Решение № 83 от 21.03.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Плевен, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20224400500058 по описа за 2022 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №1325/22.11.2021г. по гр.д. № 1684/2021г. на ПлРС е признато на осн. чл.422 вр. чл.124 от ГПК по отношение на ответника Р. ХР.

К., ЕГН **********, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора „***”ЕАД-гр.СОФИЯ, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление-гр.София, ул.*** № ***, представлявано от законните си представители Н.Г.С. и А.Ч.Д. – изпълнителни директори, изискуема главница в размер на 2 989,85лв., представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № *** от 08.08.2018г. по извлечение от счетоводните книги към 01.10.2020г., 683,05лв. договорна лихва за периода от 15.05.2019г. до 01.10.2020г., 337,72лв. обезщетение за забава за периода от 25.02.2019г. до 16.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.417 ГПК - 16.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***/19.10.2020г. по ч.гр.д.

№5372/2020г. по описа на ПлРС, като за разликата до претендираната сума 487,97лв. лихва за забава, отхвърлил предявения иск като неоснователен.

Осъдил на осн. чл.78 ал.1 от ГПК Р. ХР. К., ЕГН **********, да заплати 1 на „***” ЕАД-гр.СОФИЯ, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управлениегр.София, ул.*** № ***, сумата от общо 468,81лв., представляваща деловодни разноски, по настоящето дело.

Осъдил Р. ХР. К., ЕГН **********, да заплати на „***” ЕАД гр.СОФИЯ, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление гр.София, ул.*** № ***, сумата общо 128,41лв. - разноски по ч.гр.д. №5372/2020г. по описа на ПлРС.

Недоволна от така постановеното решение е останала Р. ХР. К. от гр.Плевен, ЕГН ********** - ответница пред ПлРС, която чрез адв.Т. М. от ПлАК го обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Основното оплакване във въззивната жалба е, че Договорът за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи в нарушение на чл.11 ал.1, т.11 и т.12 ЗПК и предвид чл.22 ЗПК целият Договор за кредит е нищожен. Причините за това са липсата на Погасителен план, разбивка какво точно се погасява с месечната вноска от 207,18лв. Твърди, че клаузата такса оценка на риска също е нищожна поради противоречие със Закона – чл.10А ал.2 ЗПК. Навежда доводи, че предвид чл.23 ЗПК и недействителността на целия ДПК, дължи само чистата стойност на кредита. Счита, че в резултат на допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния и материалния закон по делото не е извършено пълно и главно доказване, че главницата е в посочения от въззиваемото Дружество размер. ПлРС е приел, че въззиваемото Дружество е изпълнило своето задължение да предостави на въззивницата отпуснатата по Договора сума, като се е задоволил да получи единствено устен отговор от ответницата, че е получила сумата, която в ПлРС се е представлявала сама.

Така съдът е приел, че между страните съществува договорно отношение по силата на сключен Договор за потребителски кредит №*** от 08.08.2019 година, съгласно който кредиторът „***" ЕАД се задължава да отпусне на кредитополучателя сумата в размер на 3 010лв. /три хиляди и десет/ лева. За установяването на този факт съдът първоначално правилно е поставил като задача на ВЛ при изготвянето на СИЕ да отговори на въпроса „На коя дата ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния Договор, като е превело заемната сума?". Заключението на вещото лице по СИЕ е прието непълно. Твърди, че съдът въпреки изявлението на 2 кредитополучателката е следвало да остави ВЛ да изследва внимателно този въпрос от поставените задачи и тогава щял да установи, че кредиторът „***" ЕАД на 09.08.2019 година е превел заемна сума, но в размер на 2000 /две хиляди/ лева, а не в договорения размер от 3 010лв., видно от представената с ВЖ Разписка № *** от 09.08.2018г.

Моли съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове, като й присъди разноските по делото.

Въззиваемата *** ЕАД гр.София, ЕИК ***, представлявана от Н.Г.С. и А.Ч.Д., в качеството им на Изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния пълномощник юрк. М. Н. считат въззивната жалба за допустима, но неоснователна. Въззивницата е сключила Договор за потребителски кредит № ***, на основание на който й е предоставена сума в размер на 3 010лв.

Договорът съдържа цялата необходима информация за кредитополучателя, същата е ясно и разбираемо изложена в него, спазвайки всички изисквания на Закона за потребителски кредит.

С оглед доказването на основанието и размера на задължението при условията на пълно и главно доказване, своевременно в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд е допусната съдебно-счетоводна експертиза. От заключението по нея, неоспорено от страните и прието по делото, се установява, че ищецът ***" ЕАД е изправна страна по процесния Договор и същият е изпълнил задължението си да предостави заемните средства на ответницата. В разпоредбата на чл.25.15.1 от процесния Договор страните са уговорили, че потребителят е длъжен да погасява задълженията си към кредитора редовно и в срок, съгласно погасителния план или по друг начин указан в договора. По категоричен начин и от приетата по делото експертиза се установява според Банката, че ответницата не е заплатила исковите претенции.

Задължение на Кредитора е да включи погасителен план по чл. 11, ал.1, т.и, като задължителен реквизит в Договора за потребителски кредит и само при поискване от Потребителя да му предостави (отделно извън Договора за кредит) погасителния план по чл. 11, ал.1, т. 12, за което право на Потребителя Кредиторът е длъжен да го информира в самия Договор за потребителски кредит (т.е. задължителен реквизит в договора за кредит е информация за правото на потребителя да поиска подробен погасителен план, 3 а не инкорпорирането на такъв в договора).

Информация за погасителните вноски по предоставения кредит, под формата на погасителен план е налична на страница 2 от договора за потребителски кредит. Погасителният план е съставен в съответствие с изискванията на ЗПК.

Молят съда да потвърди решението, включително и в Частта за присъдените им разноски.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателката, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е частично ОСНОВАТЕЛНА.

В отхвърлителната Част за разликата от 337,72лв. - обезщетение за забава за периода от 25.02.2019г. до 16.09.2019г., до претендираната сума 487,97лв. - лихва за забава решението не се обжалва и поради това не е предмет на въззивна проверка.

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че е налице сключен между страните Договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата потребителски кредит в размер на общо на сумата в размер на 3010лв. В чл.7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит от 3 010 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна Такса за оценка на риска, в размер на 423,80лв., дължима в деня на подписване на Договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно Погасителния план предвид заявеното му желание в искането - декларация. Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за застраховка живот в размер на 258,26 лв. както и застраховка безработица - 263,43лв. се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно Погасителния план. Съгласно чл.7 ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка на Потребителя. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 5 376,58лв., която сума е разсрочена на 26 погасителни месечни - 25 вноски всяка в размер на 207,18лв., ведно c 4 последна изравнителна вноска в размер на 207,08лв.

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 29,25 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Приел, че ответницата е преустановила плащането за вноски 15.05- 15.07.2019г. и ищецът е пристъпил към обявяване на предсрочна изискуемост, като е връчил писмо на посочения в съглашението адрес, съгласно чл.25.8 и 25.11 от Договора. Към датата на входиране на заявлението, Договорът е бил падежирал и всички останали неплатени вноски са станали изускуеми в пълен размер.

Като изследвал съдържанието на Договора намерил, че са спазени изискванията към съдържанието на Договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби. В хода на производството е изслушал заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитирал като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. От заключението на същата намерил, че се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК съобразно извършените плащания се дължи сумата по ИМ с изключение на лихвата за забава, която трябва да е в размер на 337,72лв. При така изложеното съдът приел, че претенцията за лихва за забава е основателна до сумата от 337,72 лева, като за разликата до 487,97 лева се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При това положение, съдът приема, че ответницата не е изпълнила в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станала причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.

За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази приложеното ч.гр. дело, писмените доказателства, представени пред ПлРС и настоящата инстанция, заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Т.И..

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

5

При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е валидно и допустимо.

Неоснователно е оплакването, че ответницата е получила реално заем от Банката в размер на 2 004,67лв., за колкото е представената разписка от 09.08.2018г. Това, че след като се е защитавала сама в ПлРС е причина да не представи своевременно това писмено доказателство, е неприемливо. Но дори и същото да се обсъжда, то не води до извод, че ДПК от 08.08.2018г. е за сумата от 2 004,67лв. Същият видно от текста на Договора е за 3 010лв. От заключението на в.л.Т. И. – л.72 – л.77 от делото на ПлРС се установява, че голяма Част от приложените платежни документи касаят задължения по други Договори между страните и това се вижда от основанието в платежния документ. От тях тези, на които е посочен номера на процесния Договор са отнесени коректно от ищеца за погасяване на задълженията на ответницата.

Оплакването, че ДПК е изцяло недействителен на осн. чл.23 ЗПК поради липса на Погасителен план и на разбивка какво се погасява с всяка месечна вноска, е неоснователно. Видно от стр.2 от Договора в т.11.2 е изписана таблица с Погасителен план, в която се съдържат датата на месечното плащане и размерът на вноската. При фиксиран лихвен процент не е необходимо да се съдържа и разбивка, видно е че анюитетните вноски са равни.

Оплакването за нищожност на клаузата за таксата оценка на риска в размер на 423,80лв., която се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, поради противоречието й със Закона е основателно.