Решение № 3 от 02.04.2025, Районен съд - Никопол
- Съд
- Районен съд - Никопол
- Дело
- Административно наказателно дело 22/2025
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 02.04.2025
- В сила
- 03.06.2025
- Състав
- Тодор Илиев Тихолов
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.37 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.3, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.3, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.3, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183, ал.4, т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.98, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.52 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Никопол, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно наказателно дело № 20254420200022 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Ж. М., ЕГН ********** с постоянен адрес с.Ш., общ.Г., ул.“Х.Б.“№4, чрез адв. Е. В. М. - Адвокатска колегия П., със служебен адрес гр.П., ул.„Д.К.”№27, Бизнес център „*****”, ет.6, офис №*** срещу Наказателно постановление №********/**.**.****г. на Началник на РУ в ОД на МВР П., РУ-Г., с което на М. за административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП било наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 50 (Петдесет) лева.
С жалбата се навеждат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска отмяна на същото. Навеждат се доводи за това, че не е установено по несъмнен начин извършено ли е процесното нарушение от кое лице и какви доказателства подкрепят този извод на АНО.
Само в първото съдебно заседание жалбоподателят се е явил лично, като същият е ангажирала защитник, който е взел становище по същество, като моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
АНО редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото, не се ангажират и допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 2 от делото) изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, като моли съда в случай, че жалбата бъде уважена, размера на присъдените разноски да бъде съобразен с предвидения минимален размер на адвокатските възнаграждения.
1
ПлРП е редовно и своевременно призована, не ангажира представител по делото, не ангажират доказателства и становище по същество на спора.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното:
Административно-наказателното производство пред АНО е образувано по вх.
№****/**.**.****г. СИГНАЛ/и-2 от **.**.****г. от Е. П.К. от гр.Г., ул.“П.“№1 срещу РУ-Г. към ОД на МВР-П. относно действия на служител на РУ-Г. при нарушения на ЗДвП. Сигналът е бил адресиран до Министъра на вътрешните работи, ОД на МВР-П. и РУ-Г..
В самия сигнал се твърди, че на **.**.****г. в 07.41ч., подалия сигнала К. на път за работа бил отново и за пореден път свидетел на нарушения на ЗДвП в и до „Х“образното кръстовище на ул.“Д.“ и ул.“Г.С.Р.“ пред училище „Хр.С.“ в гр.Г.. Твърди, че на снимката от **.**.****г. в 07.41ч. от ляво на дясно се виждало МПС-джип, както винаги паркирано в насрещното платно и на разстояние по-малко от 5м. от кръстовището в нарушение на ЗДвП. МПС „****“ с ДК№****** (по спомен на подалия сигнала), както винаги паркирано в нарушение на ЗДвП, ползвано от служител на РУ-Г. (жител на съседното село).
В сигнала се твърди още, че служителят на РУ-Г., след като си паркирва колата на разстояние по-малко от 5м. от кръстовището (както винаги) и въпреки пешеходната пътека в близост, пресича пътното платно с непълнолетното си дете – ученик и съпругата си – учител в СУ“Хр.С.“ и в нарушение на ЗДвП се придвижва срещу посоката на движение на Републикански път II-11 – част от Републиканската пътна мрежа, ползвана и от тирове.
Твърди се, че на снимката се вижда семейството на полицейския орган да се движи гордо в пътната лента на самото кръстовище, преградено с ограда , разделяща тротоара за пешеходци от пътната лента за МПС, без да се съобразява с наличната пешеходна пътека в обратна посока.
Сочи, че пред портала на училището и в самото кръстовище, че се вижда и поредното МПС – както винаги спряло без притеснения за престой или паркиране – според нуждите на родителите …!?
Допълва, че полицейският орган със съпругата си (и детето им) се явяват свидетели както за собственото си нарушение, така и за посочените МПС-та. Те били самата „етичност“ по Етичните си кодекси и този за „ … детето“!?
В заключение се сочи, че посочената ежедневно случваща се ситуация в посоченото кръстовище пред погледа на ученици и родители е видима за общинска камера пред спирката … „АКО НЕ СИ Е ИЗБРАЛА ДА ПОЧИВА“ … ТОЗИ МЕСЕЦ!?
„?“-риторичен: Тези държавни служители с професионалните си капацитети и 2 морал, как ли ще опазят чуждите деца …?! … А ГИ ЧАКА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ЗАПЛАТИТЕ ЗА НЕВИДИМИЯ ИМ ПРИНОС КЪМ ОБЩЕСТВОТО !?
„Полицайката на С.“ е разпознаха по многократно увеличение на мъглява снимка от стационарна камера в тъмната част на денонощието, а ОД на МВР-П. … ?!
Сигналът завършва с дата **.**.****г., гр.Г., посочване на имената Е. К. и електронна поща, без подпис на подалия сигнала или абревиатура за електронен такъв на К..
Сигналът е резюлиран на **.**.****г., след което на **.**.****г. е бил съставен от ПИ С. Н. в присъствието на свидетеля С. Д. и жалбоподателя АУАН бл.№****** срещу Е. М. на длъжност МлПИ в РУ-Г. за това, че на **.**.****г. в 07.41ч. в гр.Г. в кръстовище образувано от улиците “Д.“ и “Г.С.Р.“ паркирал лек автомобил „**** А-3“ с ДК№******, негова собственост, с което извършил нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. В АУАН е посочено, че по случая била извършена проверка по преписка с вх.
№****-****/**.**.****г. по описа на РУ-Г., където бил приложен снимков материал и изписана резолюция – чл.183, ал.4, т.8 – 50лв. от **.**.****г.
На **.**.****г. АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя, който не изложил възражения.
Установената с АУАН фактическа обстановка е преповторена в обжалваното НП.
НП е връчено на жалбоподателя с разписка и срещу подпис на 06.01.2025г., като в законоустановения срок на 16.01.2025г. е подадена разглежданата в настоящото производство жалба с вх. №УРИ ****-*** от 16.01.2024г. (лист 3 от делото).
В съдебно заседание свидетелите са посочили важни факти, които съда намира за съществени за крайния извод по повод обжалваното НП. На първо място както актосъставителя, така и свидетеля при съставяне на АУАН сочат, че АУАН е съставен по документи и снимков материал в сградата на РУ-Г., без нито един от тях да посети описаното в сигнала място, на което се твърди, че е било извършено нарушението. На второ място от актосъставителя в показанията му пред съда се сочи, че преди съставяне на АУАН имало сведение, че на **.**.****г. жалбоподателя е паркирал в зоната на кръстовището пред училището в гр.Г.. На трето място в същите показания актосъставителят сочи, че от анализа на снимковия материал се виждало, че жалбоподателят е паркирал, а не е спрял за престой и е изразил предположение, че снимките, на които базира предположението си са направени с телефон или видеорегистратор. На четвърто място по отношение датата, на която е приел, че е извършено нарушение, свидетелят е посочил, че за такава е приел тази от снимките и в самия сигнал, като той проверка не бил извършвал, а извършването на самата проверка било възложено на друг полицейски служител С. Д..
На зададените от защитата други въпроси този свидетел е отговорил, че не знае дали детето на М. учи в това училище и не знае колко често посочения в сигнала 3 автомобил се намира на въпросното място.
Другият разпитан по делото свидетел С. Д. в показанията се пред съда е посочил че сигналите, включително и този, във връзка с който е съставен АУАН и издадено обжалванот НП постъпвали по интернет пощата в деловодството на РУ- Г., след което се разпечатвали и служител работи по преписката, която е резюлирана от началника.
Допълва, че той извършил проверка по самата преписка и изготвил доклад до началника на РУ, дали да се изпрати на РП. Твърди, че по отношение на снимковия материал му е известен факта, че трябва да се направи експертиза, но другата предпоставка за извършване на това действие била образувано досъдебно производство, което в случая не било налице. Допълва, че производстото по преписката не допускало от негова страна извършването на експертиза на снимков материал.
По отношение подалия сигнала послужил като основание за образуване на административно-наказателната преписка е посочил, че подалия сигнала със снимков материал К. не е бил призоваван в РУ, но същият посетил полицейското управление преди време, след което имало друг сигнал.
Допълва, че той е извършил проверката, снел сведение от М. и въз основа на това предложил на актосъставителя Н. да се състави АУАН. По важните факти относно авторството на деянието е посочил, че в момента на снимковия материал, М. не бил на работа, но и това, че бил с униформа не означавало, че не е на работа. Относно установяване на датата на нарушението, свидетелят е посочил, че в преписката се уточнявал номера на колата на жалбоподателя.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС с категории А, В, С, АМ, ТКТ, В1, С1, А2, както и че е наказван за нарушения по ЗДвП.
По делото от страна на жалбоподателя не се отрича факта, че е собственик на описания в сигнала и обжалваното НП лек автомобил.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложенията към административно наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.
В тях обаче не се намират доклад до началника на РУ и сведение от М., за които се твърди от свидетеля Д., че изготвил и които били част от материалите по изпратената до съда преписка във връзка с обжалваното НП. Този извод на съда се подкрепя от описа на стр.2 относно материалите изпратени до съда от АНО, въпреки твърденията на АНО в писмо вх.№***/**.**.****г. на стр.53 от делото, с което се отговаря на изрично искане на съда за прилагане на преписката по протокол рег.№18/**.**.****г. от открито съдебно заседание по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна 4 следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в изискуемия по ЗАНН срок, но при нарушение на изискването за съдържание по чл.42, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН във връзка с чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото е налице неяснота относно извършителя, датата и мястото на извършване на нарушението.
Явно е, че АНО е базирал изводите си на постъпил на **.**.****г. в РУ-Г. сигнал с намиращи се в него 2бр. черно-бели снимки с ниско качество на изображенията, в който са изложени твърдения за нарушения от различни лица и посочване регистрационния номер само на едно МПС, ползвано от служител на РУ-Г..
От една страна НПК в Глава шест в чл.52 изрично посочва кои са разследващите органи, като изброяването им е изчерпателно.
По ЗАНН в Раздел II „Образуване на административно-наказателното производство“ в чл.37 са посочени кои длъжностни лица могат да съставят АУАН, което отнесено към Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на стр.17-18 от делото конкретизира посочените в т.1.3.2. лица ПИ, какъвто е актосъставителя. В тази връзка обаче следва да се посочи, че т.нар. доказателства, на които АНО базира изводите си за съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП или не са проверени по надлежния ред предвид съдържащата се в тях информация, или липсват по делото.
На първо място като повод за образуване на административно-наказателната преписка е послужил сигнал изпратен по електронна поща, в който в текстовата част са монтирани две черно-бели снимки с ниско качество, от които за съда е неясно как са установени фактите, които подалият сигнала твърди. Снимките имат съществено значение, тъй като от тях се твърди, че били установени датата и мястото на извършване на нарушението, извършителя и вида на нарушението, което е извършил с оглед ангажиране на административно-наказателната му отговорност.
Изясни се за тези снимки, че те не са били предмет на изследване от експертиза след постъпване на сигнала, нито е било установено и изследвано техническото средство, с което са били направени, а още по-малко по преписката е била проведена беседа или снети обяснения от подалия сигнала К..