Решение № 265 от 20.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Пловдив, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330103036 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Р. П. Т. срещу Д. Д. У. за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 000 лв., представляваща остатък от даден в заем в размер на 10 000 лв.. Ищецът твърди, че през март 2021 г. е предал сумата на ответника с уговорка за връщане след три седмици. Твърди се, че ответникът е върнал само 5 000 лв. след няколко месеца, а за остатъка е направил признание в рамките на полицейска проверка по преписка № ****/**** г. по описа на РП - С. З..

Ответникът Д. Д. У., чрез процесуалния си представител, оспорва иска като неоснователен. Той потвърждава получаването на заем от 10 000 лв., но заявява, че това се е случило през 2016 г., а не през 2021 г., като средствата са били за закупуване на заведение. Ответникът твърди, че е издължил цялата сума до края на 2021 г., част от която на ръка, а друга част чрез преводи по „И.“. На последно място, ответникът релевира възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, считано от момента на даване на парите през 2016 г..

От фактическа и правна страна, съдът намира следното:

Не е спорно между страните, че между тях е съществувало 1 облигационно правоотношение по договор за заем за сумата от 10 000 лв..

Спорните моменти се концентрират върху три основни въпроса: моментът на сключване на договора, реалното изпълнение (връщане на сумата) и изтеклата погасителна давност.

По отношение на момента на предоставяне на заема, ищецът не ангажира категорични писмени доказателства, които да установят датата март 2021 г. Позоваването на обяснения в прокурорска преписка не съставлява пълно доказателство за датата на договора, а единствено за факта на получаване на сумата. Същевременно, ответникът поддържа логична и последователна теза, че заемът е от 2016 г..

Дори да се приеме тезата на ищеца за 2021 г., по делото се събраха индиции за извършено плащане от страна на ответника. Ответникът изрично заявява, че е върнал сумата изцяло и че претенциите на ищеца произтичат от неправомерно начислени лихви, за които не е имало уговорка. Съгласно правилата на доказателствената тежест, при признание на заема, тежестта да докаже плащането пада върху длъжника. В случая ответникът сочи конкретни способи за плащане – на ръка и чрез платежни системи.

Критично за изхода на спора е възражението за давност. Ако се приеме твърдението на ответника, че сумата е дадена през 2016 г., то към момента на предявяване на иска през 2024 г. е изтекла общата петгодишна давност по чл.

110 от ЗЗД. Ищецът не доказа прекъсване на давността чрез признание на дълга в изискуемата форма в рамките на този период.

Поради изложеното, съдът счита, че исковата претенция е останала недоказана по отношение на нейния падеж и изискуемост към настоящия момент, а възраженията на ответника за погасяване на дълга чрез плащане и по давност са основателни. Искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. П. Т., ЕГН **********, срещу Д. Д. У., ЕГН **********, иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 000 лв.

2

(пет хиляди лева), представляваща неизпълнено задължение по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Р. П. Т., ЕГН **********, да заплати на Д. Д. У., ЕГН **********, сумата от 800 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3