Заповед за изпълнение № 1716 от 15.05.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Частно гражданско дело 2395/2026
- Вид
- Заповед за изпълнение № 1716
- Подписан
- 15.05.2026
- Състав
- Соня Тодорова Дженкова
Цитирани разпоредби
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
ЗАПОВЕД
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Добрич
Районен съд – Добрич, VI състав в проведеното на 15.05.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2395 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Соня Т. Дженкова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът М. Д. И. ЕГН: **********, настоящ адрес ***, да заплати на кредитора "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД ЕИК: 175074752, седалище и адрес на управление **********, сумите: 253,85 EUR (двеста петдесет и три евро и 85 цента), представляваща главница, дължима от вноска № 4 с падежна дата 01,07,2025 до вноска № 13 с падежна дата 01,04,2026г., ведно със законната лихва за период от 15.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 570,45 EUR (петстотин и седемдесет евро и 45 цента), представляваща договорна лихва , дължима от вноска № 4 с падежна дата 01,07,2025г. до вноска № 13 с падежна дата 01,04,2026г., ведно със законната лихва за период от 15.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 141,46 EUR (сто четиридесет и едно евро и 46 цента), представляваща мораторна лихва - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване на заявлението в съда за периода от 02.04.2025 г. до 14.05.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 30,76 EUR (тридесет евро и 76 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 60 EUR .
ОТХВЪРЛЯ заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД ЕИК: 175074752, седалище и адрес на управление *** за следните суми: 572,96 EUR (петстотин седемдесет и два евро и 96 цента), представляваща неустойка - неплатенa неустойка в размер на 572.96 евро, начислена на основание чл. 10 от ОУ на дата 25,03,2025 и неплатена до дата 01,04,2026 за периода от 25.03.2025 г. до 01.04.2026 г., 255,65 EUR (двеста петдесет и пет евро и 65 цента), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата, 15,34 EUR (петнадесет евро и 34 цента), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата, друго в размер на: 51,10 EUR (петдесет и едно евро и 10 цента).
Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит № 40032524295 от дата 10.03.2025г.
Мотиви относно отхвърлителния диспозитив: Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява 1 нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски 1 кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги . С оглед недължимост на главното вземане не се дължи и обезщетение за забава при неизпълнението му. Заявителят твърди, че във връзка със забавеното изпълнение на задълженията на длъжника съгласно ДПК и погасителния план към него, кредиторът е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени в ТАРИФА ЗА ТАКСИТЕ НА ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД.
Поради това (изпадане в забава по-голяма от 14 дни) са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането . Липсват твърдения и доказателства за конкретно предприети действия. Коментираната клауза следва да се търкува като уговорена допълнителна услуга, но самото естество на действията на кредитора, посочени като съдържание на тази предоставена на кредитополучателя престация,изключва квалификацията им като допълнително благо, за което да е обосновано насрещно възнаграждение. Напротив, както уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, така и поддържането на нарочен служител, натоварен да търсидоброволно, макар и забавено изпълнение от длъжника, са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен разход. Този вид дейност на кредитора се компенсира с основното възнаграждение като цена на самото рисково (без предварително обезпечаване) кредитиране и е типичен ценообразуващ елемент за възнаградителна лихва. Изключването на разходите за тази дейност от основната цена на кредита (формираща лихвен процент и ГПР) би означавало да се допусне, че възнаграждението на кредитора е чиста печалба, тъй като не включва присъщи за дейността разходи, заплащани отделно като допълнително уговорени задължения. Систематичното тълкуване на чл. 10а и чл. 19 ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на договарянето от кредитора,предоставящ потребителски кредит на условия, при които освен обявенатадоговорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправендлъжник не може да се включва в ГПР, именно защото размерът им зависиот конкретните (а не абстрактно предвидени при сключване на договора)разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност, несъмнено придава и надвете клаузи неустоечен характер. В договора липсва уговорено вземане на заявителя и за сумата от 51,10евро
Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД IBAN: ***, валута на сметката: , име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: ***
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА
1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:
1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай 2 заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.
1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.
414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.
3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.
Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.
Тази информация не е проверявана от съда.
5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.
Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:
( Соня Т. Дженкова )
3