Решение № 264712 от 13.07.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

София, 13.07.2021 г.

В

ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II-B възивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ

МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕПА

МАРИНОВА -

ТОНЕВА мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА при секретаря Йорданка Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия

Малоселска въззивно гражданско дело № 4267 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 279734 от 19.11.2019 г., постановено по гр. д. № 30198 по описа за 2018 г. на СРС, Гражданско отделение, 88 състав, съдът е признал за установено по исковете предявени от С.В.Д., че обективираният в Нотариален акт №172, том CXXXL, дело № 41102 на Служба по вписванията /№71, т. II, дело №270 от 2015г./, по описа на нотариус А.Ч., с район на действие СРС, договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.

Бистрица, община

Столична, район

Панчарево, ул. „********, целият с площ от 763 кв.м. по скица, (по нотариален акт от 1983г. – 851 кв.м.), заедно с построената в мястото еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 51 кв.м. по скица (по нотариален акт от 1983г.- 52 кв.м.), състояща се от две стаи, кухня и антре, както и гараж с идентификатор ***, със застроена площ от 17 кв.м., е нищожен на основание чл.

26, ал. 1, предл. второ ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави.

По предявения иск с правно основание чл.

108 ЗС е признато за установено по отношение на А.К.Д., че С.В.Д. е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Бистрица, община

Столична, район

Панчарево, ул. „********, целият с площ от 763 кв.м. по скица, (по нотариален акт от 1983г. – 851 кв.м.), заедно с построената в мястото еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 51 кв.м. по скица (по нотариален акт от 1983г.- 52 кв.м.), състояща се от две стаи, кухня и антре, както и гараж с идентификатор ***, със застроена площ от 17 кв.м., като ответницата е осъдена да предаде на ищцата владението върху същите недвижими имоти.

Искането на ищцата за отмяна на основание чл.

537, ал.2, изр. посл. ГПК на Нотариален акт №172, том CXXXL, дело № 41102 на Служба по вписванията /№71, т. II, дело №270 от 2015г./ и

Нотариален акт за поправка №183, том CXL, дело 43270/2015г. на Службата по вписванията /№86, т.II, д. №285 от 2015г./ е оставено без уважение.

Недоволна от постановеното решение, в частта, с която исковете срещу нея са уважени, останала ответницата в първоинстанционното производство, предвид което и в срока чл.

259, ал. 1 ГПК депозирала въззивна жалба срещу съдебния акт.

В същата се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Съдът неправилно достигнал до извод, че процесният договор е сключен в противоречие с добрите нрави при наличие на нееквивалентност на престациите.

Според жалбоподателя съдът не извършил задълбочен анализ и съвкупна преценка на събраните в хода на съдебното дирене пред районния съд доказателства, като не издирил действителните отношения между страните по сделката и не преценил целия комплекс от обстоятелства около сключването на същата – влошените отношения между ищцата и покойната ѝ майка, между ищцата и ответницата, а от друга страна хармоничните отношения на обич, загриженост и подкрепа между страните по договора.

Обръща се внимание, че заключенията на изслушаните в хода на производството съдебнотехнически експертизи не се основавали на данни от реално извършени сделки с подобни имоти в района, а се базирали на оферти.

Освен това съдът не отчел, че ответницата извършвала ремонти в имота, което повишило оценката на същия. По тези съображения намира извода на съда, че реалната цена на имотите надвишава продажната цена по сделката четиринадесет пъти, за необоснован.

Съдът неправилно преценил и показанията на разпитания по делото свидетел Б., която нямало непосредствени впечатления за релевантни за спора факти, а пресъздала единствено споделеното ѝ от ищцата.

Отделно от това другият разпитан свидетел – Д., син на ищцата и брат на ответницата, бил заинтересован от изхода на спора, с оглед което и неговите показания следвало да се ценят особено внимателно с оглед нормата на чл. 172 ГПК. Не на последно място, следвало да се има предвид, че ищцата не била лишена от наследството на починалата ѝ майка, доколкото последната придобила по наследство правото на собственост върху апартамент в ж.к. „Надежда“.

Главният предявен иск останал недоказан от ищцата, с оглед което неправилно бил уважен от първия съд. С тези доводи въззивникът иска от съда да отмени решението, с което исковете са уважени, и да отхвърли същите.

Ответникът по жалбата оспорва същата с твърдения за неоснователност на заявените доводи, като се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

В тази връзка въззиваемата се позовава на установената по делото нееквивалентност на престациите по сделката – имотът бил продаден на цена 12 – 14 пъти по-ниска от пазарната цена. Позовава се и на извънсъдебни изявления на ответницата, съгласно които прехвърлителката решила „да припише имота на ответницата, защото майка ѝ не заслужавала наследство“. Поддържа се, че данъчната оценка в случая била без значение.

Заявеното искане е решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от С.Д.В. срещу А.К.Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС.

С исковата молба ищцата поддържа, че процесните недвижими имоти, находящи се в с.

Бистрица, община

Столична, район „Панчарево“, ул. „********, са били собственост на покойната ѝ вече майка, която на 25.09.2015 г. ги прехвърлила на ответницата с договор за покупко-продажба за сумата от 5200 лева, съставен във формата на нотариален акт, поправен в последствие с друг нотариален акт. Изразява становище, че сделката, с оглед нейната цена, е неморална и нищожна, както и че като единствен наследник на майка си следва да влезе във владение на имота. Поради липса на еквивалентност на насрещните престации счита, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, че със сделката прехвърлителят е целяла да я лиши от наследство.

Заявено е и искане ищцата да бъде призната за собственик на имотите, а ответницата да бъде осъдена да ѝ предаде владението върху същите.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила предявените искове.

Оспорена е описаната от ищцата фактическа обстановка, като се поддържа, че прехвърлителят по атакувания договор и нейна баба дълги години се е грижела за ответницата, че между тях са били изградени отношения на обич, уважение и подкрепа.

Ответницата била тази, която закарала баба си в болница, след като я открила в безпомощно състояние през 2017 г. и организирала погребението ѝ след нейната смърт.

Обръща се внимание, че имотът е продаден на стойност, близка до данъчната оценка, а тъй като данъците за имотите не били плащани от 2011 г. насетне, това било сторено от купувача.

След покупката на имота ответницата направила ремонт – сменена била дограмата на къщата, изградени баня и тоалетна.

Оспорени са твърденията сделката да е била изцяло насочена към лишаването на ищцата от наследството на майка ѝ Л.Т.– ищцата получила в наследство след смъртта на майка си друг недвижим имот – апартамент в ж.к. „Надежда“.

Поддържа се, че в случая не е налице хипотеза на липса на еквивалентност на престациите, доколкото продажната цена била над данъчната оценка за имотите, като това била действителната воля на страните.

С оглед становищата на страните по делото не е спорно, че фактическата власт върху процесните недвижими имоти се упражнява от ответницата.

Безспорно също така е и обстоятелството, че Л.С.Т. /майка на ищцата и баба на ответницата/, а и това се установява от представения по делото нотариален акт, по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот на низходящ срещу задължение за гледане и издръжка, за който е съставен нотариален акт № 170, том ХХХ, дело № 4854/1983 г., е придобила правото на собственост върху дворно място с площ от 851 кв.м., съставляващо парцел IV-330 в кв. 16 по плана на гр. София, местността „Бистрица“, с неуредени смети по регулация, заедно с построената върху мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и антре.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, том II, дело № 270/2015 г. Л.С.Т. е продала на А.К.Д. следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Бистрица, община

Разпечатката съдържа 60 от 214 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b5fba50-e780-483f-86d0-f60957313ec7