Решение № 4008 от 24.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4008 гр. София, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20231110202808 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на В. К. К. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-027831 от 04.01.2023 г., издадено от началник група в СДВР - ОПП, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 / шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорени са констатациите от АУАН с аргумент, че същите не били безспорно установени. Излагат се съображения за несъответствие между даденото описание на нарушението и приложената спрямо него санкционна норма. Възразява се срещу възприетия извод за субективна съставомерност на процесното деяние, тъй като същото не позволявало да се формира извод нито за умишленото му осъществяване, нито за непредпазливо такова. Отделно от това жалбоподателят се позовава на отсъствие на правна конкретизация, което ограничавало възможността на санкционираното лице да реализира защитата си. Твърди се още, че 1 наказващият орган бил пропуснал да обсъди възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като липсата на такава оценка налагала отмяната на наказателното постановление поради липса на мотиви. При тези съображения е отправено искане за отмяна на НП поради неговата незаконосъобразност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, за него се явява упълномощеният му представител – адв. Я. С***, която поддържа жалбата и моли в полза на доверителя да бъдат присъдени разноски. В хода на пледоарията си обръща внимание на наведените вече възражения за процесуална незаконосъобразност на атакувания акт. В допълнение смята, че в разглеждания случай приложение следва да намери чл. 28 от ЗАНН, доколкото регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС била изтекла само няколко часа преди същият да бъде проверен от контролните органи.

Въззиваемата страна - началник група към СДВР -ОПП, редовно призован, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В. К. К. с ЕГН ********** и адрес в гр. **** е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № 283844555, издадено на 31.12.2018 г. и със срок на валидност до 31.12.2028 г. Същият е собственик на лек автомобил марка ****

На *** г. около 16:24 часа, в гр. ***“ жалбоподателят К. управлявал горепосочения лек автомобил, като в участъка между ул. „***“ бил спрян за проверка от служителите на МВР ***. След извършена справка на регистрационните табели на автомобила, двамата установили нередовност, като за изясняване на случая поискали съдействие от компетентните органи от Отдел „Пътна полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните работи.

На място се явил свидетелят А. С., който констатирал, че за приведеното в движение от страна на В. К. МПС е издадено свидетелство за регистрация на МПС с № ***, чийто срок на валидност бил до 26.07.2022 г. Във връзка с посоченото обстоятелство младши автоконтрольор С. от ОПП – СДВР съставил срещу водача К. акт за установяване на административно нарушение № 604395/27.07.2022 г., изразило се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели-очевидци на извършването и установяването на нарушението, както и на жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу подпис и след запознаване със съдържанието му отбелязал, че има възражения срещу акта.

2

Материалите по административнонаказателната преписка ведно със съставения АУАН били изпратени във 02 РУ-СДВР с мнение, че са налице данни за извършено престъпление от общ характер. С постановление от 12.12.2022 г. прокурор от СРП отказал да образува досъдебно производство с мотиви, че обществената опасност на разглежданото деяние е явно незначителна, респективно не е достатъчна за да обоснове третирането на осъщественото действие като престъпление. Материалите били изпратени към началника на ОПП-СДВР с оглед осъществяване на преценка за ангажиране административнонаказателната отговорност на дееца за допуснатото нарушение по ЗДвП.

Въз основа на така получените материали началник група в СДВР ОПП издал процесното наказателно постановление /НП/ № 22-4332-027831 от 04.01.2023 г., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетеля С. и събраните по делото писмени доказателствени материали, приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК – справка на водача В. К. за извършени от него нарушения на правилата на ЗДвП, заповед № 8121К13140/23.10.2019 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 12.12.2022 г., акт за установяване на административно нарушение серия GA № 604395 от 27.07.2022 г.

Съдът се довери на показанията на свидетеля С., които макар и да не са в значителен обем се ползват с висока степен на информативност и пълноценно изграждат представа относно заварената на място ситуация. Дори и да не е бил пряк свидетел на самото управление на процесното МПС, актосъставителят все пак е взел непосредствено участие в предприетата спрямо жалбоподателя проверка, което му е дало възможност да изгради изводите си относно авторството на деянието, страната на произход на притежаваното СУМПС, неговия краен срок на валидност и видимото му обозначаване както в свидетелство, така и на самите регистрационни табели, с които автомобилът е бил снабден. Съдът кредитира с доверие показанията на св. С., доколкото намира същите за логични, последователни и съответстващи на наличния доказателствен материал. Цялостният преглед на събраните по делото доказателства ги характеризира като безпротиворечиви, правдиви и еднопосочни, като чрез тях се изясняват всички факти от значение по делото, с оглед на което съдебният състав им се доверява изцяло.

3

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и то срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от приобщените по делото заповед № 8121К13140/23.10.2019 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., издадени от министъра на вътрешните работи.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както в акта, така и в наказателното постановление изрично е посочена законовата разпоредба, която е била нарушена от жалбоподателя, като по този начин е изпълнено изискването на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Нарушението е описано лаконично, но достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно естеството на противоправното поведение, като му е дадена и съответна на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка съдът намира за несъстоятелно възражението в жалбата за противоречие на императивните повели на закона, уреждащи задължителните реквизити на оспорения акт. При описанието на нарушението са посочени всички съставомерни признаци от неговия състав, като същите кореспондират и на приложената санкционна разпоредба. Що се касае до възражението за липса на правна конкретизация относно приложимия ред за регистрация на МПС, следва да се отбележи, че това обстоятелство не е елемент от състава на нарушението, следователно непосочването му в обстоятелствената част на наказателното постановление не е от естество да опорочи процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя. Предвид гореизложеното съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя е било гарантирано.

При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят В. К. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От събраните по делото доказателства по 4 несъмнен начин се установява, че около 16:24 часа на 27.07.2022 г. жалбоподателят е привел в движение собствения си лек автомобил марка „***“ с издадени от Федерална република Германия регистрационни табели с № ****. Безспорно е, че превозното средство е било експлоатирано след изтичане срока на своята регистрация, доколкото издаденото за него свидетелство за регистрация с рег. № *** е било валидно до 26.07.2022 г. С изтичането срока на регистрацията, за собственика на автомобила е възникнало задължението да го приведе в съответствие с изискванията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Приложимият ред за регистрация намира своята регламентация в чл. 12а от посочения подзаконов нормативен акт, в който е предвидено приобретателят на превозно средство с регистрация в държава – членка на Европейския съюз да го заяви за първоначална регистрация пред местно компетентното звено на „Пътна полиция“ при съответната териториална дирекция на вътрешните работи по постоянния адрес на собственика, като за целта представи документ за самоличност и подаде заявление с нужните приложения към него. Последиците от предприетите действия са уредени в чл. 12а, ал. 4 от Наредбата, където се предвижда, че в срок от два месеца Главна дирекция „Национална полиция“ уведомява съответните органи на държавата - членка, която е издала свидетелството за регистрация, за неговото отменяне. С оглед гореизложеното, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, тъй като по пътищата, отворени за обществено ползване, е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред.

На следващо място съдът намира състава на вмененото на жалбоподателя К. нарушение за реализиран и от субективна страна по следните съображения: Както се установи от събраните по делото гласни доказателства, срокът на валидност на регистрацията в случая е бил нанесен както в чуждестранното свидетелство за регистрация, така и на самите регистрационни номера. Доколкото жалбоподателят лично е управлявал процесното МПС, същият несъмнено е могъл и е бил длъжен да прецени, че шофира МПС, чийто срок на регистрация вече е бил изтекъл. Доколкото това е станало едва с изтичането на предходния ден - 26.07.2022 г., необосновано е да се приеме, че водачът неизменно е разполагал с представа относно факта на изтичане срока на регистрацията. Горното обаче не може автоматично да изключи отговорността на жалбоподателя, доколкото същото все пак е извършено виновно - при форма на вината „несъзнавана непредпазливост“.