Определение № 13778 от 02.12.2025, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13778

Варна, 02.12.2025 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА - XXIII състав, в съдебно заседание на 02.12.2025 г. 15:30 ч., в следния състав:

Съдия:

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При участието на секретаря Пенка Михайлова, като разгледа дело № 1942/2025 г. докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

На именното повикване в 15,39 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „АМУРА СИТИ“ ЕООД представлявано от управителя И. М. А., редовно уведомен от предходно съдебно заседание се явява лично представляващият дружеството, заедно с адв. Т. П., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

ОТВЕТНИКЪТ З. К. НА ОБЩИНА ВАРНА, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява от гл. юриск. С. И., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

ВЕЩОТО Б. Б. К., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява.

Адв. П.: Моля да се даде ход на делото.

Гл. юриск. И.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по даване ход на делото предвид редовното призоваване на страните, с оглед на което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по допустимостта на жалбата

В предходно съдебно заседание производството по делото е отложено с оглед дадената възможност на вещото лице да представи допълнително заключение по приетата в предходно съдебно заседание съдебно-техническа експертиза с въпроси, посочени от жалбоподателя и допълнени от съда, с цел установяване допустимостта на жалбата по –чл. 159 АПК относно установяване на правния интерес на жалбоподателя да оспори Заповед № Г-109/14.03.2007 г. на Зам. кмет на Община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ X-341, УПИ XI-341 за „смесено предназначение“, УПИ XII-341, УПИ XIII-341, УПИ XIV-341, УПИ XV-341 за „смесено предназначение“ по плана на ЗПЗ, гр. Варна, кв.57, кв.61 и улична регулация от о.т.5001 до о.т.5006, от о.т.5006 до о.т.4550 и от о.т.5003 до о.т.4544 по плана на ЗПЗ гр. Варна.

Жалбоподателят изрично уточни, че оспорва процесната заповед единствено в частта за уличната регулация. В тази връзка съдът е допуснал допълнителна съдебно-техническа експертиза.

Съдът докладва депозираното допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза с. д. № 19221/20.11.2025 г., депозирано при спазване на срока по чл. 199 от ГПК вр. чл. 144 АПК от вещото лице Б. Б. К..

Адв. П.: Не възразявам да се изслуша вещото лице.

Гл. юриск. И.: Не възразявам да се изслуша вещото лице.

Съдът пристъпва към изслушване на вещото лице Б. Б. К., със снета по делото самоличност.

Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Вещото лице К.: Известна ми е наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Поддържам експертизата във вида, в който е представена.

Ходих на оглед в присъствието на представител на „Амура Сити“ ЕООД. Ходил съм и в общината да проверявам собствеността върху улиците има ли процедури, имаше такъв въпрос, започнати или приключени, по деактуване на собствеността в уличната регулация.

По 1. въпрос: Тук съм обяснил в този въпрос подробно, че съобразно оспорения ПУП-ПРЗ е осигурен подход към имота на жалбоподателя, като улична регулация. Същата обаче не е преминала като публична общинска собственост, за да може той да достигне до своя имот. А при извършения оглед е констатирано, че така наречената „северна част“ на улиците са реализирани, но те са затворени с бариери. В този смисъл няма фактически достъп до самия имот. В КК тези улици са попълнени със самостоятелен кадастрален номер, отговарят на уличната регулация на ПУП, но са вписани като частна собственост. А такова понятие „частна собственост“ в ЗУТ няма. Те трябва да бъдат прехвърлени като публична общинска собственост.

По 2. въпрос: Аз отговорих частично сега в първи въпрос.

По 3. въпрос: Всъщност тук съм: описал-уличната мрежа е разделена на части, по процесния ПУП и тези части са оформени от бившите имотни граници на имотите. И в този смисъл този, който е бил собственик на големия имот преди да се направи уличната регулация, той е собственик на този самостоятелен ПИ по КК, където е вписано като „частна собственост“. Единствено имотът на жалпбодателя, който е в южната част, той не е по план в кадастрална карта и уличната регулация и неговото УПИ всичко е собственост на жалбоподателя.

По 4. въпрос: Тук съм казал първо, че това, което е реализирано на място от огледа и това, което е предвидено по ПУП, няма постройка, която да е стъпила по уличната регулация по процесния ПУП или пък постройка, която да е предвидена по процесния ПУП и стъпила върху улична регулация. Т.е. улиците са празни и няма нещо построено отгоре. ПУП е приет без да има схеми към самия план и в този смисъл дали осигурява достъп до инженерна инфраструктура е малко условен отговорът ми, защото инженерната инфраструктура винаги се предвижда под уличната регулация. Когато бъде реализирана, няма проблем.

По 5. въпрос: Няма отчуждителни процедури, от извършената проверка в общината. Няма започнати такива отчуждителни процедури и няма завършени. Няма друг ред, който е започнал по ЗУТ, за да може жалбоподателят да има достъп към момента до имотите си. Няма никаква инициирана процедура от никого.

Адв. П. към вещото лице: Нека да започнем от първа точка, 1. абзац с тире, „За УПИ V-341“, може би имате предвид XV?

Вещото лице К.: Да, така е.

Съдът предоставя възможност на вещото лице да нанесе поправка в заключението си в днешно съдебно заседание.

Адв. П. към вещото лице: На пр. 1, където обяснявате, че е предвиден транспортен достъп от бул. „Република“ от о.т.5001, 5002, 5003 казахте, че сте направили оглед на място, какво се намира там и възможен ли е в момента някакъв автомобилен достъп?

Вещото лице К.: Аз съм отговорил, че първо път не е реализиран, няма път, на място има озеленяване, няма предвиден и реализиран път.

Адв. П. към вещото лице: Имах предвид дали са частна собственост, дали има дере, мисля, че това е. Това е показано на самата скица, дали е така. Просто да поясните дали има над него някакъв път?

Вещото лице К.: Казвам, нищо не е реализирано, стои си така както е било, мястото е предвидено за улица, съгласно оспорената заповед за ПУП, която не е реализирана.

Адв. П. към вещото лице: По същия начин казахте, от о.т. 4552-53 нагоре, няма реализиран път? Защото в първа точка това казвате, че е предвиден.

Вещото лице К.: Не е отразен в кадастралната карта предвидения тупик, това съм написал.

Адв. П. към вещото лице: Така, както е посочено има предвиден, но не е реализиран път и не може да се ползва за достъп до имота на жалбоподателя.

Посочвате в т. 2., стр. 3, втори абзац, където коментирате пр. 2 извода „…уличната регулация касаеща подхода към имотите на жалбоподателя от север е приложена в актуалната КК (със самостоятелни идентификатори) вписани, като второстепенни улици, частна собственост, а не публична общинска, каквато е необходимо да бъде за осъществяване на достъп до имотите на жалбоподателя.“ Въпросът ми е дали ПУП, така както е одобрен е интегриран в КК и отразява ли КК състоянието на пътя?

Съдът отклонява въпроса, защото в експертизата има отговор, че ПУП не е отразен в актуалната КК, улиците са частна собственост и следва да бъдат публична общинска собственост.

Адв. П. към вещото лице: Въпросът ми е дали ПУП е отразен, ако отговорът е „не“, аз не го намирам в заключението, затова задавам въпроса. Отразен ли е ПУП в КК? Въпросът ми е дали ПУП е интегриран в КК? ПУП от 2007 г. с всички улици, които трябва да бъдат общинска собственост, отразен ли е в КК и като цяло? Ако вещото лице може да отговори.

Вещото лице К.: Първо понятието „интегриран“, не знам какво влагате като смисъл. ПУП със своята регулация е отразен в КК, т.е. уличната регулация е отразена в по-голямата си част, защото казвам коя част не е отразена в КК, но не е завършена процедурата по отношение на собствеността.

Адв. П. към вещото лице: С така отразения достъп давате заключение, че не е осигурен транспортен достъп до жалбоподателя. Ако същият поиска виза за проектиране, би ли могъл да получи такава?

Съдът отклонява въпроса, защото не е предмет на експертизата и предмет на делото дали жалбоподателят може да получи виза за проектиране.

Адв. П.: Смятам, че въпросът засяга правни изводи. Но в случай че така е одобрен ПУП от 2007 г., може ли да се реализира строителство от жалбоподателя, съобразно него?

Вещото лице К.: За да се реализира строителство, трябва да му бъде издадена виза за проектиране. Визата за проектиране трябва да осигурява, следвайки ПУП, който е влязъл в сила, приложената улична регулация. След като уличната регулация по отношение на собствеността не е приложена, няма как да се издаде виза и няма как да бъде реализирано строителство.

Адв. П. към вещото лице: Казвате, по 4-ти въпрос, че процесния ПУП-ПРЗ не се съпровожда със схеми за подземната инженерна инфраструктура. Може ли да се приеме един ПУП, съобразен с изискванията на ЗУТ, без такива схеми, които са предвидени като изискване на закона? Допустимо ли е този ПУП да няма схеми за подземна инфраструктура и може ли в последствие да се допълни с такива схеми?

Вещото лице К.: Общината е преценила, че не е необходимо. Защото, ако такива схеми са били необходими от нейна гледна точка, нямаше да допусне одобряването на ПУП. А това, че в чл. 108 всеки ПУП по принцип трябва да бъде съпровождан със схеми, които са описани подробно, практиката е показала, че не винаги това е целесъобразно. Особено в зони, където имаме ПУП, където имам схеми към тях за големи територии и тогава се издават ПУП за отделни малки части. Тогава в никакъв случай не е целесъобразно. Общината е преценила, че в случая да има схема за подземна инфраструктура не е целесъобразно, защото ПУП касае малка площ.

Адв. П.: Може би не зададох правилно въпроса. Не за целесъобразност, а за законосъобразност на ПУП в тази част. Не е ли задължително условие ПУП да съдържа тези схеми, т.к. императивно е заложено, както каза вещото лице, в чл. 108, ал. 2 ЗУТ?

Гл. юриск. И.: Считам, че това е правен въпрос.

Адв. П.: Той даде пояснение, като каза, че практиката на общината била такава, ако правилно съм разбрала. Но не е ли задължително, съобразно закона, като специалист да разясни вещото лице?

Съдът към вещото лице: Тези схеми за подземна инфраструктура, трябва ли задължително да бъдат включени в ПУП или могат в последствие да бъдат добавени?

Вещото лице К.: Аз пак казвам, че това е по преценка на общината, може и в единия вариант, може и в другия вариант. Може и да бъде добавена в последствие инженерната инфраструктура, когато се види, че има проблеми в тази територия.

Съдът към вещото лице: Към одобряването на ПУП имало ли е такава подземна инфраструктура?

Вещото лице К.: Когато ходихме на оглед видяхме, че има топлофикация, която дори действа в момента и се използва основано от Двете кули, има и канализация, която е прекъсната. Тя е съществуваща, но сега в един от имотите е прекъсната. Със сигурност мога да предположа че в северната част на зоната на ПУП, където има реализирани жилищни структури, там има вече всичката необходима инфраструктура, която да обслужва. Има електрификация, има и трафопост, има всичко.

Адв. П. към вещото лице: Казахте, че е по преценка на общината, това правно уредено ли е? Какво имате предвид по преценка, след като законът казва друго?

Вещото лице К.: Не, не е правно уредено, защото никъде в ЗУТ това не е написано. Към датата на заповедта е имало някаква изградена инфраструктура, но в момента е разрушена, на места е възстановена.

Адв. П. към вещото лице: Ако се твърди, че е имало може ли вещото лице да потвърди, че е имало такава инфраструктура, ако към плана не се съдържат подобни схеми?