исковата претенция и моли съда да я уважи изцяло като основателна и доказана. Ответникът не се явява и не се представлява в съдебното заседание. Не изразява становище.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Договор за наем на земеделски земи от 20.07.2017г., ищецът, в качеството на наемодател се е съгласила да предоставя на наемателя - ответник в производство, за временно ползване за срок от 1/една/ стопанска година, земеделска земя, както следва: нива с площ 11,000дка, имот № 144007, четвърта категория, местност „Глушков връх“ в землището на с.С., общ.

Кула, нива с площ 10,800дка, имот № 183002, трета категория, местност „Млаките“ в землището на с.С., общ. Кула, нива с площ от 10,600дка, имот № 221013, четвърта категория, местност „Райково поле“, в землището на с.С., общ. Кула, а ответникът се е съгласил за ползването на описаната по-горе земеделска земя да и изплаща наемна цена в парична форма в размер на 32/тридесет и два/лева на декар. В чл. 2/2/ от Договора страните по него са се съгласили плащането да се извърши в края на всяка стопанска година, но не по- късно от 30 октомври на съответната година, а съгласно изискването на чл.2, ал.1 от Договора, ищцът се е съгласил в качеството си на наемател да предостави на ответника- наемодател държането върху описаните по- горе земеделски земи. От представеното по делото Решение № 160 от 13.02.2018г. на Районен съд Кула, влязло в законна сила на 13.12.2018г., се установява, че ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3628,80 лв. арендни възнаграждения за стопанските 2012/2013г., 2013/2014г., 2014/2015г.,2016/2017г., дължими по сключен на 26.07.2012г. между страните Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписвнията гр. Кула с дв.вх. № 1136 от 27.07.2012г., Акт № 291, том II. Видно от посочения договор, който е приет по делото, същият е сключен между страните за срок от 5 стопански години, като в чл. 2/1/, ответникът в качеството на арендатор се е съгласил да заплаща на ищеца, в качеството на арендодател арендно плащане в парична форма, което плащане се извършва в края на всяка стопанска година, но не по – късно от 15.11 на съответната година, както следва: за стопанската 2012/2013г. – 20 лв.на декар, за 2013/2014г. – 22 лв.на декар, за 2014/2015г. – 22 лв.на декар, за 2015/2016г., 2016/2017г. по 24 лв. на декар, като общата площ на предоставената под аренда земя е 32,400 дка, с оглед на което арендната цена за 2012/2013г. е 648 лв., за 2013/2014г. и 2014/2015г. е по 712,80 лв. или общо 2073,60 лв., за 2015/2016г. и 2016/2017г. по 777,60 лв.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация чл.79, ал.1, във вр. с чл. 232,ал. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца арендно плащане за стопанската 2017г./2018г. по сключен между страните Договор за наем на земеделски земи от 20.07.2017г и искове по чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.10.2018г. до 25.02.2019г., както и обезщетение за забава за върху арендните възнаграждения за периода от 25.02.2016г. до 21.09.2018г. за стопанските години 2012г./2013г., 2013г./2014г. и 2014г./2015г., за периода от 15.11.2016г. до 21.09.2018г. за стопанската 2015/2016г. и за периода от 15.11.2017г. до 21.09.2018г. за стопанската 2016/2017г. по Договор за аренда между страните от 26.07.2012г.

За да се приеме за основателен искът с чл.79, ал.1, във вр. с чл. 232,ал. 2 ЗЗД, е необходимо съдът да установи, че страните са били в правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях договор за наем на земеделска земя, че ищецът е изправна страна, а ответникът – неизправна поради виновно неизпълнение на задължението си да предаде договореното наемно плащане. С определението за насрочване на делото, съдът е разпределил доказателствената тежест на страните, кто е посочил, че в доказателствена тежест на ищцата е да докаже възникнало между страните правоотношение от сключен договор за наем за посочените поземлени имоти, елемент от съдържанието на който е задължението на процесуално легитимирания ответник да заплати наемно възнаграждение за стопанската 2017/2018 година в претендирания размер от 32 лв. на декар, настъпила изискуемост на задължението по договора за наем, както и че ищецът е изправна страна по договора за наем и е предоставил на ответника в качеството на наемател имотите, предмет на договора, а в тежест на ответника е да докаже наличие на плащане или друг правопогасяващ по отношение на задължението му за заплащане на наемното възнаграждение факт до завеждането на исковата молба. По исковете с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на главното вземане за арендни възнаграждения за стопанските от 2012/2013г. до 2016/2017г. по Договор за аренда между страните от 26.07.2012г., за което със сила на присъдено нещо е установена тяхната дължимост от ответника и за стопанската 2017/2018г. по Договор за наем между страните от 20.07.2017г. Във връзка с релевираното от ответника възражение за настъпила погасителна давност по отношение на претендираното от ищеца обезщетение за забава върху арендните възнаграждения за стопанските години 2012г./2013г., 2013г./2014г. и 2014г./2015г., която главница е в общ размер на 2 073,60лева по Договор за аренда между страните от 26.07.2012г., ищецът следва да докаже настъпване на обстоятелства, водещи до нейното спиране или прекъсване.

Анализирайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено по безспорен начин, че същите са били, на първо място, в наемно правоотношение през стопанската 2017/2018г., възникнало по силата на валидно сключен Договор за наем на земеделски земи от 20.07.2017г.за посочените вече от съда земеделски земи - ниви, съдържащ всички съществени елементи – две насрещни волеизявления, предмет на договора, договорено наемно плащане. Земеделските земи, предмет на този договор, са били предадени на наемателя – ответник по делото, което не се оспорва от ответника и се доказва и от представените от ищцата писмени доказателства по делото, неоспорени от ответника и приети от съда - Заявление № 07-59с/31.07.2017 по чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37б, ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2017/2018г., с което ответника е заявил, че желае да участва в масиви за ползване по чл. 37 от ЗСПЗЗ със земеделските земи, предмет на процесния Договор за наем между страните от 20.07.2017г. Договорът е сключен за срок от една години.