Решение № 327 от 11.05.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Бургас, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20262100500360 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Я. Ш. Д. от ***, чрез процесуалния му представител адв.Рамадан Нуретин, против решение с peг.№ 3 от 05.01.2026 г. по гр.д.1103/2024 г. по описа на PC-Айтос (изменено и допълнено на основание чл.248 ГПК с определение № 89/29.01.2026 г. в частта на разноските), в частта му, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу С. Б. С. от с.с.искове над уважените до предявените размери, както следва: искът за неимуществени вреди - над сумата от 1789,52 евро /равностойни на 3 500 лв/ до пълния предявен размер от 5 112,92 евро /равностойни на 10 000 лв/, и иска за имуществени вреди - над сумата от 127,82 евро /равностойни на 250 лв/ - до пълния предявен размер от 422,72 евро /равностойни на 826,77 лв/, ведно със законната лихва върху двете горници, считано от 12.10.2023 г. до окончателното плащане.

Твърди се, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано.

Изложени са твърдения по фактите, като се твърди, че те са доказани от събраните по делото доказателства. Излага се, че при установеното с одобрено от съда по НОХД № 537/2024 г. по описа на PC-Айтос Споразумение, причиняване от ответника С. на 12.10.2023 г. на ищеца Д. на средна телесна повреда изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на десен долночелюстен израстък, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето довело до претърпени от същия имуществени и неимуществени вреди и установения от събраните 1 доказателства вид и интензитет на претърпените от ищеца болки и страдания, са необосновани изводите на съда за размера на дължимото на ищеца обезщетение. Твърди се, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на критериите за справедливост заложени в чл.52 от ЗЗД. Сочи се още, че първоинстанционния съд не е преценил правилно безспорните доказателства по делото при определяне размера на обезщетението и то не кореспондира с претърпените неимуществени вреди изразяващи се в болки с различен интензитет и времетраене, стрес, дискомфорт, влошаване на общото физическо и психическо здраве, включително значителна промяна в хранителните навици, вида на храната, замененото удоволствие при хранене с болки и неприятни усещания.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивника. Претендира се съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му отхвърлителни части и вместо него да постанови присъждане на двете обезщетения в пълния предявен размер. Претендират се разноски, вкл.за заплатен адвокатски хонорар. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемият С. Б. С. оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок, както и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание.

Твърди се, че решението на първоинстанционния съд в обжалваните части е законосъобразно - правилно и обосновано. Излага се, че изводите на съда са направени след правилен анализ на събраните по делото доказателства, съобразно закона и практиката на съдилищата.

По отношение на иска за неимуществени вреди се твърди, че се поддържа заявеното в първоинстанционното производство възражение, че възстановителният процес, ако и да е продължил повече от обичайния, е бил неоправдано и виновно удължен от страна на самия увреден, поради неспазване на дадените препоръки, за което той е единствено отговорен, което обстоятелство е от значение за размера на претенциите му съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че при определяне на обезщетението съдът се е съобразил с установения от СМЕ и от събраните гласни доказателства интензитет на увреждането. Твърди се, че по делото е останало недоказано твърдението на ищеца за настъпила у него тревожно депресивна симптоматика, получена именно от деянието на въззивника като се подчертава, че представените амбулаторни листи са за извършени прегледи повече от година след процесното деяние, поради което не могат да установят причинно-следствена връзка с него. Сочи се още, че ищецът не твърди, съотв.не представя доказателства, да е посещавал преди посочените дати психолог/психиатър, което да установява по категоричен и несъмнен начин, че ако и да е настъпила някаква промяна в психиката му, тя е в причинно-следствена връзка с инцидента. На последно място се твърди, че размерът на предявената претенция за обезвреда на неимуществените вреди - 10 000 лв, е необосновано и прекомерно завишен и неотговарящ на действителната увреда и периода на възстановяване, а също и несправедлив, необоснован и несъответен на икономическата обстановка и условия в страната.

По отношение на иска за имуществени вреди се твърди, че съдът правилно е приел, че не подлежат на възстановяване от ответника претендираните разходи за размера над уважения - 250 лв, тъй като над този 2 размер претенцията на ищеца за заплащане на причинени имуществени вреди не е доказана. Претендира се съдът да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части и да присъди на въззиваемия съдебни разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.

Въззивната е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивника Я. Ш. Д. от ***, за осъждане на въззиваемия С.

Б. С. от с.с.да му заплати сумата от 826,77 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени лекарства, изследвания и пътни разходи до гр.Варна, както и сумата от 10 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – стрес, болки и страдания затруднения при дъвчене, хранене и говорене, неудобство и дискомфорт в ежедневието, нарушения на съня, следствие от причиненото от ответника увреждане, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателно плащане на главниците. Твърди се, че вредите, за които се търсят обезщетенията са причинени но ищеца от ответника, който с удар с юмрук по лицето на ищеца му е причинил счупване на долната челюст в областта на долен долночелюстен израстък, с което му е причинил трайно затруднение в дъвченето и говоренето. Твърди се, че ищецът е преминал оперативно лечение под обща анестезия с назотрахеална интубация, поставени са му били еластична бимаксиларна фиксация, сменена по-късно с твърда телена фиксация. Твърди, че извършеното от ответника представлява престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК, за което ответникът е признат за виновен с влязло в сила споразумение, одобрено от съда по НОХД № 537/2024 г. на РС Айтос.

Предявените искове са с правно основание чл.45 ЗЗД.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер с писмен отговор в законовия срок. Оспорва се обема на понесените от ищеца вреди (болки, твърдяната от ищеца продължителност, наличието на потиснатост и тревожно депресивна симптоматика), както и наличието на причинноследствена връзка между твърдените вреди и нанесеното на ищеца телесно увреждане. Относно обезщетението за неимуществени вреди се твърди, че е прекомерно, а обезщетението за имуществени вреди – неоснователно и недоказано. Заявено е възражение за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в това, че с поведението си е допринесъл за резултата, както и, че поради неспазване на дадените му препоръки сам е удължил възстановителния период.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил исковете частично като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 1789,52 евро /равностойни на 3 500 лв/ - обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 127,82 евро /равностойни на 250 лв/ - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, считано от 12.10.2023 г. до окончателното плащане, и исковете са отхвърлени за горниците над уважените размери до пълния предявен размер от 5112,92 евро /равностойни на 10 000 лв/ за обезщетението за неимуществени вреди и до 422,72 евро /равностойни на 826,77 лв/ за обезщетение за имуществени вреди.

3

По молба на страните решението е изменено и допълнено на основание чл.248 ГПК с определение № 89/29.01.2026 г. в частта на разноските като съобразно постановения резултат на ищеца са присъдени съдебни разноски в размер на 346,36 лв (177,09 евро), а на ответника са присъдени съдебни разноски в размер на 915,09 лв (467,88 евро).

Първоинстанционното решение е обжалвано само от ищеца - в отхвърлителната част, поради което то е висящо пред настоящата инстанция само в тази му част, а в осъдителната си част то е влязло в сила.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната си част – подлежаща на проверка за допустимост - и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Страните не спорят по следните обстоятелства:

С влязло в сила споразумение по НОХД № 537/2024 г. на РС Айтос, въззиваемият-ответник е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК - за това, че на 12.10.2023 г., в ***, в двора на ***, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на десен долночелюстен израстък, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето.

Спорно между страните е: Какъв е обемът и интензитетът на причинените на ищеца вреди – вид и продължителност на понесените болки и страдания. Допринесъл ли е ищецът за настъпването, за обема и за продължителността на вредите. Какъв е размерът на справедливото обезщетение за нанесените на ищеца неимуществени вреди.

Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (одобреното от съда споразумение по наказателно дело е приравнено на влязла в сила присъда) е задължителна по отношение на гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В исковото производство подлежат на установяване обемът на нанесените на пострадалия вреди, тежестта на доказване на които лежи върху ищеца, както и евентуално наведените възражения за съпричиняване, тежестта на доказване на които лежи върху ответната страна.

В случая от представените по делото доказателства – медицинска документация, свидетелски показания и експертно заключение по Съдебномедицинска експертиза, съдът приема за доказано, че вследствие на счупването на долната челюст на ищеца след нанесения му от ответника на 12.10.2023 г. удар с юмрук по лицето, на 16.10.2023 г. ищецът е постъпил в УМБАЛ ”Св.Марина“ ЕАД Варна, където на 17.10.2023 г. му е извършена под обща анестезия оперативна интервенция по повод установена двустранна фрактура на долната челюст. Установено е от представените доказателства, че при операцията, на ищеца е извършена закрита репозиция на фрагментите на долната челюст и фиксация на долната челюст чрез прилагане на бимаксиларни шини по Ерих; на 18.10.2023 г. оклузията е била възстановена чрез поставяне на еластична бимаксиларна фиксация, която на 19.10.2023 г. е била сменена с твърда телена фиксация. Ищецът е бил изписан на 19.10.2023 г. в добро състояние, със стабилни жизнени показатели и с препоръки: ХДР, 4 насочване към ОПЛ за амбулаторна наблюдение и контролни прегледи.

От заключението по СМЕ и от допълнителните пояснения на в.л.д-р Г.Милева в съдебно заседание се установява, че при обичаен за това увреждане възстановителен период от 2,5-3 месеца, възстановяването на ищеца е продължило малко по-дълго, като по негови твърдения той е продължил и към момента на прегледа (2 години след увреждането) да изпитва болка при дъвчене на твърда храна и при широко отваряне на устата.