Акт от 08.04.2022, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 229/ 08.04.2022г., гр. Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател:

Цветомира Димитрова

Членове: Павлина

Господинова

Антоанета Митрушева при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева при Окръжна прокуратура, гр.Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 1175 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И.Д.М.

***, подадена чрез пълномощника му адв.В.И., против Решение №144/06.10.2021г., постановено по АНД №20215640200882 по описа на Районен съд – Хасково за 2021г., с което е изменено Наказателно постановление №577014 – F606188 от 12.05.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Счита се, че същото е постановено при съществено противоречие със съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост с оглед направената преценка на събраните гласни и писмени доказателства. Твърди се, че в хода на административнонаказателния процес били допуснати множество съществени нарушения. Не ставало ясно за кое деяние било наложено административното наказание - за това на 15 януари, 02 февруари или 17 февруари. Твърди се, че наказано лице не извършило вмененото му нарушение. Не то, а представляваното от него юридическо лице осъществявало процесната търговска дейност. Това обстоятелство неправилно не било отчетено от въззивния съд, въпреки оплакването в тази насока и събраните по делото доказателства. На следващо място, в АУАН и НП от фактическа страна били описани две отделни нарушения - невъвеждане в експлоатация и регистриране в НАП на фискално устройство, което касаело реда и начина за регистриране и за въвеждане в експлоатация на фискално устройство по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18, и неиздаване на фискален бон, което касаело реда за отчитане на продажбите по чл.3, ал.1 от същата наредба. И двете нарушения били субсумирани под санкционната норма на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, без да било ясно за наказаното лице за кое деяние всъщност било санкционирано, което ограничавало правото му на защита. Освен това, в случая било налице противоречие между фактическите и правни изводи на съда, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установило по несъмнен начин, че жалбоподателят извършил нарушението, за което бил наказан. Този довод се доказвал и от Решение №436/12.08.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, с което бил отменен Ревизионен акт №Р-16002620007401-091-001/14.05.2021г. и РА за поправка на ревизионен акт №П-16002621097551-003-001/08.06.2021г., издадени на И.Д.М., в което решение било констатирано, че в системата на „Еконт експрес“ под името на И.М. били обозначени пратки, извършвани от него не в качеството му на физическо лице, а в качеството му на представляващ други юридически лица, а именно: ЕТ „ОПОНЕНТ - И.М.“, „ПАРАЙБА“ ЕООД, „ОСАРИЗАВАИТ“ ЕООД и „ДОМИНО ЕКСПРЕС“ ООД. Също така от районния съд не било взето предвид за съществено това, че АНО приложил неправилна санкционна разпоредба за вмененото нарушение, а именно чл.185, ал.1 от ЗДДС. Неправилно били и мотивите на съда, с които приел, че случаят не попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложеното се иска отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът,

Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, съответно обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно, като в тази връзка излага подробни съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С

Решение №144/06.10.2021г., постановено по АНД №20215640200882/2021г. Районен съд – Хасково изменил Наказателно постановление №577014-F606188 от 12.05.2021г. на Началник отдел

„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на И.Д.М., за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба

Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00 лева, като намалил наказанието на 300.00 лева.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процедурата по издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е спазена, като същите съдържали и реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

В АУАН ясно било посочено, че се съставял срещу жалбоподателя, доколкото от извършената на място в обект в с.Жълти бряг, обл.Хасково проверка се приемало, че същият бил лице, извършващо търговска дейност чрез интернет сайт на изделия от минерали, без да било монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността.

Посочил, че изложените при описанието на нарушението в АУАН допълнителни твърдения за осъществена контролна покупка и неиздаден фискален бон или друг изискуем документ за продажбата били въведени с оглед изясняване на цялостната картина по случая, включително във връзка с елементи от фактическия състав на деянието. С това описание не се целяло повдигане на административно-наказателно обвинение за друго нарушение, нито засягане на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Същото нарушение било правилно правно квалифицирано, въпреки наличието на известна непрецизност що се касае до некоректно използвана законовата привръзка на чл.7, ал.1 с чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Това обаче не обуславяло извод, че било допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото правото на защита на жалбоподателя не било накърнено.

Констатирал, че НП било издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си формално отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Дадена в него правна квалификация по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС се явявала релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения. За доказан приел факта, че жалбоподателят бил лице, извършващо продажби чрез онлайн търговия, посредством администриран от него интернет сайт - http://mitevminerals.com, и че контролна покупка с поръчка от сайта на 1 бр. ватикански камък – амулет, била извършена от органите на НАП, а за заплащане на продажната цена била използвана опцията „наложен платеж“, като сумата била заплатена в брой чрез куриер, без обаче за продажната цена на стоката да бил издаден фискален бон, което дало повод за извършване на проверка в обекта на дейността, при която се установила и причината за неизпълнение на това задължение, а именно извършване на търговска дейност без да било монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността. Така от обективна страна бил осъществен съставът на нарушението, за което била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. В решението си съдът обосновал и достигнатия извод за липса на основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На последно място, приел за необосновано определянето на наложената глоба в размер над минимално предвидения в закона за процесното нарушение, като в тази връзка посочил, че не била отчетена от АНО обществената опасност на деянието, от гледна точка на стойността на покупката, осъществяването му за пръв път, липсата на доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства и на данни за имущественото състояние на нарушителя.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

В случая, както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено.

Налице е и съответствие между описанието на нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, а именно извършване на продажба на стоки без функциониращо в обекта на касатора фискално устройство, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. В тази връзка не се споделя оплакването за описани от фактическа страна в АУАН и НП две отделни нарушения. Изводите на районния съд в тази насока касационната инстанция възприема за правилни и напълно ги споделя. Правилно районният съд е посочил в мотивите на обжалваното решение, че неиздаването на фискален бон за така извършената продажба е описано от административно-наказващия орган като допълнителен аргумент, удостоверяващ извършеното административно нарушение - липсата на фискално устройство, от което може да се издаде такъв фискален бон.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно датата на извършване на нарушението, доколкото такава е изрично посочена както в АУАН, така и в НП – 15.01.2021г., която е констатирана като дата на започване на дейността, съобразно изрично посоченото от наказаното лице в представената от същия на органите на НАП декларация от 17.02.2021г., приложена като доказателство по делото.

Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че законосъобразно е била ангажирана отговорността на санкционираното физическо лице. Нарушението е установено при извършване на контролна покупка от орган на НАП и след събиране на относими по случая писмени доказателства и обяснения на санкционираното лице наименувани“декларация“. Безспорно е, че покупката на процесният ватикански камък е осъществена чрез сайт miteviminerals.com, че същият е изпратен на купувача, чрез куриерска служба Еконт Експрес и че изпращач по товарителница е физическото лице И.М., а не управлявано от същия дружество.

Несъмнено от саморъчно написаната и подписаната от санкционирания декларация от 17.02.2021г. се установява и че същия дообработва минерали от 15.01.2021г., суровината за което съхранява в с. Жълти бряг, обл. Хасково и тези минерали при поръчка се изпращат лично от обработилото ги лице. Предвид това и стойността на пратката следва да е изплащана именно на последния. От протокол сер. АА, с бл. № **** от 17.02.2021г. се установява, че на обекта находящ се в с. Жълти Бряг представляващ ателие, находящо се в стопански двор, в което се помещавала работилница за обработване и съхранение на кристали и където са дообработвани минералите, съответно е извършвана дейността, от страна на И.Д.М. не е било монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, чрез което да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки, съгласно изискванията на чл.7, ал.1, от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.