Решение № 1825 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1825 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Х.а като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100503559 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 20.01.2025г. по гр. д. № 34873/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 148 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от И. Х. Б. срещу „България Еър“ АД иск с правно основание чл. 76 ЗГВ, вр. чл. 17, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 22, ал. 2 Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 16.07.2003 г., ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 г.) за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане в размер на сумата от 1 200 евро, представляваща главница за обезщетение за загубен багаж при изпълнение на полет FB461 от София до Амстердам на 05.02.2024г., ведно със законна лихва за период от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16120/2024г. по описа на СРС, ГО, 148 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца И. Х. Б., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на 1 формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон. Конкретно се оспорва правилността на приетото от СРС относно неспазване на 21-дневния срок по чл. 31, т. 2 от Монрсалската конвенция за рекламация при изгубен багаж. Счита, че при обсъждане на цитираната разпоредба съдът не е взел предвид, че съгласно чл. 17, т. 3 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, до изтичане на 21 дни от датата, на която е следвало да бъде предаден /доставен, пристигнал/ на местоназначението, багажът не се смята за изгубен.

Предвид горното и съгласно чл. 31, т. 2, изр. първо от Конвенцията, въззивникът счита, че правоимащият има на разположение 14-дневен срок, в който да предяви своята претенция за липсващ багаж. Поддържа, че за да предяви претенцията си, багажът следва да е изгубен, т.е. да са изтекли 21 дни от очакваната дата на пристигането му без багажът да е наличен. По тези съображения е аргументирано становище, че визираният от първоинстанционния съд срок от 21 дни по смисъла на чл. 31, т. 2, изр. 2-ро от Монреалската конвенция, определя срок за възражение в случаи, при които багажът или товарът са били предоставени на разположение на пътника, но същият е претърпял вреди от закъснението или е настъпила повреда на багажа. Когато, обаче, се касае за липсващ багаж, то няма как да се предяви рекламация в срок до 21 дни от датата, на която е трябвало багажът да пристигне. По тези съображения счита, че нормата на чл. 31, т. 2 от Конвенцията е неприложима по отношение на изгубен багаж. В жалбата са наведени твърдения, че от страна на ищеца е подаден доклад за изгубен багаж още на 05.02.2024г., както и жалба до превозвача от 29.02.2024г. с претенция за обезщетение, подадена по електронен път, т.е. в случай е налице рекламация за изгубения багаж, като същата е отправена след приемането му /според правилата на Монреалската конвенция/ за изгубен - изтичане на 21 дни от очакваната дата за пристигане. Излага, че цитираното в обжалвания акт решение на ВКС касае сроковете по чл. 31, т. 2 от Конвенцията в контекста на хипотезите на констатирани вреди на получения товар и в този смисъл дадените в него разрешения са неприложими за процесния случай. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълния претендиран размер.

Въззиваемата страна „България Еър“ АД оспорва въззивната жалба по 2 подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че в случаи на закъснение жалбата/рекламацията трябва да бъде отправена не по-късно от 21 дни, считано от датата, на която багажът е трябвало да бъде на разположение на пътника. Аргументира становището си с разпоредбата на чл. 31 от Конвенцията за уеднаквяване на никои правила за международния въздушен превоз, според която, условие за ангажиране отговорността на въздушния превозвач за вреди от неточно извършване на превоза /закъснение и повреди/ е отправянето на писмена жaлба до превозвача от страна на лицето, което има право да получи доставката, в предвидените срокове. В случай на закъснение срокът е не по-късно от 21 дни, считано от датата, на която багажът е бил предоставен на негово или нейно разположение. Отправянето на писмена рекламация/жалба е условие за надлежното упражняване на правото на иск срещу превозвача и в хипотезите на изгубен багаж. Въззиваемото дружество аргументира становището си при тълкуването по аргумент за противното на разпоредбата на чл. 31, т. 1 от Конвенцията, според която, липсата на жалба означава не само, че багажът е получен, но и че е доставен в добро състояние, така и от логическото тълкуване на чл. 31, т. 2 от същия акт. Счита, че конкретно посочените в т. 2 срокове за рекламация при констатирани вреди на получения багаж и при закъснение на доставката не отменят установеното в нея общо задължение на лицето, което има право да получи доставката, да отправи жалба до превозвача незабавно след откриване на вредите. И доколкото изгубването на багажа безспорно представлява вреда, то за него следва също да важи изискването за отправяне на жалба до превозвача. В случая ищецът е отправил жалба до ответното дружество едва на 29.02.2024г., т.е. повече от 21 дни след превозването му с процесния полет. По тези съображения счита предявената претенция за неоснователна, поради което е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Софийският градски съд, като

3 прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.

269, предл. 2-ро от ГПК.

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.

76 ЗГВ, вр. чл. 17, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 22, ал. 2 Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 16.07.2003 г., ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 г.) за установяване съществуването на вземане за сумата от 1 200 евро – обезщетение за загубен багаж при изпълнение на полет FB461 от София до Амстердам на 05.02.2024г.

Между страните по делото не са спорни следните обстоятелства: между ищеца и ответното дружество е сключен договор за въздушен превоз, за полет от София до Амстердам, осъществен на 05.02.2024г.; пътникът е регистрирал и предал на превовача за въздушен превоз 1 бр. ръчна чанта в черен цвят с билет за превоз № 6232404963901 и багажен етикет № FB504767; багажът е бил загубен, което е било установено от пътника на летището в гр.

Амстердам; ищецът е подал доклад за липсващ багаж на 05.02.2024г. с № AMSFB10468/05.02.2024/0924GMT; пътникът е депозирал на 29.02.2024г. по електронен път рекламация/жалба до ответното дружество, с която се претендира заплащане на обезщетение за изгубения багаж; ответникът не е заплатил претендираното обезщетение.

Съгласно чл. 75 и чл. 76 ЗГВ, превозвачът отговаря за щетите, настъпили вследствие на повреда или липса на регистрирания багаж, ако щетата е настъпила през времето, когато багажът е бил под негов надзор. При превоз на багаж отговорността на превозвача е съгласно изискванията на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, изготвена в Монреал на 28 май 1999 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (ДВ, бр. 6 от 2004 г.) и Регламент (ЕО) № 2027/97 от 9 октомври 1997 г. на Съвета относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия.

4

Според чл. 17, ал. 2 от Монреалската конвенция превозвачът е отговорен за вреда в случай на унищожаване, загуба или повреда на регистриран багаж, ако причиняващото събитие е възникнало на борда на въздухоплавателното средство или през времето, когато превозвачът е бил отговорен за регистрирания багаж. Ал. 3 на същата разпоредба въвежда презумпция, че при признаване на загубата или при непристигнал багаж 21 дни след датата, на която е трябвало да пристигне, пътникът има право да упражни правата си по договора за превоз. Чл. 22, ал. 2 от Монреалската конвенция ограничава отговорността на превозвача за багаж до 1 000 СПТ за всеки пътник, освен при направена специална декларация за интерес и платено допълнително възнаграждение, каквито твърдения в конкретния случай няма.

Отговорността на превозвача възниква при наличието на следните кумулативни предпоставки: валиден договор за превоз; предаден за превоз регистриран багаж; настъпила загуба на багажа; своевременно подадена жалба /рекламация/ в сроковете по чл. 31, т. 2 от Конвенцията. В случая първите три предпоставки са безспорни. Спорът се концентрира върху обстоятелството какъв е срокът за подаване на рекламация при загубен багаж, съответно дали същият е спазен от ищеца.

Приложимата разпоредба на чл. 31, т. 2 от Монреалската конвенция изисква в случай на вреди лицето, което има право да получи доставката, да отправи жалба до превозвача незабавно след откриване на вредите, но не покъсно от 7 дни от датата на получаване на регистриран багаж – при повреда;

21 дни от датата, на която багажът е бил предоставен на разположение – при закъснение; като съдебната практика приема, че при загубен багаж срокът е 21 дни, считано от датата, на която багажът е трябвало да пристигне, а липсата му е установена незабавно. Член 31, параграфи 2 и 3 от Конвенцията от Монреал трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват жалбата да бъде в писмена форма и да бъде отправена до въздушния превозвач в сроковете по член 31, параграф 2.

Съгласно член 31, параграф 4 от Монреалската конвенция, ако не бъде отправена жалба в посочените срокове, срещу въздушния превозвач не може да се заведе дело, освен в случай на измама от негова страна.

Следователно лицето, което се смята за ощетено от нанесената на багаж или товар вреда, е длъжно да отправи до въздушния превозвач жалба в сроковете 5 по член 31, параграф 2 от същата Конвенция, тъй като в противен случай всякакъв иск срещу този превозвач би бил недопустим. Член 31 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не поставя други материалноправни изисквания относно жалбата, различни от изискването възникналите вреди да бъдат сведени до знанието на въздушния превозвач /така решение от 12.04.2018г. по дело С-258/2016г. на СЕС, постановено по преюдициално запитване за тълкуването на член 31 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 г., което решение е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България на основание чл. 633 от ГПК/. Идентична на установените в чл. 31 от Конвенцията правила е и нормата на чл. 79 от ЗГВ, съгласно която, ако пътникът не уведоми превозвача писмено за липса или повреда на багажа в сроковете, указани в глава XI на този закон, счита се, че е предаден в изправност и в съответствие с билета или багажната квитанция. В този смисъл е и постановеното решение № 87/01.07.2011г. по т.д. № 517/2010г. по описа на ВК, ТК, II т. о., в което се приема, че отправянето на жалба/рекламация е условие за ангажиране отговорността на превозвача по договора за въздушен превоз. Тази жалба не е формализирана – може да бъде отправена под различна форма, стига да е насочена до превозвача и да е в срок. В тежест на ищеца е да докаже своевременното уведомяване. В същото решение е прието още, че отправянето на рекламация /жалба/ е предпоставка за допустимостта на иск за обезщетение за вреди срещу превозвача в случаите, когато товарът е бил получен от лицето, имащо право да го получи, но доставката е извършена със закъснение или товарът е повреден. При загуба на товар отправянето на жалба е условие за ангажиране отговорността на превозвача по договор за въздушен превоз.