Решение № 226 от 19.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Букова при участието на секретаря Каменка Кяйчева в присъствието на прокурора Владимир П. Вълев като разгледа докладваното от Таня Букова Гражданско дело № 20255300101556 по описа за 2025 година

Ищецът Г. В. П. с ЕГН **********, от ******************, твърди, че са му причинени вреди от несправедливо проведен процес по внчхд № 309 по описа на Окръжен съд – Кърджали за 2024 г. и издадена по последното присъда № 18/21.11.2024 г., с която се отменя изцяло присъда № 5/17.05.2024 г. на Районен съд - М. по нихд № 81/2023 г., с която : З. К. е призната за виновна в това, че в периода 16.06.2023 г. - 11.08.2023 г. не е изпълнила Решение № 321/08.12.2022 г. на Окръжен съд - Смолян относно предоставяне на родителски права по отношение на детето В.П .. на баща му Г. П., като не е предала детето за упражняване на родителските права – престъпление по чл.

182, ал. 2 във връзка с чл. 54 от НК, на З. К. е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 3 месеца“, изпълнението на което е отложено за срок от три години, и „глоба“ от 5000 лв., като с решението на въззивната инстанция той е осъден да заплати разноски по първоинстанционното производство в размер на 1600 лв.

В резултат на несправедливо проведения съдебен процес по внчхд № 309/2024 г. е постановен и незаконен съдебен акт - присъда № 18/2024 г. :

1 фактическите обстоятелства, установени от Pайонен съд - Мадан по нихд № 81/2023 г., че : подсъдимата е извършила престъплението при пряк умисъл; подсъдимата е била запозната с влязлото в сила решение № 321/08.12.2022 г. на Окръжен съд – Смолян; въпреки липсата на обективни пречки, подсъдимата не е предала детето в инкриминирания период, нито в хода на съдебното дело, нито извънсъдебно; подсъдимата е съзнавала обществено-опасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на обществено-опасни последици и пряко е целяла тяхното настъпване; пo делото не са събрани доказателствени източници, позволяващи извод за невъзможност детето да бъде предадено; подсъдимата целенасочено е изградила в детето образ на бащата, бабата и дядото като насилници; поради системно неизпълнение на режима за лични отношения, когато родителските права са били присъдени на майката, се е оформил синдром на родителско отчуждение; е налице категоричен отказ на детето да живее при баща си, но по безспорен начин се установява, че причината е в манипулативното поведение на майката; майката не дава възможност на детето да формира собствено решение, което да е независимо от външно влияние; подсъдимата се явява лице с висока степен на обществена опасност предвид предходните й осъждания и отказа й да съдейства на социалните служби за преодоляване на родителското отчуждение, се основават на законите в страната - ПВС № 4162, чл. 93, т. 8 от НК и чл. 182, ал. 2 от НК, като те се подкрепят от богатото съдебно минало на З. К.; същевременно фактически обстоятелства, установени от Окръжен съд Кърджали по внихд № 309/2024 г., че : подсъдимата е направила всичко възможно да изпълни съдебното решение; подсъдимата не е изпълнила съдебното решение по обективни причини; подсъдимата не е изпълнила съдебното решение поради отказа на детето да тръгне с баща си; не са събрани доказателства за наличие на обективна невъзможност на подсъдимата да предаде детето, не са съобразени с нито един закон от правната уредба в страната, с практиката на ВКС и на ВАС, както и с правото на Европейския съюз /в този смисъл тълкувателно решение № 3/08.12.1983 г. по н.д. № 3/1983 г. на ОСНК на ВС, според което влезлите в сила съдебни решения относно упражняването на родителските права и относно лични контакти с дете се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да отстъпи тези права, и от родител, който упражнява родителските права, но е задължен да осигури 2 нормални контакти на другия родител с детето, при условията посочени в решението на съда/; отхвърлянето от ответника на правните изводи на Районен съд - Мадан без правно основание е доказателство за незаконно съдебно действие по внихд № 309/2024 г.; неразгледаните от ответника многобройни доказателства за престъпно поведение на подсъдимата представени по внихд № 309 е доказателство за незаконно съдебно бездействие.

От гореизложеното се налага правният извод, че съдебният процес по внихд № 309/2024 г. проведен в Окръжен съд - Кърджали е несправедливо проведен. С това действие е нарушено правото на ищеца на защита, гарантирано от чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В резултат на проведения от Окръжен съд - Кърджали несправедлив съдебен процес по внчхд №309/2024 г. и постановената по последното присъда № 18/21.11.2024 г. ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, последните от които се изразяват в морални и психологически страдания.

С постановената присъда ответникът е отнел правото на ищеца на съдебна защита от системните престъпления, извършвани от З. К. срещу него и е дал зелена светлина тя да продължи издевателствата си срещу ищеца и малолетния им син.

Ответникът е проявил унизително и пренебрежително отношение към личността на ищеца като гражданин на страна - член на Европейския съюз. С присъдата съдът е нарушил правото му на личен живот, засегната е честта и достойнството му.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетения за претърпените от него вреди от нарушение на правото на ЕС в размери както следва : 50 000 лв. за неимуществени вреди и 1 600 лв. за имуществени вреди – присъдени разходи по първоинстанционното производство.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка с чл.

4, § 3 от Договора за Европейския съюз.

3

Ответникът Окръжен съд – Кърджали, с адрес – гр. Кърджали, бул.

„Беломорски“ № 48, представляван от изпълняващата функции председател Веселина Атанасова Кашикова-И., а по делото - от съдебен помощник П. П., изразява становище за неоснователност на предявените искове по следните съображения :

От събраните в хода на съдебното дирене доказателства не се установяват елементите на правопораждащия отговорността на ответника фактически състав на предявените искове по чл. 2в, ал., 1, т. 2 ЗОДОВ, предпоставящ осъществено действие или бездействие от ответника, съставляващо нарушение на правото на ЕС, което следва да е достатъчно съществено и като пряко следствие от това нарушение за ищеца да са настъпили твърдените в исковата молба вреди. Недоказани са твърденията за несправедлив съдебен процес, от които да се установява нарушение на правото на ЕС, поради което за ищеца не са настъпили претендираните вреди от неимуществен и имуществен характер. Окръжен съд - Кърджали в рамките на своята правораздавателна компетентност като въззивна инстанция, сезиран с допустима и редовна жалба, е извършил дължимата проверка на правилността на обжалваната пред него присъда № 5/17.05.2024 г. по нчхд № 81/2023 г. на Районен съд – Мадан. Образуваното внчхд № 309/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали е било разгледано от въззивен състав, състоящ се от трима съдии, със съдия докладчик, избран на принципа на случайния подбор чрез софтуерен продукт измежду всички съдии. На ищеца е била осигурена възможност да участва в наказателния процес в качеството му на частен тъжител с редовното му призоваване в насроченото по делото открито съдебно заседание, в което не се е явил и не е бил представляван от процесуален представител. За съдебното заседание от ищеца в това му качество и/или от негов повереник не е била подадена молба за наличие на уважителна причина за неявяването, при същевременна липса на процесуално задължение за въззивния съд да отложи делото в този случай, тъй като явяването на частния тъжител не е било задължително. Делото е разгледано и приключило с постановяване на въззивен съдебен акт в срок от 35 дни от постъпване на жалбата в Окръжен съд - Кърджали, т. е. от образуването му, който срок, не само е разумен, но е и кратък. Въззивният съд е отменил обжалваната присъда и е постановил нова присъда в рамките на правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, като в мотивите си е изложил всички релевантни обстоятелства и е обсъдил доказателствата, от които се установяват. Така постановената нова присъда не е била обжалвана и е влязла в сила. Въззивното производство се е развило изцяло в съответствие и при спазване на относимите процесуални правила, регламентирани в НПК.

Прилагайки националното право, Окръжен съд - Кърджали, действайки като въззивна инстанция, не е допуснал дисбаланс между правата на страните в процеса. Само по себе си обстоятелството, че съдът е постановил неблагоприятен за ищеца съдебен акт не е достатъчно да обоснове извод за несправедлив процес, щом процесуалните права на участниците не са били 4 накърнени. Ищецът се е възползвал от единствената законова възможност за проверка правилността на постановената нова присъда от въззивния съд, а именно чрез обжалването й пред ВКС. С Разпореждане рег.№ 568/17.03.2025 г. по преписка вх. № 4746/2025 г. на ВКС подадената от Г. П. молба, съдържаща искане за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК, е оставена без разглеждане. Обстоятелството, че ищецът не е взел участие във въззивното производство и личното му субективно възприятие за несправедливост, произтичащо от постановената нова оправдателна присъда № 18/2024 г. на Окръжен съд - Кърджали, не пораждат предпоставки за възникване на търсената отговорност. Твърденията на ищеца, че с постановената присъда ответникът го е лишил от право да общува с малолетния му син и от свободата на личен живот са безпочвени, остават и недоказани, без да почиват на конкретно посочени нарушения на правни норми на правото на ЕС. Напротив, има достатъчно данни по делото за извод, че неблагоприятните последици в отношенията му с неговото дете произтичат от семеен конфликт, от обтегнатите отношения с другия родител, от липсата на ефективна комуникация между тях и са в резултат на собствени на ищеца действия, а не произтичат от конкретния съдебен акт на окръжния съд. От всичко изложено следва, че не се установяват накърнени права на ищеца в производството по внчхд № 309/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали доколкото не е установено нарушение на разпоредби на вътрешното или на общностното право. Оттук следва, че липсват и не са доказани и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, респ. че същият е претърпял вреди от какъвто и да е характер.

Претендарият размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, несъответстващ на претърпените действителни болки и страдания от ищеца.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Едно от основните начала на Конституцията на Република България е това регламентирано в чл. 7, според което държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна уредба на отговорността на държавата се съдържа в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

С исковата молба, по която е образувано делото се претендира присъждане на обезщетения за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз /ЕС/, което материално право произтича от чл. 2 в Закон за отговорността на държавата и общините за вреди и е проявление на принципа на лоялното сътрудничество на държавите членки на ЕС, регламентиран в чл.

4, § 3 от Договор за Европейския съюз /ДЕС/, задължаващ ги да вземат общи или специални мерки, необходими за гарантиране изпълнението на задълженията им, произтичащи от договорите или от актовете на съюза /чл. 4, 5

§ 3, ал. 2 ДЕС/.

Правото на Европейския съюз е система от правни норми, които уреждат организацията на Европейския съюз и отношенията между неговите институции, държавите членки и техните граждани и негови източици са : първичното право, регламентиращо основата на Европейския съюз – учредителните договори, Хартата на основните права и договорите за присъединяване; вторичното право – актовете, приемани от институциите на ЕС; практиката на съда на ЕС. Релевантно за ангажиране на отговорността на държавата по смисъла на чл. 2в ЗОДОВ, обаче, е не нарушението на всяка една правна норма на правото на ЕС, а само на такава, предоставяща право/права на частноправни субекти, като за реализирането на тази отговорност, която е безвиновна, наред с нарушението на право на ЕС следва да се установи кумулативното наличие и на следните предпоставки : нарушението да е достатъчно съществено; вреда; причинно-следствена връзка между нарушението и вредоносния резултат.