Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 14.02.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 4192/2022
Вид
Решение № 103
Подписан
14.02.2023
В сила
14.02.2023
Състав
Николай Младенов, Теодора Ангелова Карабашева, Веселина Ставрева

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 307 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 88 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Красимира Й. Динева като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100604192 по описа за 2022 година Производството е по чл. 313 и сл. НПК.

С присъда от 20.05.2022 год., постановена по НЧХД № 1311/2021 год. по описа Софийски районен съд, подсъдимият С. М. Ч. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, а именно на 03.08.2020 г., около 00:30 часа в гр. София, ж.к. „*******, чрез притискане и блъскане с вратата на спалнята в областта на дясната ръка, десния хълбок и дясното коляно, левия лакът и задната лява повърхност на гръдния кош нанесъл на Г. С. П. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по задна лява повърхност на гръдния кош, оток на дясната длан, кръвонасядане на левия лакът, кръвонасядане на десния хълбок и дясното коляно, които причинили на П. болка и страдание.

Със същия акт СРС, на основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД, е осъдил подсъдимия да заплати сума в размер на 500 лева на ЧТ Г. П. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка последица от деянието, прието от съда за граждански деликт.

1

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, СРС е осъдил ЧТ Г. П. да заплати разноски в размер на 282,50 /петстотин/ лева за разноски в хода на съдебното производство.

Недоволен от постановения първоинстанционен акт е останал частния тъжител, депозирал въззивна жалба и допълнение към същата чрез повереника си адв. Д. А..

Твърди се, че СРС е направил неправилен извод касателно субективната страна на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК. Релевират се доводи, че решаващият извод на първия съд досежно субективната страна на престъпление, който извод до голяма степен обосновал оправдаването на подсъдимата, почива на превратно тълкуване на събраните доказателства. В тази връзка се поддържа, че подсъдимият е осъществил три последователни удара на вратата, зад която се е намирала ЧТ П.. Това обстоятелство води адв.

А. на извода, че под. Ч. е действал с ясните представи, че пострадалата се намира от другата страна на врата. В подкрепа на изводите си адв. А. изтъква и показанията на свидетелите В.И Г. Ч.и, които заявили „тате удари мама с вратата“.

ЧТ, чрез поверенка си е депозирала и допълнение към въззивната си жалба. В същото се правят възражения досежно осъществения от първия съд доказателствен анализ. В тази връзка се изтъква, че следствие на превратен доказателствен анализ СРС неправилно е изключил от доказателствата показанията на свидетелите В. Ч.а и В., от една страна, а от друга СРС се е доверил на показанията на свид. Г. Ч.. Касателно последния повереника изразява съмнение относно неговата безпристрастност, като подкрепя заявеното с обстоятелството, че Г. Ч. е съжителствал приоритетно с баща си – подс. Ч., което според адв. А., това е довело до възможност за емоционално влияние от страна на подсъдимия върху коментирания свидетел.

В заключение ЧТ П., чрез повереника си, моли СГС да приеме, че първата инстанция е постановила акта си в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, осъдителен такъв. Отправят се претенции и относно постановените от СРС неимуществени вреди, като се моли настоящата инстанция да определи същите в пълния размер предявен от ЧТ П..

Срещу жалбата и допълнението към същата не са постъпили писмени 2 възражения съответно от другата страна.

В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител – адв. А. поддържа жалбата на частния тъжител с доводите, изложени в нея. Излага аргументи досежно неправилността на правните изводи на първата инстанция във връзка със субективната страна на престъплението. Взема становище, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради което и следва да бъде отменена, а подсъдимият признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.

Частният тъжител П. изразява съгласието си със заявеното от повереника й.

Защитникът на подсъдимия, намира първоинстанционния съдебен акт за правилен, като моли СГС да го потвърди. Излага аргументи в насока, че първият съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като е изградил фактическа обстановка съответстваща на доказателствената съвкупност. Защитата счита, че в процесния случай категорично се е доказала липсата на умисъл от страна на подс. Ч., поради което и правилно е бил оправдан.

Подсъдимият се солидализира със заявеното от защитника му.

Софийският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, като въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, което не налага подробното им преповтаряне.

От фактическа страна е установено следното:

Подсъдимият С. М. Ч., с ЕГН **********, е роден на ******* г. в град София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан.

Частният тъжител Г. П. и подсъдимият С. Ч. живеели на семейни начала от 2010 г., като в резултат на общото си съжителство им се родили две деца 3

— В. Ч.а (родена на ******* г.) и Г. Ч. (роден на ******* г.). Семейството живеело на адрес в гр. София, кв. „******* *******4. След раждането на второто им дете отношенията помежду им охладнели, като в общуването помежду им имало напрежение и скандали.

През 2019 г., в декември месец, на подсъдимия бил нанесен побой от брата на тъжителката, като последица от който Ч. имал доста силни болки в кръста и се наложило той да бъде опериран. Поради тази причина, предвид крайно обтегнатите отношения, подсъдимият С. Ч. спял в спалнята на посоченото по-горе жилище, заедно със сина си Г., а майката — частната тьжителка Г. П. спяла в детската стая с дъщеря си В. Ч.а. Това бил моментът, в който сестрата на подсъдимия — свидетелката М. Ч.а разбрала, че в семейството има напрежение и постоянни скандали, като до този момент тя не могла да установи каквито и да било проблеми в семейството на брат си, защото не били показвани никакви признаци за това нито от децата, нито от родителите им. По-късно свидетелката М. Ч.а е била свидетел и на упражнявана физическа агресия от страна на частната тъжителка по отношение на С. Ч., като същата лично е възприемала тя да му удря шамар в лицето и да се държи агресивно не само спрямо него, но и срещу майка му, и срещу самата нея. В резултат на постоянно случващите се скандали между тъжителката и подсъдимия било образувано производство за защита от домашно насилие пред СРС, което приключило с отхвърляне на претенциите на П. като неоснователни.

По заведено дело за родителските права над децата СРС се произнесъл на първа инстанция с решение от 29.08.2021 г. по гр. дело № 70032/2019 г. на 139-и състав. Според това решение, родителските права над децата са предоставени на баща им С. Ч., като на майката е определен режим на лични отношения с тях и последната е осъдена да им заплаща издръжка. Към момента на произнасянето на този състав с присъдата, това решение не бе влязло в законна сила, но е допуснато предварително изпълнение на същото в частта за издръжката.

През деня на 01.08.2020 г., подсъдимият, заедно с двете си деца, сестра му и нейния съпруг били на вилата на последните в село Расник, обл. Перник.

На следващия ден, 02.08.2020 г. децата трябвало да отидат на рожден ден на лице на име Б., като съпругът на сестрата на Ч. ги закарал до село Рударци, 4 където същият бил празнуван и където била майка им Г. П.. По-късно подсъдимият се прибрал в дома си, а сестра му със съпруга си — в техния дом в София. П. се прибрала с децата около 22:30 часа, когато вече Ч. бил в дома им.

След като П. и децата се прибрали в апартамента, Ч. и семейството вечеряли, децата се изкъпали и си легнали. След вечерята подсъдимият се опитал да включи телевизора в спалнята, където спял със сина си, но не успял, защото липсвал един от необходимите за това кабели. Той отишъл до детската стая, където била П. и я попитал дали знае нещо по въпроса, като й заявил, че вероятно с любовника й са пипали телевизора, докато го нямало.

Двамата се скарали, след което П. искала да иде да види защо не работи телевизорът в стаята на подсъдимия. В коридора, който се намира между детската стая и спалнята, тя направила опит да блъсне с вратата на пералното помещение Ч., но той успял да избегне удар и влязъл в спалнята си, където вече синът му Г. си бил легнал. П. обаче не се отказала от намерението си да влезе в спалнята и тръгнала след подсъдимия, с ясното намерение да влезе в тази стая. Тогава Ч. опитал да затвори вратата (която се отваря навътре към самата стая) за да я спре и за да избегне по-голям конфликт с нея. Но не успял да затвори напълно вратата, защото П. блъскала по нея и много напористо бутала с ръцете и тялото си вратата, която Ч. затискал от вътрешната страна.

П. успяла да промуши части от тялото си, тъй като настоявала да влезе в стаята, поради което успяла да промуши лявото си рамо и крака си, като същевременно викала и блъскала по вратата и с дясната си ръка.

Виждайки, че П. няма да се откаже да влезе, подсъдимият казал на сина си да снима какво се случва с мобилния му телефон, а щом П. чула това, тя престанала да бута вратата и отишла и си легнала при дъщеря си в детската стая. След това Ч. заключил вратата на спалнята от вътрешната страна и си легнал да спи при сина си.

В резултат на описаните по-горе действия, Ч.а получила травматични увреждания, като според заключението на изготвената СМЕ те имат характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК и са й причинили болка и страдание. От изслушаната експертиза се установява, ч уврежданията, получени от П., са следните: кръвонасядане на гърба в ляво, оток по дланната повърхност на дясната ръка, в областта на проекцията на пета предкиткова 5 кост, кръвонасядане на левия лакът, кръвонасядане на дясната хълбочна област и кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното коляно.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствените материали, събрани по делото. Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, е посочил доказателствените източници, обосновали неговите фактически констатации, вярно и в съответствие на правилата на формалната логика е интерпретирал тяхното съдържание, без да допуска извращаването им, като въззивната инстанция изцяло споделя доказателствения анализ, направен от първия съд и затова не се налага да го преповтаря.

Фактическите констатации и изводи на първия съд убедително са аргументирани и почиват на детайлен и прецизен анализ на събраните доказателствени източници, който по същество дава достатъчно изчерпателен отговор на всички възражения относно доказаността на повдигнатото с тъжбата обвинение, предявени от ЧТ с въззивната жалба и допълнението към нея, с които въззивният съд се солидаризира и не се налага да преповтаря.

Напълно акуратни са изводите на първия съд досежно кредитирането на показанията на свидетеля Г. Ч.. Действително същият се явява единствен свидетел-очевидец на процесните събития, поради което и заявеното от него се явява и пряко, и първично доказателство. Това, обаче, не винаги означава, че свидетелските показания следва да бъдат кредитиранни безкритично.

Същите следва да се съпоставят както със заявеното от останалите свидетели, така и с останалата доказателствена съвкупност. В конкретния казус, именно след самостоятелен и задълбочен анализ на информацията, доставена посредством свидетелските показания на Г. Ч. съдът намира, че същата намира потвърждение в заявеното от В. Ч.а, в изготвената и приета от първия съд СМЕ, както и с останалите доказателства по делото. Свидетелят излага детайлна информация касатетелно случилото се на 01.08.2020 г., както и за отношенията между родителите му, предхождащи инкриминираното деяние.