Определение № 945 от 03.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 945 гр. София, 02.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Боян Балевски

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20228002902747 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Министерство на отбраната на Република България против решение № 576 от 10.08.2022 г. по търг. дело № 30/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Ответниците – „Презента груп “ ЕООД, гр. София и „Растер- ЮГ“ ООД, Благоевград поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 2613 от 06.10.2021 г. по т. дело № 1483/2020 г. на Софийски градски съд е постановено друго, с което са уважени искове, предявени от „Презента груп“ ЕООД, гр. София и „РастерЮГ“ ООД, Благоевград като съдружници по договор за дружество против Министерство на отбраната на Република България, както следва: по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с който е признато за установено, че ищците не дължат на ответника неустойка, предвидена в чл. 47 от договор ВИ-0622/31.10.2019 г., сключен между страните в общ размер от 287999.52 лв. без ДДС; по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който е осъдено Министерство на 1 отбраната да заплати на „Презента груп“ ЕООД, гр. София сумата 71999.88 лв., получена без основание на 02.03.2020 г. по безусловна банкова гаранция с реф. № 116DSK12086808.08.2019 г., издадена от „Банка ДСК“АД в полза на Министерство на отбраната и предоставена съгласно чл. 35 от договор ВИ-0622/31.10.2019 г. и договор за издаване на банкова гаранция № 1919/08.08.2019 г. между Банка ДСК“ АД и „Презента груп“ ЕООД, гр. София, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-06.08.2020 г. до окончателното й изплащане; по чл. 82 ЗЗД с който е осъдено Министерство на отбраната да заплати на „Презента груп“ ЕООД, гр. София сумата 648 лв., вреди от незаконосъобразно прекратяване на договор ВИ-06-22/31.10.2019 г.

В изложението,инкорпорирано в касационната жалба, касаторът поддържа, че въззивният съд не е разгледал основния по делото факт – „дължи ли се неустойка във връзка с неизпълнението на Договор № ВИ 0622/31.10.2019 г.“. Изброени са допуснати, според същия, нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до разглеждане на предпоставките за прекратяване на договора, без да се изследват „конкретни основания за начисляване на неустойката“, съдържащи се в писмо рег. № 2138-375/22.01.2020 г. Касаторът подробно изброява неразгледаните обстоятелства и намира, че така мотивирано въззивното решение противоречи на решение № 225/29.04.2010 г. на ВКС, цитирано без посочване на отделението. Същият счита, че съдът не е изследвал основната предпоставка, както за начисляване на неустойка, така и за прекратяване на договора – „нестартирането от ищците на изпълнението на строително-монтажните работи, както и изоставане от междинните срокове по графика за изпълнение с повече от 30 /тридесет/ дни“, а също така и неизвършването на действия по изпълнение на договора след подписване на протокол, образец № 2 за начало на строителството. По-нататък в изложението се обявяват за неправилни съображенията на въззивния съд за необсъждане на неизпълнението в резултат на неблагоприятни метеорологични условия, както и се определят като неправилни мотивите, че неустойка не се дължи. След възпроизвеждане на правни разрешения в ТР на ОСГК на ВКС № 1/04.01.2001 г., касаторът е посочил, че Софийският апелативен съд бил приел, „че единственото обстоятелство за разрешение на казуса е прекратяването на Договора“, с което „е изместил предмета на делото“. Според страната е налице хипотеза, при която „съдът се е произнесъл по нещо различно или повече от 2 поисканото“. Затова същата намира съдебния акт за недопустим.

Касаторът не обосновава довод за допускане на касационно обжалване.

В така депозираното, инкорпорирано в касационната жалба изложение не се съдържа обосноваване на общи и допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване. За да мотивира приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да формулира правен въпрос, който се извежда от решаващите мотиви на обжалваното решение, т.е. от съображенията на състава, обуславящи изхода на делото. Върховният касационен съд при тълкуването на чл. 280, ал.

1 ГПК е обяснил значението на понятието „правен въпрос“ като е очертал признаците, с които се дефинира и е изброил примерно въпроси, които не са общи основания макар и да се правни. Изключени от кръга на общите основания /предпоставки/ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно това задължително тълкуване са материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението не са въведени общи основания, а е отразено становището на касатора относно правилността на направената от състава преценка на факти, доказателства, които ги обективират и произтичащи от тях правни изводи. Липсата /непосочването/ на правен въпрос е изтъкната в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС като достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В контекста на същите мотиви на ОСГТК на ВКС трябва да се разглежда позоваването, направено от жалбоподателя на касационно решение на състав на ВКС, с което не може да се обоснове противоречие с въззивното решение предвид отсъствието на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите на касатора имат значение на оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, изразяващи несъгласие с приети от състава изводи по съществото на спора,като разглеждането им е предмет на друга фаза на касационното производство. Или, с обсъденото по-горе изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са обосновани предпоставки за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.

Доколкото в изложението се правят доводи за процесуална

3 недопустимост на възивното решение, а и служебно касационният съд упражнява контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК за вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, трябва да се имат предвид и следните съображения. Не се констатира наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК - решението е постановено от надлежен органапелативен съд, функциониращ в надлежен състав, който е разгледал делото и е постановил въззивното решение, в пределите на правораздавателната власт на съда, като обжалваното решение е изготвено в писмена форма и е подписано от съдиите, участвали в разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт. Решението изразява правораздавателната воля на съда с ясно и пълно съдържание на мотивите и диспозитива. Затова същото е валиден съдебен акт. Въззивното решение е и процесуално допустимо/ предл.2-ро на текста/ като постановено при наличието и надлежното упражняване на правото на жалба, както и при наличието и надлежното упражняване на правото на иск. Становището, „че единственото обстоятелство за разрешение на казуса е прекратяването на Договора“, с което съставът „е изместил предмета на делото“, респективно „съдът се е произнесъл по нещо различно или повече от поисканото“ от една страна не отговаря на приетото в мотивите на решението, а от друга страна отразява неправилно разбиране на изброените правни понятия. Предметът на делото е изяснено в правната теория и съдебна практика базисно понятие, дефинирано като спорно право, което ищецът въвежда в процеса чрез исковата молба /обстоятелствена част, петитум и страни/. Видно от мотивите на обжалвания акт съставът е разгледал три иска с основания по чл.124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по чл. 82 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и при разглеждане на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал.

1 ЗЗД е приел, че възложителят по договора за изработка, сключен след процедура по обществена поръчка е прекратил сделката с писмо, изпратено на съдружниците по договор за гражданско дружество - „Презента груп “ ЕООД, гр. София и „Растер юг“ ООД, Благоевград на 22.01.2020 г., с което е направено изявление за прекратяване на правоотношението след изтичане на 15 дни от получаване на писмото, поради неизпълнение на задълженията по чл. 21, ал. 1, чл. 34 и чл. 32 от договора за изработка. Съдът е отразил и частта от писмото, в която министерството е отбелязало, че към датата на изпращане на писмото не са стартирали строителните дейности и е налице 4 изоставане от междинните срокове по графика с повече от 30 дни. Съставът е обсъдил всички факти, установени по делото и очертаващи основанията на предявените искове, а именно: наличието на валидно сключен договор за изработка; неоснователност на клаузата за неустойка /чл. 47 от договора/ поради противоречие с добрите нрави, относима към виновно неизпълнение, предпоставките за прекратяване на договора в контекста на спора относно това, дали неизпълнението се дължи на забава на кредитора или причина е поведението на изпълнителите. Във връзка с посочения спор съдът е разгледал твърденията на ищците за късно подписване на договора, неосигуряване на достъп до обекта и отказ от възложителя да удължи сроковете поради неблагоприятни климатични условия. По така изброените твърдения е било прието за основателно поддържаното от съдружниците за забава на кредитора, поради несвоевременно одобряване на списъци на персонала и техниката, които ще имат достъп до обекта. Мотивирано е и разбиране, че изпълнителите са изпаднали в забава за реализация на престациите по чл. 21 и чл. 34 от договора след получаване на писмото от 17.01.2020 г. Съставът е приел, че забавата на изпълнителите не е била толкова голяма, че да обоснове възникване на право за възложителя да прекрати договора едностранно. Направен е още извод за това, че и кредиторът е в забава с оглед неоказване съдействие на длъжниците за осигуряване достъп до обекта и това обстоятелство е преценено от въззивния съд като достатъчно за определяне забавата на кредитора, без да се обсъждат твърденията, че неизпълнението частично е било в резултат на неблагоприятните климатични условия. Макар и прието за основателно поддържаното от съдружниците за забава на кредитора поради несвоевременно одобряване на списъци на персонала и техниката, които ще имат достъп до обекта, съставът е преценил, че същото не може да бъде основание за прекратяване на договора, тъй като то не е обусловило следващите стъпки за изпълнение на строително-монтажните работи/СМР/.

Решаващият извод на съда за уважаване на иска по чл.124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

92 ЗЗД е, че липсва една от предпоставките за начисляване на неустойка от ответника, а именно прекратяване на договора, без да се даде възможност на насрещната страна да изпълни, задължение, което възложителят носи по реда на чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. С оглед изхода на делото по посочения иск са развити мотиви на състава относно уважаване на исковете по чл. 55, ал. 1, 5 предл. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. Проследяването на горните разрешения, обосновани в обжалваното пред настоящата инстанция решение показва, че спорното право по исковете е разгледано на предявените основания, съобразно изложеното в исковата молба съдържание, без да се обсъждат обстоятелства извън елементите от фактическия състав на претенциите. В този смисъл съдът не е обсъждал „нещо различно или повече от поисканото“.

Разбирането на състава за реализирането или нереализирането на елементи от фактическия състав на спорното право по чл. 124, ал. 1 ГПК неправилно се интерпретира от страната като обсъждане на обстоятелства извън поисканото. В самото изложение изразът „нещо различно или повече от поисканото“ не е и определен, тъй като касаторът не сочи дали има предвид иска или съвкупността от доводи, възражения и доказателства.