Определение № 2349 от 09.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2349 гр. Пловдив, 09.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бранимир Василев

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501995 по описа за 2026 година Производството е по чл. 278 ГПК

Производството е образувано по частна жалба С. М. С. против Определение № 8877/17.07.2026г., пост. по гр.д.№ 3531/2026, ПРС, с което е върната исковата му молба поради неотстраняване на нередовности в срок.

Жалбоподателят развива доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като поддържа, че в нито един момент не е твърдял, че между него и ответника съществува договорно правоотношение. Твърди, че във всички свои молба е поддържал, че е платил сумата без основание, при начална липса на такова, а единствено ако ответникът се позове на някакъв договор, то прави евентуално възражение за неговата нищожност. В този смисъл, поддържа, че е предявил един иск – такъв по чл.55 от ЗЗД. Настоява, че исковата му претенция е за връщане на даденото при начална липса на основание. Счита, че макар в производството по подсъдност АС София да е приел, че се касае за спор по потребителски договор, в исковата молба няма подобни твърдения, поради което и не е налице нередовност на същата. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на производството.

Въззиваемата страна „Изи финанс“ ЕООД е подала отговор , в който оспорва частната жалба. Счита, че съдът ясно е квалифицирал спора като потребителски, произтичащ от договор за кредит. В този случай ищецът е следвало да посочи в какво точно се изразява недействителността на договора за кредит. Поддържа, че формулирания петитум в исковата молба е за два иска – главен и алтернативен. Счита за недопустимо в исковата молба да се твърди едновременно, че нещо е дадено при начална липса на основание и по договор, който е недействителен. На следващо място поддържа, че ищецът не е изложил твърдения за извършените плащания – кога и в 1 какъв размер. Излага съображения, че позоваването на такива противоречащи твърдения води до шиканиране на процеса. Моли за отхвърляне на жалбата. Прави възражение за присъждане на разноски, поради липса на основания по чл.38 от ЗА.

Претендира разноски.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира следното:

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Внесена и ДТ.

Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения:

Производството по гр.д.№ 3531/2026, ПРС е образувано по искова молба на С.

С. против „Изи Финанс“ ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева, като частична от 1 193 лева- платена без правно основание на 01.11.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

Двукратно с разпореждания съдът е оставял исковата молба без движение до уточняване противоречията в исковата молба, изразяващи се в твърдения, че е налице плащане без основание, а от друга страна – ако се приеме, че е налице договорно правоотношение / без да се твърди такова/, че договорът е нищожен и отново, че плащането по него е без основание. В отговор ищецът е заявявал, че е предявил само един иск с пр. осн. чл.55 от ЗЗД.

Така с обжалваното определение съдът е върнал исковата молба поради неотстраняване на нередовности.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че ищецът е предявил един иск - за връщане на дадено без основание. Изрично е заявил, че твърдението му е за липса на договорни отношения с ответното дружество. В този случай, изложеното становище за нищожност на договор с ответника, ако в отговора на исковата молба се твърди наличие на такъв, се явява евентуално такова с оглед бъдеща защитна позиция. То не съставлява, обаче, самостоятелен иск, респ. не следва да се изисква привеждането на същия в съответствие с изискванията на чл.127 от ГПКВ този смисъл първоначалното становище на районния съд относно правната характеристика на предявения иск е било правилно според настоящата инстанция.

Така, в обобщение, следва да се приеме, че ищецът е предявил един иск – за връщане на даденото без основание, при липса на договорно правоотношение, токи иск не страда от нередовности, поради което и липсват основания за оставяне на исковата молба без движение и за връщането й, поради неотстраняване на нередовности на втори евентуален иск. Постановеното определение като неправилно 2 следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 8877/17.07.2026г., пост. по гр.д.№ 3531/2026, ПРС и връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3