Решение № 1715 от 16.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1715 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100101339 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗС - за признаване за установено по отношение на ответника придобито право на собственост върху имот по давностно владение.

В исковата молба се твърди, че ищецът владее процесния имот от 17.05.2013 г., когато бил сключен предварителен договор, поради което иска признаване на собствеността му.

Ответницата признава фактите, изложени в ИМ.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Уважаването на установителния иск за собственост предпоставя ищецът да установи пред съда по безспорен начин, че е собственик на процесния имот на твърдяните основания – в случая изтекла в придобивна давност. За да бъде приложен института на придобивната давност, е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки – осъществяване на владение за определен период от време /5, респ.10 години/, владението да е осъществявано с намерение за своене, непрекъснато, несъмнено и явно, които в случая не са налице, което 1 обуславя и неоснователност на предявения иск.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според ал. 2 ако владението е добросъвестно – в продължение на 5 години. Според чл. 68 ЗС владението се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен – намерение да се държи вещта като своя.

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец в рамката на едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, то и искът за изтекла придобивна давност може да бъде уважен.

Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността на соченото основание, какъвто е настоящия случай – по делото не бе установен нито един елемент от фактическия състав.

Ищецът основава претенцията си с твърдения за осъществена фактическа власт върху процесния недвижим имот на основание предварителен договор за покупко-продажба от 17.05.2013г. , като сочи датата на сключване на договора като начална дата на владението.

Представеният предварителен договор обаче според настоящия състав не може да се приеме като основание за начало на придобивна давност или като доказателство за придобито владение върху имота, независимо от посоченото в него, че владението, държането и реалното ползване на имота се предава на ищеца в деня на сключване на договора. Договорът е частен документ по см. на чл. 180 от ГПК и има достоверна дата за трети лица, вкл. и за съда от деня, който е представен по делото - с исковата молба на 05.02.2025 г. Този документ не е 2 пресъздаден в друг такъв, не е заверен, а не са налице и другите условия по чл. 181, ал. 1 от ГПК да се приеме, че е съставен на датата, сочена в него.

Не е доказано при условията на пълно и главно доказване, и това ищецът да е осъществявал фактическа власт върху имота, още по-малко – да е осъществявал несъмнително и явно владение върху процесния недвижим имот. За установяване на тези факти са събрани гласни доказателства като разпитаният по делото свидетел - св.Т., сочи, че през 2013г. имотът бил заграден с колчета и ищецът отглеждал там люцерна, през 2020г. оградата била бутната и имотът е затрупан с камъни и пръст след започване през същата година строежи. Вярно е, че свидетелят /при допуснатите пунктуационни грешки в протокола от с.з., посочени в молбата от 24.02.2026г./, твърди, че от 2013 година ответникът е стопанисвал имота, като до 2020 г. го е използвал за отглеждане на люцерна и почиствал, но тези факти не обосновават извод за наличие на явно и необезпокоявано владение от страна на ищеца в изискуемия от закона срок – 10 години, доколкото придобилият владение въз основа на предварителен договор не е добросъвестен владелец /така решение № 2384 от 3.12.1969 г. по гр. д. № 1816/1969 г. на ВС, І г. о., решение № 1343 от 28.11.2008 г. по гр. д. № 4391/2007 г. на ІV г. о. на ВКС и решение № 1619 от 14.12.2000 г. по гр. д. № 640/2000 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 270 от 26.06.2012 г. по гр. д. № 1056/2011 г. на І г. о/.

Не е установено/доказано ищеца в периода след 17.05.2013г., да е манифестирал пред собственника на имота, намерение за своене, да му е противопоставял такова, нито е осъществявал владението така, че всеки заинтересуван да може да научи за него. Нещо повече – в настоящия случай не са представени доказателства, които да установят принадлежност на право на собственост върху имота на ответницата, поради което съдът приема, че ищецът по никакъв начин не е манифестирал намерението си за своене спрямо собственика. Вярно е, че ответницата признава иска. Доколкото обаче няма никакви доказателства тя да е собственик на процесния имот, то и извършеното признание няма доказателствена стойност и не може да бъде ценено.

Не са извършвани и никакви действия от страна на ищеца, които да покажат собственическите му намерения и пред всяко трето лице. Дори в показанията си св.

Т. сочи, че по настоящем имотът не е ограден и е затрупан със строителни отпадъци от строежите в съседните парцели, започнали през 2020г., когато според свидетеля била бутната и оградата. Дори и да се приеме, че ищецът е почиствал, ползвал и стопанисвал имота, то тези действия не са установява да са продължили след 2020 година, т.е липсва установяване на трайна, явна и непрекъсната 3 фактическа власт върху имота от страна на ищеца за период, по - дълъг от десет години, считано от 17.05.2013 г.

Изложеното дава основание да се приеме, че ищецът не доказа да е манифестирал пред собственика на имота намерение за своене, не му е противопоставял такова, нито е осъществявал владение така, че всеки заинтересуван да може да научи за него. Владението не е било явно и несъмнено и не разкрива ясно желанието на владелеца.

Предвид изложеното, и независимо от направеното признание от ответницата, съдът намира, че в случая не се доказа ищецът да е установил владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС върху процесния имот, поради което не може да се приеме, че е станал собственик по давностно владение на основание чл.

79, ал. 1 ЗС. Предявеният иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Р. С. с ЕГН: **********, срещу Д. А. Л., ЕГН **********, иск по чл.124 ГПК, вр. чл.77, ЗС във вр. с чл.79, ал.2, ЗС – за признаване правото му на собственост по давностно владение в периода 17.05.2013г. до 05.02.2025г. върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР на гр. София. общ. Столична. обл. София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. издадена от Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с адрес на имота: гр. София, община Столична, област София /столица/, р -н „Студентски“, ж.к. „Малинова долина“, м. ЮЖНА ГРАДСКА ТEP. 3 с площ от 6212 кв.м. с трайно предназначение на територията:

Урбанизирана с начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: ***; ***; ***; ***;

***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4