Решение № 4632 от 21.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4632 гр. Пловдив, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20205330117341 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.

Ищецът Л. И. К. твърди в исковата молба и уточненията към нея, че срещу него е образувано изпълнително производство за събиране на вземане, дължимо по договор за заем от ***г., сключен с ответника К. С. С. в качеството му на заемодател, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 9563/2011г. по описа на Варненския районен съд възоснова на заповед на изпълнение по чл.417 ГПК по която е било образувано изп. д. № ***г. на ***. В последствие производството по това изпълнително дело било присъединено към изп. д. № ***г. също на ***. Поддържа, че след образуване на изп. д. № ***г. на *** той е погасявал задълженията си по изпълнителни лист, а освен това вземанията са се погасили по давност в хода на изпълнението тъй като на 19.09.2015г. изпълнителното дело било прекратено поради неизвършване на изпълнителни действия, като след този момент не били предприемани други изпълнителни действия прекъсващи давността. Поради това ищецът моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника общо 6566,94 лева, от която: 4309,92 лева – остатък от главница; 1852,38 лв. – законна лихва върху главницата за времето 13.10.207г. 31.03.2017г.

С определение постановено в съдебно заседание на 21.09.2022г., на осн. чл.213 ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производство е било съединено 1 производството по гр.д. № 12546/2020г. на ПРС / лист 236/ . По така присъединеното дело е било постановено прекратяване на производството относно сумата 1754,66 лв. главница / лист 66 на гр.д. № 12546/2020г./, като висящността по него се е запазила за недължимост на законна лихва в размер на 72,14 лв. за времето 23.07.2019г. – 17.12.2019г.

Ответникът К. С. С. излага съображения за недопустимост на предявения иск, тъй като ищецът е извършвал частични плащания, като задължението било намалено.

Счита, исковата претенция относно платените суми за недопустима, поради липса на правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск за суми, доброволно платени от длъжника. От друга страна твърди, че по новообразуваното дело въз основа на същия изпълнителен лист не са налице претенции относно повторното плащане на посочените от ищеца суми. По него се претендирала само остатък от главница в размер на 1391,23 лева. За нея обаче искът бил неоснователен, тъй като че давността за него не била изтекла, поради прекъсването й в хода на изпълнителното производство.

Съдът намери за установено следното:

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че гр. дело № 9563/2011г. на Варненския районен съд, образувано по заявление по чл.417 ГПК е бил издаден изпълнителен лист в полза на ответника К. С. С., по силата на който Л. И. К. бил осъден да заплати следните суми: 44479 лв. дължима по договор за заем с нот. заверка на подписите от ***г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.06.2011г. до окончателното плащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 889,58 лв. и 1500 лв. адвокатски хонорар / лист 251 на наст. дело/ . По искане на взискателя от 27.07.2011г. за събиране на вземането е било образувано изп. дело № ***г. на *** / лист 250/ . С разпореждане на съдебния изпълнител от 18.08.2011г. е била наложена възбрана върху недвижими имоти /лист 269/ , запор върху МПС, дружествени дялове и вземания на длъжника /лист 311 – 339/ . Във връзка с молби на взискателя от 08.05.2012г. и 14.08.2012г., на 19.07.2012г., съдебният изпълнител е и извършил опис на недвижими имоти на длъжника, както и на движими вещи / лист 481-488/ . С протоколи от 29.11.2012г. е насрочил публична продан на ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** и на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в жилищна сграда – апартамент №*** на адрес *** / лист 542 - 546/.

Видно е от представеното копие от съдебно решение на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2499/2011г., влязло в сила на 04.12.2012г. /лист 573-577/, че по иск относно съществуване на вземането по заповедта за изпълнение издадена по № 9563/2011г. е било признато за установено в отношенията между страните, че Л. И. К. дължи на К. С. С. сумата 11687 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от ***г. ведно със законната лихва върху нея от нея от 23.06.2011г. до 2 окончателното изплащане, като за разликата между 11687 лв. и 14587 лв. искът е бил отхвърлен. За да постанови този резултат съдът е отчел новонастъпили факти – извършени от длъжника плащания след подаване на заявлението по чл.417 ГПК и в хода на производството по иска за вземането, установени в размер на 29 992 лв. В отхвърлителната си част решението е влязло в сила на 14.03.2013г. / лист 596/ .

На 21.12.2012г. длъжникът е заплатил по сметка на съдебния изпълнител сумата 16 710 лв. като е представил доказателства за това и поискал прекратяване на делото поради изплащане на задължението /лист 538-584/ . От тази сума 13546,93 лв. са изплатени на взискателя, а 3163,07 лв. са разпределени като разноски по изпълнението – такси на ЧСИ. Съгласно т.4.2 от заключението на повторната съдебно –счетоводна експертиза /лист 1845/, сумата изплатена на взискателя погасява съответно 1634,56 лв. остатък от адвокатско възнаграждение; 280,01 лв. внесени авансово от взискателя такси; 2389,58 лв. –разноски съобразно изпълнителния лист; 1806,63 лв. законна лихва върху главница от 11687 лв. за времето от 23.06.2011г. до 21.12.2012г.; и 7436,15 лв. част от главницата, след чието приспадане е наличен остатък от 4250,85 лв.

На ***г. взискателят е поискал налагане на запор върху вземането на длъжника по изп.д. ***г. по описа на ***, като същият е бил наложен / лист 649 и 657/ . На 25.02.2014г. по изпълнителното дело е представен протокол на ***, относно извършено на 23.01.2014г. прихващане на вземането на длъжника Л. К. по изп. д. №***г. на *** с вземането на К. С. С. по изп. дело № ***г. на ЧСИ *** до размера на по-малкото от тях / лист 681/. Според т. 4.3 от заключените на повторната съдебно-счетоводна експертиза изслушана в настоящото производство прихванатата сума погасява: 471,29 лв. – законна лихва върху главница от 4250,85 лв. за времето от 21.12.2012г. до 23.01.2014г. и част от главницата в размер на 2159,36 лв., като остатъкът от главницата е 2019,49 лв. / лист 1845/.

С молба от 29.03.2017г. взискателят С. поискал присъединяване на изп. дело ***г. на *** към воденото срещу същия длъжник изп. № ***г. на същия ЧСИ / лист 706/ .

С молба от 24.04.2017г. длъжникът К. е поискал да бъде прекратено изп.д. № ***г. на осн. чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Искането е било оставено без уважение от ЧСИ поради това, че изпълнителното дело е присъединено и се ползва от изпълнителните действия по изп.д. ***г., изп.д. ***г. и ***г. /лист 718/ .

По искане на длъжника на 25.08.2017г. съдебният изпълнител е издал сметка за размера на дълга по изп.дело ***г. като удостоверил, че се дължи сумата 6338,64 лв. от които: 4309,92 лв. остатък от главница; 2028,72 лв., начислена законна лихва върху главницата към 25.08.2017г. които се дължат към взискателя /лист 738/ .

На 28.09.2017г. длъжникът по изпълнението е представил платежно нареждане за превод от 26.09.2017г. по сметка на взискателя С. на сумата 1530 лв. с посочено основание изцяло погасяване на дълг по изп.д. №***г. /лист 742/ . С протокол за 3 извършено погасяване от 26.09.2017г. ЧСИ е посочил, че се погасяват: 60 лв. разноски по изп. дело и 1470 лв. законна лихва върху главница от 4309,91 лв. изчислена от 08.01.2013 г. / лист 784/ .

На 05.12.2018г. ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника К.

/лист 785 – 788/ .

На 13.12.2018г. длъжникът е поискал за бъде прекратено изпълнителното делото поради пълното погасяване на вземането. На 10.12.2018г. ЧСИ постановил отказ делото да бъде прекратено, който е бил обжалван от длъжника К. /лист 790/ . С решение на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1194/2019г. отказът на ЧСИ да прекрати делото постановен на 19.12.2018г. е било отменен. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице погасяване по право на изпълнителното дело съгласно чл.433, ал.1 т.8 ГПК към дата 19.09.2015г., тъй като последното изпълнително действие е поискано от взискателя с молбата от 19.09.2013г. Делото е върнато на съдебния изпълнител с указание да съобрази вече настъпилото прекратяване на изпълнителното дело ***г.

/лист 832/ . На 09.07.2019г. съдебният изпълнител е постановил прекратяване на производството по изп.д. №***г. и вдигне на наложените запори / лист 831/ .

Съгласно заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза направените от длъжника К. по сметка на взискателя С. плащания за времето от 02.11.2010г. до 25.11.2011г. са общо 36673 лв. От тази сума 6781 лв. са платени до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 23.06.2011г. , а 29892 лв. за заплатени след тази дата във времето от 02.07.2011г. до 25.11.2011г. /т.1.2, таблица 1 към заключението – лист 1844/. Тези суми са взети предвид при постановяване на решението относно вземането по гр.д. № 2499/2011г. на Районен съд Варна, с което размерът на дължимата главница е установен на 11687 лв.

Извършените от взискателя разноски в изпълнителното производство по дело ***г. на *** са 266,07 лв. /т.2 на заключението/ . По посоченото изпълнително дело са направени плащания и прихващания общо за 22170,65 лв. от която сума на взискателя са разпределени 18349 лв. / т.3, таблица 2 на заключението/ .

След анализ на извършените по в хода на изп. производство погасявания на разноски, главница и лихви, вещото лице сочи, че към датата на образуване на настоящото производство – 22.102019г. размерът на неплатените суми е 1696,52 лв. от които 1402,08 лв. остатък от главница и 294,44 лв. законна лихва върху нея за времето от 26.09.2017г. до 22.10.2019г. / т.5.1, лист 1845/ .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е издадено изпълнителното основание.

4

В исковата молба ищецът се е позовал на плащане, както и на изтичане на давността за вземането, считано от датата на последното предприето изпълнително действие предприето на 19.09.2013г.

Допълнително, в хода на производството – съдебно заседание на 14.11.2023г., ищецът се позовава и на новонастъпило обстоятелство - погасяване на вземането по силата на чл. 739, ал.1 от Търговския закон / лист 1812/.

Съдът намира, че е неоснователен довода на ищеца, че вземането по изпълнителния лист се е погасило по давност изтекла в хода на изпълнението и след установеното прекратяване на делото по силата на закона, констатирано с решението по на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1194/2019г. Течението на давностния срок е било прекъснато с молбата за образуване на изпълнителното производството на 27.07.2011г., тъй като с нея е възложено на ЧСИ на осн. чл.18 ЗЧСИ да предприема необходимите действия за събиране на сумите по изпълнението по негова преценка.

Същевременно, доколкото към момента на образуване на изпълнителното дело е действало ППВС № 3 от 18.XI.1980г., давността следва да се счита за спряла. Това е така, защото споменатото постановление е отменено с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, поради което за периода до изричното постановяване на отмяната – 26.06.2015г. предходното задължително тълкуване на закона следва да бъде зачитано. След датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., давността не следва да се счита спряна, поради което относно заварените изпълнителни дела тя възобновява течението си, при отчитане на ефекта на прекъсването. От последното следва, че давността следва да изтече на 26.06.2020г. Давността следва да се счита спряна, тъй като постановленията на Пленума на ВС имат задължителен характер за органите на правоприлагането, докато действието им не бъде изрично отменено с нов задължителен тълкувателен акт / в този смисъл Решение 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, ІV ГО/ . В случая исковата молба по която е образувано настоящото производство е подадена към РС Варна на 22.10.2019г. като към тази дата давността за вземането не е изтекла.