Решение № 260908 от 14.03.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

№ … гр. София, 14.03.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-12- ти състав, в публичното заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ:

Илиана Станкова при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 1357/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът

Н.И.П. твърди, че при ПТП, реализирано на 16.09.2017 г., на път І-5 от гр. Шипка за гр. Казанлък, настъпило по вина на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“, с рег. № ********В.Х.Б. починал сина й М.А.М./на 32 години/, който бил пътник в каруца. Твърди, че отговорност за вредите, причинени от водача на МПС с рег. № ********носи ответникът, тъй като превозното средство е било без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че тя е отгледала сина си сама след развода си, като връзката между тях била много силна, а синът й здраво и отговорно момче. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000,00 лева, предявени частично от 200 000,00 лева /изменение размера на иска, допуснато в о.с.з., проведено на 17.02.2022 г./, както и лихва за забава от 21.01.2018 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът

Г.Ф.оспорва иска. Оспорва механизма на произшествието като твърди, че същото е настъпило при изключителна вина на водача на каруцата, евентуално прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия М.А.М.като водач на каруцата, тъй като не са спазени правилата за движение на такъв тип ППС и същото е било без светлоотразители. Оспорва и причинната връзка между противоправното поведение на водача на т.а. Мерцедес, с ДК № ********и смъртта на М., като твърди, че той след произшествието е бил жив и в добро здраве, а е починал в следствие прегазването му, в резултат на продължилия му престой на пътното платно след падането от каруцата. Претендира разноски.

Третото лице, помагач на ответника В.Х.Б. оспорва исковете. Твърди, че произшествието е настъпило единствено в следствие поведението на водача на каруцата. Твърди за него произшествието да е било непредотвратимо, както и че М. е починал не от това ПТП, а от последващо прегазване от друг автомобил.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За уважаване на иска е необходимо кумулативното установяване на следните факти, тежестта за доказване, на които е у ищеца: 1/ настъпване на застрахователно събитие покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“- ПТП; 2/ същото да е настъпило на територията на Р. България в следствие противоправното поведение на водач на МПС, което е било без сключена задължителна пзастраховка „Гражданска отговорност“; 3/ причинна връзка между противоправното поведение на делинквента и смъртта на М.А.М..

В тежест на ответника беше да докаже възраженията си, че произшествието е настъпило единствено в следствието на противоправното поведение на водача на каруцата, а той е действал при условията на „случайно деяние“ и за него произшествието е било непредвидимо и непредотвратимо.

На

16.09.2017 г. е съставен протокол за ПТП с пострадали лица, за ПТП настъпило на същата дата около 19,55 ч. между т.а. Мерцедес Спринтер , с рег. № СТ ******, управляван от В.Х. и ППС с животинска тяга /кон с каруца/ собственост на М.С.Б.и водач М.С.Б.. В протокола е посочено, че от произшествието е настъпила смъртта на водача на каруцата и на пътник в нея М.А.М., а като причина за настъпване на произшествието, че участник 1 /товарният автомобил/ блъска внезапно излезлия на пътното платно участник 2 /каруцата/.

Според показанията на свидетеля А.Е.Д.той живее в гр. Шипка и В.Х.Б. е негов съгражданин. Свидетелят сочи, че бил пътник на предната седалка до шофьора, в буса, управляван от В.Б.,***.

Свидетелят сочи, че произшествието настъпило малко след разклона за гр. Крън, в оширението на Крънското ханче. Свидетелят сочи, че пред тях карало такси, минали отбивката за гр. Крън и в оширението таксито отбило и рязко спряло, а те подминали таксито и се чул трясък. Свидетелят сочи, че по време на произшествието било тъмно и нямало никаква видимост, като на таксито му светнали всички стопове. Свидетелят сочи, че не разбрал в какво са се ударили, а в последствие разбрал, че това било в каруца, като бусът им спрял на около 50 м. след удара. Свидетелят сочи, че според него бусът се е движел с нормална скорост, на фарове, както и че след произшествието имало движение на автомобили и в двете посоки.

Според показанията на свидетеля И.И.И.той бил в Крънското ханче на сватба, не видял произшествието, но видял, че има катастрофа. Бусът бил спрян на 10 м. по-надолу от оширението, а каруцата била в дясно на пътното платно към гр. Казанлък, едното тяло на човек било в дясното пътно платно, другото – в лявото, а конят в канафката. Свидетелят сочи, че мъжете, които били на пътното платно били живи и си говорели.

Свидетелят сочи, че когато излезли бусът бил в оширението, а пред него имало такси, като движенето не било спряно, а минавали коли, а на паркинга на заведението имало паркирани коли и мотори. Свидетелят се приближил към произшествието, като сочи че се било стъмнило, и видял, че кола движеща се от гр. Казанлък за гр. Шипка, с тъмен цвят минала през единия човек, който лежал на пътното платно като през легнал полицай. Друг автомобил прегазил другия поднал човек на платното откъм Крънското ханче.

Според показанията на свидетеля С.Т. Ч. той бил пред Крънското ханче когато видял, че много хора хукнали да тичат към шосето и видял каруца с кон – каруцата отдясно, конят – отляво. Когато свидетелят бил на разстояние от около 10 м. чул двамата души на пътното платно да си говорят, като единият казвал, че му няма нищо, а другият, че му е много зле и една кола, слизаща от Шипка надолу, ги прегазила. Свидетелят сочи, че видимостта му не била много добра, тъй като имало много хора и било на смрачаване. Бусът бил спрял от дясната страда в посока слизайки от Шипка.

Видно от схема на хоризонталната и вертикална пътна обстановка, на лист 130 от делото, гръб, към датата на произшествието тя е била следната по отношение на движещия се в посока от гр. Габрово към гр. Казанлък товарен автомобил: на км.

191+050 – пътен знак В26 (50 км.ч.) „забранено е движението със скорост по-висока от 50 км.ч.“ и А21 „възможна е появата на домашни животи“; на км.

191+550 - пътен знак В26 (50 км.ч.) „забранено е движението със скорост по-висока от 50 км.ч.“ и В 24 „забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“; на км. 191+600 знаци В10 „забранено е влизането на пътни превозни средства теглени от животни“ и А28 „кръстовище с път без предимство в ляво“ и на км. 191+650 – знак В 22

„забранено е завиването наляво“; на км. 192+000 е комплекс „Крънско ханче“.

Според приетата информация от Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН на 16.09.2017 г. за района на гр. Казанлък слънцето е залязло в 19,27 ч., след това са настъпили трите етапа на вечерния полумрак (здрач) – от 19,27 ч. до 19,55 ч. е траел граждански полумрак, от 19,55 до 20,28 ч. е траел навигационния (морски) полумрак и от 20,28 до 21,03 е траел астрономически полумрак. Според тази информация при граждански полумрак при ясно небе и на открито човек с нормално зрение може да работи и да различава цветове без нужда от изкуствено осветление, поради което следва да се разглежда като време от светлата част на денонощието. При навигационния полумрак при ясно небе и отсъствие на Луната, видимостта е намалена до степен различаване на различни силуети на различни предмети и на линията на хоризонта.

Според заключението на приетата автотехническа експертиза скоростта на движение на т.а. Мерцедес Спринтер при и преди удара е била около 75 км./ч. При тази скорост опасната му зона при пълна тъмнина и движение на къси светлини водачът на микробуса не е имал възможност да види коня при къси светлини на фаровете към момента на навлизане в опасната си зона и не е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП. При движение в условията на сумрак, водачът на микробуса е имал възможност да види коня и каруцата, намиращи се странично в дясно, на отстояние 10,39 м. и по-голямо от мястото на удара и е можел да види тичащия кон към платното за движение и да спре преди мястото на удара. Вещото лице сочи, че ударът е настъпил, когато товарният автомобил е бил над средната разделителна линия и е извършвал S-образна маневра, заобикаляйки таксито, което е предприело спиране пред него. Вещото лице сочи, че преценявайки дължината на маневрата и опасната зона за спиране, ако водачът на товарния автомобил задействал спирачките, вместо да завива наляво, той е имал възможност да спре преди мястото на удара и ПТП нямаше да настъпи. Вещото лице сочи, че каруцата не е имала свелтоотразителни елементи на задния си капак, но липсата им не са в причинна връзка с произшествието, тъй като тя се е движела косо на пътя и същите не биха били видими за товарния автомобил. Вещото лице сочи, че каруцата е излязло от отклонението за Крънското ханче със скорост от около 10,5 км./ч., т.е. конят се е движел тичайки „тръсом“, като водачът на каруцата е имал видимост и е могъл да съобрази приближаването на идващите от гр. Шипка превозни средства и да ги пропусне. Ударът е настъпил в областта на преден ляв крак и гърди на коня и след отблъсването му е ударил и предна дясна част и предно дясно колело на каруцата.

От събраните по делото писмени, гласни доказателства и приетата експертиза съдът приема следния механизъм на настъпване на произшествието, съответен на този, приет и от заключението на приетата автотехническа експертиза. На 19.09.2017 г. около 19,55 ч. на първокласен път І-5, км. 192, в посока гр. Крън към гр. Казанлък се е движел микробус Мерцедес Спринтер, управляван от В.Х.Б. със скорост от около 75 км.ч. когато се е приближил към зоната на Крънското ханче в същото време от входа към него излиза каруца, теглена с един кон, управлявана от М.С.Б., с посока напречно косо насрещно спрямо пътя със скорост около 10,5 км.ч. Водачът Б.не е спрял коня преди да навлезе в платното за движение на пътя, а водачът на микробуса също не е предприел спиране, а е завил на дясно, за да заобиколи спиращ пред него неизвестен автомобил такси. Когато достигнал до средната непрекъсната линия пред Крънското ханче е ударил с предната си част първо левия крак на коня и гърдите му, а след това преда дясна част на каруцата, тя е отблъсната към микробуса и е придобила ротация. При това движение нейната дървена част се е разпаднала , като канатите, задния капак и дъските от пода са се разпръснали в същата посока на движение на каруцата. Не е известно къде са пътували загиналите и е възможно да са получили удар от лявата каната на каруцата чрез инерционната сила на удара на каруцата, а ако са седели най-отпред е възможен и директен удар от микробуса на седналия от дясно. Вторият удар на пострадалите е при падането им върху асфалта с премятане и плъзгане.

Въпросът относно видимостта към момента на произшествието е спорен, доколкото според справката на БАН настъпването на промяната от граждански полумрак към навигационен полумрак е именно в часа на настъпване на произшествието – 19,55 ч.

Същевременно свидетелските показания в тази връзка са противоречиви. Според свидетеля А.Е.Д., който е бил пътник в микробус Мерцедес било тъмно и нямало добра видимост още преди настъпване на произшествието. Свидетелят С.Т. Ч., който е бил пред Крънското ханче и е отишъл на местопроизшествието няколко минути след настъпването му сочи, че било на смрачаване, като видимостта не била добра тъй като имало много хора. Свидетелят И.И.И., който при същите обстоятелства като свидетеля Ч. е бил на местопроизшествието сочи, че се било стъмнило.

Съдът взема предвид, че свидетелите не боравят с научна точност относно фазите на вечерния полумрак и като стъмнило и тъмно могат да определят както фаза на граждански полумрак така и такава на навигационен полумрак. От обстоятелството, че произшествието е настъпило пред самото Крънско ханче, което е работело - имало е сватба и обстоятелството, че пред него има паркинг и свидетелите отдалече са видели произшествието и телата на пострадалите на пътя съдът прави извод, че видимост на пътя и в дясно от него към изхода, от който е идвал коня с каруца е имало.