Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4894 от 13.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12120/2025
Вид
Решение № 4894
Подписан
13.03.2026
Състав
ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • § 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108, ал. 7 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 406 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4894 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110112120 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Oбразувано e по искова молба на ЗАЕД **** ЕАД срещу ЗАД „Д*** АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите: 4091,75 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „*** обезщетение за възстановяване на увреждания по щета № *********** за застрахован товарен автомобил ***, рег. № *****, които ответното дружество дължи като застраховател по задължителна застраховка „*** на виновния за настъпване на вредите водач на ПС – *** „*** H14Т391“, рег. № **** при настъпило на 20.04.2023 г. ПТП, и разноски за определянето му, ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването; сумата от 328,59 лв., представляваща лихва за забава в плащането за периода от 28.07.2024 г. до 27.02.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 20.04.2023 г., в ***, в района на склад на „*** ХВК“, при маневра захождане към спряно МПС, е реализирано ПТП от водача на ПС *** „*** Н14Т391“, рег. № **** със спряно МПС ***, рег. № ***** - собственост на *****, с лизингополучател ****“; че бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 20.04.2023 г.; че увреденият товарен автомобил МПС ***, рег. № *****, бил застрахован по имуществена застраховка „*** при ищеца с период на застрахователното покритие 18.04.2023 г. – 17.04.2024 г., а към онзи момент причинилият произшествието *** „*** Н14Т391“ бил застрахован по застраховка „*** при ответника. Твърди се, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета № ***********, по която са установени следните увреждания по т. а. ***, рег. № ****: предна врата дясна, лайсна странична врата дясно, капак резервоар гориво, лайсна средна дясна колона, праг десен, и др., като за отстраняването им ищецът е заплатил на сервиз „**** сумата от 4066,75 лв. Ищецът счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 411 КЗ, се е 1 суброгирал в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка „*** на автомобилистите до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Твърди, че на 27.06.2024 г. ответникът е получил регресна покана за сумата от общо 4091,75 лв. за възстановяване на изплатеното обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., но претенцията не била удовлетворена, поради което се претендира и мораторна лихва върху посочената сума.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не спори, че автомобил ***, рег. № *****, е бил застрахован по застраховка „*** при ищеца, както и че произшествието е настъпило в срока на покритие на сключена с ответника застраховка „*** с предмет *** „*** Н14Т391“, peг. № *********. Не оспорва и извършеното от ищеца плащане по щета № ***********. Оспорва да е настъпило соченото от ищеца застрахователно събитие, както и при това събитие застрахованият при ищеца автомобил да е управляван от М. Х.. Оспорва се истинността на двустранен констативен протокол за ПТП от 20.04.2023 г., настъпило в 6:45 ч., по автентичност и съдържание. Излагат се твърдения, че от страна на ищеца е образувано гр. д. № 12122/2025 г. по описа на 63 с-в на СРС, с предмет - иск за възстановяване на изплатено от ЗЕАД **** застрахователно обезщетение за вреди по автомобил ***“, peг. № *****, управляван от М. В. Х., настъпили при събитие на 20.04.2023 г., в 12:30 ч., в склад на „*** ХБК“ в ***, причинени от *** с peг. № **** застрахован при ответното дружество, тоест в един и същи ден, но в различни часове - в 6:45 и в 12:30 ч., е настъпило събитие с участник - *** с peг. № ********* (и в двата случая) и два различни автомобила „***“ (с различни регистрационни номера), управлявани, според двустранните протоколи, от едно и също лице – М. Х.. Освен това се поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество, тъй като процесното събитие не попада в обхвата на покритието на задължителната застраховка „*********“, доколкото твърдените вреди са настъпили не от използването на застрахования при ответника *** като моторно превозно средство, а при използването му по специфичното му предназначение - при извършване на товароразтоварни дейности. Сочи се, че в процесния случай ***ът не е участвал в ПТП като средство за транспорт, а като генератор на работна сила, необходима за извършване на товарните дейности. Поради това се поддържа, че процесното събитие не представлява покрит застрахователен риск. В условията на евентуалност, в случай че съдът признае иска за основателен, същият се оспорва по размер, като се поддържа, че е прекомерно завишен. Оспорва се наличието на причинна връзка между описаните от ищеца вреди и произшествието.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „***, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „*** до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на 2 вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на действителните вреди; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „***.

За наличие на вината нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника.

По делото липсва спор, че към 20.04.2023 г. автомобил ***, рег. № *****, е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „***, както и че *** „***, рег. № **** е бил застрахован по задължителна застраховка „*** на автомобилистите при ответника.

Видно от ангажираните писмени доказателства, със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 24.04.2023 г. ищецът е бил уведомен за настъпило на 23.04.2023 г. застрахователно събитие, при което на застрахованото при него МПС ***, рег. № ***** – собственост на *****, са нанесени увреждания. Посочено е, че в склад на „***“ в ***, при товарене от страничната врата на буса, ***ът е ударил буса и е повредил следните елементи: лайсна мигач, лайсна на страничната врата, датчик за затваряне на вратата.

Във връзка с това уведомление е образувана преписка по щета № ***********.

Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „***, е извършил оглед на автомобил ***, рег. № *****, като са направени и снимки на увредените части. Въз основа на издадено от застрахователя възлагателно писмо от 25.04.2023 г. е извършен ремонт от сервиз „****, като ремонтираният автомобил е предаден на представител на собственика на автомобила с приемо-предавателен протокол от 19.03.2024 г. За ремонта е издадена фактура № 2000028853/02.04.2024 г. за сумата от 4066,75 лева от „****, като е изплатена на извършилия ремонта сервиз на 05.04.2024 г.

Установява се, че ищецът е отправил регресна покана, получена от ответника на 27.06.2024 г., който с отговор от 14.08.2024 г. е отказал изплащане на регресно вземане, поддържайки, че увреждането на застрахования при ищеца автомобил в причинено при товарна дейност, поради което не попада в покритието на застраховка „*** на автомобилистите.

От ответната страна са представени преписи от искова молба, протокол за ПТП, реализирано на 20.04.2023 г. в 12:30 часа, и депозирано във връзка с него заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, които са неотносими към настоящия спор, тъй като касаят ПТП, при което е бил увреден автомобил, различен от процесния, а именно - ***, рег. № *****.

По делото е постъпила молба от ***** във връзка с направено от ищцовата страна искане по чл. 192 ГПК за задължаването на третото неучастващо лице да представи договор за лизинг на процесния автомобил ***, рег. № *****, и гаранцията му. Посочено е, че автомобилът е предоставен за ползване по договор за лизинг от 05.07.2023 г. на „Софтранском дистрибюшън“ ООД, на което дружество са прехвърлени гаранционните права. В хода на производството доказателства за съдържанието на гаранционните условия не са ангажирани.

Представен е двустранен протокол за ПТП, според който на 20.04.2023 г., 06:45 часа, гр. ***, в „*** ХБК“, *** „***, рег. № **** управляван от Б. К., е ударил автомобил ***, рег. № *****, с водач М. Х., при което на автомобила са причинени 3 следните щети – две лайсни от дясната страна на странична врата и мигач. В графа „обстоятелства“ за ***а е отбелязано - паркирано/в спряло състояние и при тръгване/при отваряне на вратата, а за автомобила - паркирано/в спряло състояние. В графа забележки за водача на ***а е отбелязано „виновен“. Видно от схемата в протокола, автомобил *** е бил ситуиран перпендикулярно на ***а.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Х. и Б. К., които два пъти са разпитани по делегация във връзка с процесното ПТП, с оглед неприлагане на протокола за ПТП за предявяване към първата съдебна поръчка.

При първоначалния си разпит свидетелят М. Х. сочи, че е имал две произшествия като водач на автомобил *** с участието на *** „***“, при които автомобилът е бил в покой. Едното произшествие било с ***, рег. № *****. Впоследствие, при втория разпит свидетелят Х. заявява, че няма спомен за ПТП с участието на автомобил ***, рег. № *****. При предявяване на двустранния констативен протокол за ПТП от 20.04.2023 г. свидетелят заявява, че почеркът, с който е попълнена дясната страна за превозно средство Б, е негов, че схемата е начертана от него, че подписът за водач Б е изпълнен от него. Въз основа на протокола свидетелят заявява, че управляваният от него автомобил е бил в спряно състояние и ПТП вероятно е настъпило при товарене.

Свидетелят заявява, че няма спомен дали протоколът за ПТП отговаря на фактическата обстановка, както и дали другият водач е имал възражения.

Свидетелят Б. К. при първия разпит заявява, че е управлявал *** „***“, като само веднъж е удрял автомобил в склада на „***“, който се е движил назад и бил с номер *****. При втория разпит свидетелят заявява, че през 2023 г. е работил като ***ист в „*** ****“, като е управлявал 11 машини, но не си спомня дали през април месец е работил с *** „***, рег. № *********. Свидетелят сочи, че няма ясен спомен за ПТП, настъпило на 20.04.2023 г., нито за другото превозно средство, но предполага, че се е движил напред, защото ***ът върви само напред с палет, а другият участник следвало да е в спряло състояние, перпендикулярно на посоката на движение на ***а.

Впоследствие си спомня, че ***ът се е движил напред и е „натиснал“ прага на буса, като ударът бил еднократен. При предявяване на двустранния констативен протокол за ПТП от 20.04.2023 г. свидетелят заявява, че посочените обстоятелства в графа 12 са верни, както и че данните в частта относно превозно средство А са попълнени от него, в т. ч. и забележката „виновен“. Свидетелят заявява, че положеният подпис срещу водач А не е негов. Въпреки това потвърждава, че написаното в протокола е вярно.