Решение № 434 от 09.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Перник, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20261720103853 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба от Ч. Ч. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, чрез адв Д. – САК, срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище/адрес на управление: гр. *****, с която са предявени искове с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищеца не му дължи сумата 2321,39 лева, с еврова равностойност от 1186.91 евро главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.04.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2012 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 391,35 лева, с еврова равностойност от 200,09 евро - лихва за забава за периода от 01.06.2009 г. до 27.04.2012 ., сумата от 110,53 лева, с еврова равностойност от 56,51 евро разноски по делото, за които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 15.08.2013 г., по ч.гр.д. № 9725/2012 г. на СРС, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20158560401212 по описа на ЧСИ - Б.Б.. Моли да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ищеца твърди, че процесните суми са погасени по давност.

1

В законоустановения срок „Топлофикация - София” ЕАД чрез ю.к.

П.П. са подали отговор, в който са заявили становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърдят, че процесните суми не са погасени по давност. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да отхвърли исковете, като им се присъдят сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В отговора са противопоставили и възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. Д. заявява, че поддържа иска и моли съда да го уважи, като и се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез ю.к. Каратотева са заявили, че поддържат отговора на исковата молба и молят съда да отхвърли иска, като им се присъдят сторените по делото разноски. В молбата са противопоставили възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От приложеното копие на изп. дело № 20158560401212 по описа на ЧСИ - Б.Б. се установява, че на 15.08.2013 г. по ч. гр.д. № 9725/2012 г. на СРС, на основание заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 22.05.2012 г. в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищцата е била осъдена да му заплати сумата от 2321,99 лева, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.04.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 18.05.22012 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 391,35 лева, за периода от 01.06.2009 г. до 27.04.2012 г. и сумата от 110,53 лева – разноски по делото.

2

По молба от „Топлофикация София“ ЕАД от 05.06.2015 г. и на основание процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20158560401212 по описа на ЧСИ - Б.Б.. В молбата ответника е овластил на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справи, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнение.

Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение на 16.08.2015 г.

Със запорно съобщение от 10.06.2015 г. до „Алианцбанк България“ АД, ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от ищеца при банката банкови сметки, който запор е получен от банката на 11.06.2015 г. Няма данни по изпълнителното дело от наложения запор да са постъпвали суми при ЧСИ, по образуваната при него изпълнително дело.

Със запорно съобщение от 10.06.2015 г. до „Банка ДСК“ ЕАД, ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от ищеца при банката банкови сметки, за който по изпълнителното дело няма данни кога е получено от банката. Няма и данни по изпълнителното дело от наложения запор да са постъпвали суми при ЧСИ, по образуваната при него изпълнително дело.

Със запорно съобщение от 10.06.2015 г. до „ОББ“ АД, ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от ищеца при банката банкови сметки, който запор е получен от банката на 11.06.2015 г.. Няма данни по изпълнителното дело от наложения запор да са постъпвали суми при ЧСИ, по образуваната при него изпълнително дело.

Със запорно съобщение от 10.06.2015 г. до „УниКредит Булбанк“ АД, ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от ищеца при банката банкови сметки, който запор е получен от банката на 11.06.2015 г. Няма данни по изпълнителното дело от наложения запор да са постъпвали суми при ЧСИ, по образуваната при него изпълнително дело.

Със запорно съобщение от 10.06.2015 г. до Алфа Банка – клон България, ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от ищеца при банката банкови сметки, който запор е получен от банката на 11.06.2015 г. Няма данни по изпълнителното дело от наложения запор да са постъпвали суми при ЧСИ, по образуваната при него изпълнително дело.

3

Със запорно съобщение от 10.06.2015 г. до „ПИБ“ АД, ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от ищеца при банката банкови сметки, който запор е получен от банката на 11.06.2015 г. Няма данни по изпълнителното дело от наложения запор да са постъпвали суми при ЧСИ, по образуваната при него изпълнително дело.

Със запорно съобщение от 10.06.2015 г. до „Банка Пиреос България“ АД, ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от ищеца при банката банкови сметки, който запор е получен от банката на 12.06.2015 г. Няма данни по изпълнителното дело от наложения запор да са постъпвали суми при ЧСИ, по образуваната при него изпълнително дело.

Със запорно съобщение от 10.06.2015 г. до „Юробанк България“ АД, ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от ищеца при банката банкови сметки, който запор е получен от банката на 11.06.2015 г. Няма данни по изпълнителното дело от наложения запор да са постъпвали суми при ЧСИ, по образуваната при него изпълнително дело.

Със запорно съобщение от 10.06.2015 г. до „ТБ Инвестбанк“ АД, ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от ищеца при банката банкови сметки, който запор е получено от банката на 11.06.2015 г. Няма данни по изпълнителното дело от наложения запор да са постъпвали суми при ЧСИ, по образуваната при него изпълнително дело.

Със запорно съобщение от 10.06.2015 г. до „ЦКБ“ АД, ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от ищеца при банката банкови сметки, който запор е получено от банката на 11.06.2015 г. Няма и данни по изпълнителното дело от наложения запор да са постъпвали суми при ЧСИ, по образуваната при него изпълнително дело.

Със запорно съобщение от 10.06.2015 г. до „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от ищеца при банката банкови сметки, който запор е получено от банката на 11.06.2015 г.. Няма и данни по изпълнителното дело от наложения запор да са постъпвали суми при ЧСИ, по образуваната при него изпълнително дело.

Със запорно съобщение от 10.06.2015 г. до „ПроКредит Банк“ ЕАД, ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от ищеца при банката банкови сметки, който запор е получено от банката на 11.06.2015 г. Няма и данни по изпълнителното дело от наложения запор да са постъпвали суми при ЧСИ, по 4 образуваната при него изпълнително дело.

Със запорно съобщение от 10.06.2015 г. до „Общинска Банка“ АД, ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от ищеца при банката банкови сметки, който запор е получен от банката на 11.06.2015 г. Няма данни по изпълнителното дело от наложения запор да са постъпвали суми при ЧСИ, по образуваната при него изпълнително дело.

С молба от 29.12.2016 г. ответникът е поискал от ЧСИ да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, както и да бъде наложен запор върху получаваното от него трудово възнаграждение.

С молба от 07.11.2018 г. ответникът е поискал от ЧСИ да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, както и да бъде наложен запор върху получаваното от него трудово възнаграждение.

Със запорно съобщение от 06.12.2018 г. до „Дана 97“ ООД, ЧСИ е наложил запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение.

Няма данни по изпълнителното дело кога е получен запора от работодателя, както и няма данни от наложения запор да са събрани суми.

Със запорно съобщение от 06.12.2018 г. до „МЕСТРОЙ“ ЕООД, ЧСИ е наложил запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение.

Запра е получен от работодателя на 06.03.2019 г., но и няма данни по изпълнителното дело от наложения запор да са събрани суми.

Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след 5 влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на 6 чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.