Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 09.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 499/2025
Вид
Решение № 131
Подписан
09.01.2026
В сила
09.01.2026
Състав
Мариана Георгиева, Йоанна Наскова Станева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100500499 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 17674 от 02.10.2024г., постановено по гр. дело № 53686/2021г. по описа на СРС, 148-ми състав е признато за установено, че Л. Б. К. на основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 1218,80 лева – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр.

София, район „Красно село“, ж. к. ****, аб. № 070884 през периода 01.12.2016г. до 30.04.2019г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 16.01.2020г. до изплащане на вземането; сумата от 170,06 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 08.01.2020г.; сумата от 20,76 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането; като са отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.

153 от ЗЕ за разликата над сумата от 1218,80 лева до пълния предявен размер от 1776,79 лева и за периода от 01.05.2016г. до 30.11.2016г. за топлинна енергия и за разликата над сумата от 20,76 лева до пълния предявен размер от 41,52 лева за услугата дялово разпределение, както и исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 170,06 лева до пълния предявен размер от 423,70 лева за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за сумата от 7,50 лева – мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017г. до 08.01.2020г., за 1 които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1936/2020г. по описа на СРС, 148-ми състав. С решението е осъдена Л. Б. К. на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски в размер на 344,65 лева за заповедното и исковото производство. С решението е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. да заплати на адв. Н.И.И. сумата от 754,20 лева за адвокатско възнаграждение за оказаната на ответника в исковото производство безплатна адвокатска помощ и съдействие.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Л. Б. К., с която се обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 170,06 лева- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 08.01.2020г. В жалбата са изложени съображения, че решението в обжалваната му част е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа, че спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2016г.- 2017г., издадена през месец юли 2017г., респ. 2017- 2018г. фактура от 07/2018г. и 2018- 2019г. с фактура от 07/2019г., разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди било настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане- общата фактура за периода била издадена на 31.07.2021г., а 45-дневният срок бил изтекъл на 15.06.2017г. Същото се отнасяло и за 2018г. и 2019г.

Поддържа, че при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът бил изпаднал в забава след покана, каквато ищецът не твърдял и не доказал да бил отправил. Сочи, че искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия бил неоснователен и следвало да се отхвърли изцяло. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която било признато за установено, че дължи сума в размер на 170,06 лева, мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 08.01.2020г. и да отхвърли исковата претенция в тази част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика бил взел мотивирано и обосновано решение. Искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника- „Далсия“ ООД, не е подал отговор на въззивната жалба.

Решение № 17674 от 02.10.2024г., постановено по гр. дело № 53686/2021г. по описа на СРС, 148-ми състав в частта, с която е признато за установено, че Л. Б. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1218,80 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, район „Красно село“, ж. к. ****, аб. № 2

070884 през периода от 01.12.2016г. до 30.04.2019г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 16.01.2020г. до изплащане на вземането; сумата от 20,76 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.

150 и чл. 153 от ЗЕ за разликата над сумата от 1218,80 лева до пълния предявен размер от 1776,79 лева и за периода от 01.05.2016г. до 30.11.2016г. за топлинна енергия и за разликата над сумата от 20,76 лева до пълния предявен размер от 41,52 лева за услугата дялово разпределение, както и исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 170,06 лева до пълния предявен размер от 423,70 лева за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за сумата от 7,50 лева – мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017г. до 08.01.2020г., като необжалвано е влязло в сила.

С Определение № 48209 от 26.11.2024г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е допълнено Решение № 17674/02.10.2024г., постановено по гр. дело № 53686/2021г. по описа на СРС, 148-ми състав в частта за разноските като е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Задв. да заплати на адв. К.И.Б. сумата от 125,33 лева за адвокатско възнаграждение за оказаната на длъжника в заповедното производство по ч.гр. дело № 1936/2020г. по описа на СРС, 148-ми състав безплатна адвокатска помощ и съдействие. С определението е оставено без уважение искането за допълване на Решение № 17674/02.10.2024г., постановено по гр. дело № 53686/2021г. по описа на СРС, 148-ми състав в частта за разноските за разликата над сумата от 125,33 лева до пълния претендиран размер от 168,03 лева. Определението като необжалвано е влязло в сила на 18.12.2024г.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По така предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В конкретния случай първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от страните в частта, с която предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 153, 3 ал. 1 ЗЕ е уважен до размера от 1218,80 лева – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, район „Красно село“, ж. к. ****, аб. № 070884 през периода от 01.12.2016г. до 30.04.2019г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 16.01.2020г. до изплащане на вземането. Следователно съгласно чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК, решението следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав досежно установените със сила на присъдено нещо обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция, а именно валидно възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот и период. Т.е. на етапа на въззивното производство е установено съществуването и размера на главния дълг.

Спорният по делото въпрос, повдигнат с въззивната жалба, по който единствено въззивният съд дължи произнасяне съобразно принципа на ограничения въззив, е свързан с изпадането на ответника в забава. По този въпрос въззивният съд намира следното:

По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че за месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за цена на топлинна енергия.

Релевираното от въззивника възражение, че вземането за главница ставало изискуемо след покана, тъй като общите фактури били издадени повече от 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, е неоснователно. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ общите фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане считано от изтичането на периода, за който фактурата се отнася съгласно чл. 33, ал.

2 от ОУ, уговореният в общите условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не 4 се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава длъжника от последиците на неговата забава. В този случай кредиторът не би могъл да претендира плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, „Топлофикация София“ ЕАД не претендира такава лихва. Напротив, видно от приетите съобщения към фактури и счетоводна справка, мораторната лихва върху главниците по общите фактури се претендира от първия ден след изтичането на 45-дневния срок за плащане считано от датата на издаване на съответната обща фактура. В конкретния случай най-ранната обща фактура за отоплителния сезон м.05.2016г. до 04.2017г. е издадена на 31.07.2017г., а лихва се претендира от 15.09.2017г. Т.е. претендира се мораторна лихва именно 45 дни след издаването на общата фактура в съответствие с горецитираните общи условия. В този смисъл е и съдебната практика, намерила отражение в Решение № 4369 от 19.07.2024г. на СГС по в. гр. д. № 12438/2022г., Решение № 2128 от 11.04.2024г. на СГС по в. гр. д. № 10008/2022г., Решение № 6492 от 02.12.2024г. на СГС по в. гр. д. № 6415/2024г., Решение № 7094 от 20.12.2024г. на СГС по в. гр. д. № 7454/2024г., Решение № 10 от 03.01.2025г. на СГС по в. гр. д. № 7049/2024г., Решение № 1034 от 20.02.2025г. на СГС по в. гр. д. № 5311/2024г. Решение № 2937 от 17.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 560/2023г., Решение № 865 от 13.02.2025г. на СГС по в. гр. д. № 3375/2024г., Решение № 1152 от 27.02.2025г. на СГС по в. гр. д. № 9690/2024г., Решение № 4603 от 01.08.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 2564/2024г. и др.