Решение № 4816 от 28.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4319/2023
- Вид
- Решение № 4816
- Подписан
- 28.11.2023
- В сила
- 28.11.2023
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4816 гр. Пловдив, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330104319 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против А. С. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1618, 90 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода *г. за имот, находящ се в *, с потребителски номер * и сумата от 558, 77 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода *г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 25.11.2022г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *., по ч.гр.д. № *г., по описа на РС- Пловдив, XXIII- ти гр. с-в.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода *г, в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в *, е генерирал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1618, 90 лева. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 558, 77 лева за периода *г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между 1 дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. До *г. стойността на потребената услуга е отчитана съобразно показанията на поставените в имота технически средства за отчет. След тази дата до края на процесния период сумите са начислявани служебно, преди неизправност на монтираните в имота измервателни устройства. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение.
По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Моли се исковете да бъдат уважени.
Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника. Ответникът или негов представител не се явява в откритото съдебно заседание. Същият не е направил и искане делото да се разгледа в негово отсъствие, като е уведомен за последиците на чл. 238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца устно в проведеното първо открито съдебно заседание по делото е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание по делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна, като ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените от ищеца писмени доказателства се прави извод и за вероятна основателност на исковата претенция на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
2
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза на ищеца сторените от него разноски, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в общ размер на 175 лева, от които 75 лева – разноски за заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. В заповедното производство по ч.гр.д. № *г., по описа на РСПловдив, XXIII- ти гр. с-в ищецът е направил съдебни разноски в общ размер на 443, 55 лева, които също следва да му се присъдят с решението.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД - Пловдив, с ЕИК:
115010670, че ответницата А. С. Г., с ЕГН: ********** дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД - Пловдив, с ЕИК: 115010670 сумата о т 1618, 90 лева /хиляда шестстотин и осемнадесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода *г. за имот, находящ се в *, с потребителски номер * , както и сумата от 558, 77 лева /петстотин петдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода *г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 25.11.2022г. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *., по ч.гр.д. № *г., по описа на РСПловдив, XXIII- ти гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. С. Г., с ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД - Пловдив, с ЕИК:
115010670 сумата от 618, 55 лева /шестстотин и осемнадесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща направени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № *г., по описа на РСПловдив, XXIII- ти гр. с-в.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд – Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3