Решение № 77 от 22.05.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. В., 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря ААТ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20241300500100 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба от Й. К. К. , ЕГН **********, с адрес: с. Г., обл. В., ул. „*** против Решение № 671/23.10.2023г по гр.д № 2374/2022г по описа на ВдРС, в частта му, с която първоинстанционният съд отхвърля предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 228 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Е. Г. Г. дължи на Й. К. К. сумата от 350.00 лева, представляваща платена при отпаднало основание наемна вноска за месец март 2022 г. по чл. 7 от Договор за наем, сключен между страните на 23.02.2022 г„ ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1041/2022 г. по описа на Районен съд - В. – 07.06.2022г. до окончателното изплащане, като неоснователен.

Считат решението в тази му част за неправилно.

Твърди се във въззивната жалба, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ответницата в качеството на наемодател 1 не е изпълнила задължението си да предаде имота в състояние, съобразно уговореното между страните при сключване на договора, а именно- с работеща камина, каквото е било изричното условие на жалбоподателя, видно от събраните по делото гласни доказателства. От разпитаните по делото свидетели също се установило, че жалбоподателят , лично и чрез неговите близки, неколкократно е настоявал наемодателката да подсигури техник или да посочи техник, който да изпробва камината, което тя не е извършила и се е наложило сестра му да търси друг.

Твърди се, че камината е дефектирала поради изначално неправилно свързване, което е установено, както от водения техник от ищцовата страна, така и от техника, доведен след това от наемодателката, видно от показанията на свидетелите по делото. Считат, че е налице основание за разваляне на договора съгласно чл.87, ал.З от ЗЗД.

По отношение на приложението на чл.88, ал.1 от ЗЗД като основание за отхвърляне на иска за възстановяване на наемната вноска за м. март 2022г., считат, че същото не намира приложение, доколкото договорът е прекратен преди да започне неговото изпълнение.

С оглед на всичко гореизложено, Молят съда да отмени решението в обжалваната му част и постановите ново, с което уважи предявения иск изцяло.

Ответната по делото страна не е взела становище по депозираната жалба.

В.ският оС, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки доказателствата в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

С Решение № 671/23.10.2023г по гр.д № 2374/2022г по описа на ВдРС признава за установено по отношение на Е. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Бо**, ап. 85, че дължи на Й. К. К. , ЕГН **********, с адрес: с. Г., обл. В., ул. „*** сумата от 350.00 лева, представляваща платен при отпаднало основание депозит по чл. 5 от Договор за наем, сключен между страните на 23.02.2022 г., сумата от 4.76 лева мораторна лихва за забава за периода от 20.04.2022 г. до 07.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 2 по ч.гр.д. № 1041/2022 г. по описа на Районен съд - В. - 07.06.2022 г. до окончателното изплащане, отхвърля предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 228 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Е. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Бо**, ап. 85 дължи на Й. К.

К., ЕГН **********, с адрес: с. Г., обл. В., ул. „*** следните суми: сумата от 350.00 лева, представляваща платена при отпаднало основание наемна вноска за месец март 2022 г. по чл. 7 от Договор за наем, сключен между страните на 23.02.2022 г.,

Присъдени са разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1041/2022 г. по описа на Районен съд - В., съразмерно уважената част от исковете, в общ размер от 57.02 лева /11.40 лева за дължима се държавна такса и 45.62 лева за адвокатско възнаграждение/и разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от исковете, в размер на 11.40 лева за дължима се държавна такса.

От данните по делото се установява, че Районен съд - В. е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 228 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Установява се, че по ч. гр. д. № 1041/2022 г. по описа на Районен съд - В., е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В законоустановения срок длъжникът по тази Заповед за изпълнение е възразил срещу нея. В законоустановения срок кредиторът е предявил установителен иск за съществуването на спорното вземане, поради което искът се явява допустим.

Не е спорно между страните, че на 23.02.2022 г. е сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който ответницата предоставила под наем на ищеца собствения си недвижим имот, представляващ тристаен обзаведен апартамент, находящ се в гр. В., ж.к. „П****. Договорът бил сключен за срок от 1 /една/ година, считано от датата на подписването му, като страните се договорили реалното ползване на имота да започне на 01.03.2022 г.

Не е спорно по делото, че при сключване на договора ищецът предплатил на ответницата обща сума в размер на 700.00 лева, от която 350.00 лева - депозит по чл. 5 от Договора и 350.00 лева - наемна вноска за месец март 2022 г., съгласно чл. 7 от Договора.

3

На 20.04.2022 г. ищецът изпратил нотариална покана на ответницата, с която поканил същата да му възстанови платената от него сума по договора за наем в общ размер на 700.00 лева и сумата от 200.00 лева - обезщетение за почистване на апартамента. Поканата е връчена на ответницата на същата дата - 20.04.2022 г.

Между страните не се спори и относно обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба сключеният между тях договор за наем е прекратен.

Относно обстоятелството, че наетият имот е бил предаден в ненадлежно състояние, с недостатъци, които пречели за ползването му, а именно повредена парна камина, ищецът ангажирал гласни доказателства свидетелят П. К.а К.а, свидетелят ККМ и свидетелят БЛК .

За установяване на твърденията в отговора на исковата молба, че наетият имот е бил предаден в много добро състояние и с работеща парна камина ответникът ангажира гласни доказателства - свидетелят ИПА.

От представения по делото приемо-предавателен протокол за недвижим имот от 23.02.2022 г. е видно, че имотът е предаден на ищеца в много добро състояние, като ищецът е подписал протокола собственоръчно, без забележки.

При тази фактическа обстановка ВдОС намира за установено следното :

Между страните е сключен договор за наем на 23.02.2022 г., като имотът е предаден от ответницата на ищеца на същата дата с приемопредавателен протокол. Ищецът заплатил на ответницата 700.00 лева, от които 350.00 лева депозит на основание чл. 5 от Договора за наем и 350.00 лева - наемна вноска за месец март 2022 г. съгласно чл. 7 от Договора за наем.

Налице е валидно сключен договор за наем по смисъла на чл. 228 и сл.

ЗЗД, в който е постигнато съгласие по всички необходими реквизити предмет, срок, цена, насрещни престации.

Ответницата е изпълнила задължението си за предаване на имота, а ищецът е встъпил във владение, като е заплатил сумата в общ размер на 700.00 лева, с което е изпълнил своето задължение към наемодателя.

Спорен е въпросът дали ответницата като наемодател е изпълнила задължението си да предаде процесния апартамент в състояние, отговарящо 4 на ползването, за което е нает, а именно с работеща парна камина.

Ищецът твърди, че наетият имот е бил предаден с недостатъци, които пречели на ползването му съгласно уговореното между страните, изразяващи се в неработеща парна камина поради което поискал разваляне на сключения наемен договор, като страните постигнали съгласие на 01.03.2022 г. и още на същата дата били върнати ключовете на наетия имот на ответницата, чрез ангажирания по сделката брокер, като се твърди, че ответницата поела ангажимент да възстанови платената сума от 700.00 лева до 01.04.2022 г.

Била й връчена нотариална покана на 20.04.2022 г. Сумата не била възстановена, поради което ищецът претендира връщане в общ размер на 700.00 лв. - главница, представляваща платени при отпаднало основание суми по чл. 5 и чл. 7 от Договора за наем, ведно с мораторна лихва за забава върху същата сума в размер на 9.14 лева за периода от 20.04.2022 г. до 07.06.2022 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда /07.06.2022 г./ до изплащане на вземането, както и направени разноски за изготвяне и връчване на нотариална покана в размер на 68.40 лева.

При тези данни правилно ВРС приема, че е налице ФС на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, която разпорежда, че „който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне”.

Ищецът твърди, че е налице отпаднало основание за получаване на сумата, предвид развалянето на договора, поради неизпълнение от страна на ответницата на задължението й да предостави наетия имот в уговореното състояние, отговарящо на предназначението му, а именно с работеща парна камина.

При съобразяване на данните по делото ВРС правилно е приел, че не е налице виновно неизпълнение на задължение от едната страна по двустранен договор по причина, за която тя отговаря, като правото на разваляне на договора е предоставено на изправната страна против неизправната страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ЗЗД, ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета, като в противен случай при предаване в ненадлежно състояние, дължи обезщетение. На основание чл. 230, ал. 3 ЗЗД, наемодателят няма да отговаря за недостатъците на наетата вещ, които 5 наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора. Твърденията в исковата молба за предаване на наетия имот без работеща парна камина са недоказани.

Съгласно чл. 8 от договора за наем, наемодателката Е. Г. Г. се е задължила да предаде наетия имот в състояние, отговарящо на предназначението, за което е нает, а именно описаното обзавеждане и инвентар в приемо-предавателния протокол от 23.02.2022 г. Процесният имот е отговарял на така посоченото му в договора състояние. По делото не се доказа от ищеца по несъмнен начин твърдението му, че парната камина е била повредена преди сключване на договора за наем.

Показанията на свидетелите на ищеца не доказват по несъмнен начин, че парната камина е била повредена преди сключване на договора за наем.

Същите не притежават специалните познания, за да определи какъв е бил реалният проблем с експлоатацията на парната камина и дали проблемът е възникнал преди сключването на договора за наем, или е възникнал след това при запалването на камината поради липсата на обезвъздушаване на тръбите.

Обстоятелството какъв е бил реалният проблем с експлоатацията на парната камина и дали проблемът е възникнал преди сключването на договора за наем, или е възникнал след това , не е доказано по несъмнен начин в настоящото производство.

От представения по делото приемо-предавателен протокол за недвижим имот, подписан от ищеца, се установява, че имотът е предаден в много добро общо състояние, като подробно са описани обзавеждането и инвентара като няма основание да се приеме, че наетият имот не е бил предаден от ответницата в състояние, отговарящо на ползването, за което е нает.

Липсва виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответницата, изпълнила е задълженията си на наемодател към момента на предаване на имота, то за ищеца не е възникнало правото да развали договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД и като последица от развалянето на договора да иска връщане на даденото по него съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД.