Определение № 320 от 27.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Велико Търново, 27.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

РАДОСТИН ПЕТРОВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600258 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

С определение №330/10.07.2026г. ОС-Русе, по ЧНД№576/26г. по описа на същият съд е постановил: Отменя Постановление от 22.05.2026г. на Окръжна прокуратура-Русе за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство пр.пр.№ 97/2023г. по описа на РОП и връща делото на Окръжна прокуратура - Русе за изпълнение на дадените в мотивите на определението указания.

Против определението е подаден частен протест от прокурор при ОПРусе, с който се иска атакуваното определение да бъде отменено и да се потвърди постановлението от 22.05.2026 г. на Окръжна прокуратура- гр. Русе за прекратяване на досъдебното наказателно производство.

Настоящият състав на въззивния съд, като обсъди събраните по делото доказателства и оплакванията и доводите в частния протест и след като, провери правилността на обжалвания съдебен акт, намери за установено:

По допустимостта на частния протест.

Частния протест е подаден в срок на 17.07.2026г./съобщение за връчване получено на 13.07.2026г /, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, от правоимащо Л., поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество частния протест е неоснователен по следните съображения:

1

Правилно ОС-Русе посочва, че досъдебното наказателно производство било образувано в Окръжна прокуратура-Русе на 06.12.2023г. и се води за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за това, че на 19.06.2019г. в Република Румъния на Национален път 5, км.35+100, извън населеното място гр.Узуну, окръг Гюргево, при управление на МПС - товарна композиция, състояща се от седлови влекач „ДАФ“ с рег.№ Р 62**** и товарно ремарке „Шмитц“ с рег. № Р06****, нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинена смъртта на Н. И. А. от гр.Стара Загора. По делото не били привличани лица към наказателна отговорност.

Правилно е посочено, че от събраните при разследването доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 19.06.2019г., около 11.45ч.

Н. А. управлявал товарна композиция, състояща се от седлови влекач „ДАФ“ с рег.№ СТ 30**** с полуремарке „Шварцмюлер“ с рег. № СТ 26**** по Национален път 5 в посока от гр.Букурещ към гр.Гюргево. По същото време и по същият път, но в посока от гр.Гюргево към гр.Букурещ, Е. М. С., от гр.Глоджево, обл.Русе управлявал товарна композиция, състояща се от седлови влекач „ДАФ“ с рег.№ Р 62**** и товарно ремарке „Шмитц“ с рег. № Р 06****. В района на км.35+100, извън населеното място гр.Узуну, окръг Гюргево, по неустановени в хода на делото причини товарният автомобил управляван от С. рязко се отклонил наляво, преминал през разделителна ивица между двете платна, навлязъл в платното, по което се движела и приближавала товарна композиция, състояща се от седлови влекач „ДАФ“ с рег.№ СТ 30**** с полуремарке „Шварцмюлер“ с рег. № СТ 26****, в резултат от което траекториите на двете превозни средства се пресекли и последвал сблъсък между тях. В резултат от ПТП Н. А. получил тежки увреждания, несъвмести с живота и починал на място, а С. получил телесни увреждания.

По повод възникналото ПТП с починало Л., в прокуратурата при Окръжен съд-Гюргево било образувано наказателно производство прокурорска преписка №2324/173/Р/2019г. В качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл.192, ал.1 и ал.2 от НК на Р.Румъния - убийство по непредпазливост и по чл.196, ал.2 и ал.3 от НК на Р.Румъния - причиняване на телесна повреда по непредпазливост, към наказателна отговорност бил привлечен Е. С.. Със Заповед от 16.01.2025г. Прокуратурата при Окръжен съдГюргево отхвърлила искането на жалбоподателя Дима А. за прехвърляне наказателното производство в Р.България. Междувременно, по искане на Окръжна прокуратура-Русе прокуратурата при Окръжен съд-Гюргево изпратила материалите от разследването по тяхната прокурорска преписка №2324/173/Р/2019г. и същите били приобщени по Досъдебно производство пр.пр.№ 97/2023г. по описа на РОП.

След проведеното в Р.Румъния разследване, със Заповед за прекратяване от 21.05.2025г. на Прокурор в Прокуратурата при Окръжен съд-Гюргево наказателното производство било прекратено, като прокурорът приел най2 общо, че се касае за случайно деяние. Ведно с останалите материали от разследването прокуратурата при Окръжен съд-Гюргево изпратила на Окръжна прокуратура-Русе препис от Заповед за прекратяване от 21.05.2025г., с която наказателното производство в Румъния било прекратено, съобщения до обвиняемия М. С. и до наследника на починалия Н. А. Д. А., с което били уведомени за акта, прекратяващ наказателното производство и за правото им да го обжалват в срок от 20 дни от датата на уведомяване. В съпроводително писмо от 24.11.2025г. /л. 11, т.3 ДП/ на Прокуратурата при Окръжен съд-Гюргево до РОП било посочено, извън другите обстоятелства, че решението за прекратяване на производството било съобщено на майката на починалото Л. Д. А. на 21.11.2025г.

Правилно е посочено, че по изрично запитване от Окръжна прокуратура-Русе прокуратурата при Окръжен съд-Гюргево до РОП отговорила с писмо от 21.04.2026г., че Заповед за прекратяване на наказателното производство от 21.05.2025г. на Прокурор в Прокуратурата при Окръжен съд-Гюргево не е обжалвана.

Правилно е посочено от ОС-Русе, че прокурорът при Окръжна прокуратура-Русе е достигнал до крайния си извод, че са наЛ. предпоставките на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.6 от НПК и прекратил наказателното производство, тъй като двете досъдебни производство, водени в Р.Румъния и в Р.България имали идентичен предмет на разследване, а досъдебното производство прокурорска преписка №2324/173/Р/2019г. на Прокуратурата при Окръжен съд-Гюргево е приключило с влязъл в сила акт за прекратяване поради липса на престъпление.

Правилно на следващо място ОС-Русе посочва, че изводите на прокурора досежно предпоставките за прекратяване на наказателното производство на основание цитираните норми са изграден на базата на непълнота на доказателствения материал. В тази насока ОС-Русе е изложил съображения относно принципа „nе bis in idem“, които се споделят от настоящия състав и не следва да се повтарят. Във връзка с това правилно е посочено, че за да се приеме, че спрямо дадено Л. е постановено окончателно съдебно решение за деянието, в което това Л. е обвинено, е важно, на първо място, възможностите за наказателно преследване да са окончателно изчерпани, както и че преценката дали това първо условие е изпълнено трябва да се извърши въз основа на правото на договарящата държава, в която е постановен съответният наказателен акт. В конкретният случай, за да обоснове тезата си, че акта на румънската прокуратура за прекратяване на наказателното производство е окончателен, прокурорът на практика е приел уверението на Прокуратурата при Окръжен съд-Гюргево, че за този акт е съобщено на обвиняемия и на наследниците на починалия, както и че не е постъпвала жалба срещу него.

Във връзка с горното ОС-Русе правилно посочва, че от приобщените по делото материали се установява, че отсъства уведомление от Прокуратурата 3 при Окръжен съд-Гюргево до другия наследник на починалото Л. А. - баща му И. А. за издаването на Заповед за прекратяване на наказателното производство от 21.05.2025г. на Прокурор в Прокуратурата при Окръжен съд-Гюргево, както и за правото и сроковете за обжалване. На второ място, по делото е налично уведомление от 21.11.2025г. на румънски език адресирано до Д. К. А., с което й се връчва акта за прекратяване на наказателното производство и се разясняват правото за обжалване и срока за това. В същото време, по делото не е открит какъвто и да било документ, от който да се установи, че цитираното уведомление, ведно с приложеният към него акт за прекратяване на наказателното производство са станали достояние на адресата А. или друго Л., за което може да се приеме, че има задължения да я уведоми. Още, в съпроводително писмо от 24.11.2025г. на Прокуратурата при Окръжен съдГюргево било посочено, извън другите обстоятелства, че решението за прекратяване на производството било съобщено на майката на починалото Л.

Д. А. на 21.11.2025г. В тази насока правилно е посочено, че доколкото последната дата се явява и дата на съставяне на самото уведомление то възниква основателно съмнение за техническите възможности в същият ден то да е и съобщено на Л.то. Наблюдаващият прокурор при РОП на базата на предположения е заключил, че след като заповедта за прекратяване на наказателното производство е издадена на 21.05.2025г., а според уверенията на Прокуратурата при Окръжен съд-Гюргево за нея са уведомени пострадалите и обвиняемия и не е последвала от тяхна страна жалба, то значи, че заповедта е влязла в сила. Правилно е посочено от ОС-Русе, че изводът на прокурора, че актът за прекратяването на разследването в Р.Румъния е окончателен, не се основава на надлежни доказателства, постъпили от самия издаващ орган на чуждата държава, а на субективна преценка, изградена от собствения му прочит на приложената в досъдебното производство кореспонденция. В тази връзка с основание ОС-Русе посочва, че без да се подлага на съмнение достоверността на заявеното от компетентните съдебни органи на Р.Румъния, в светлината на взаимното доверие между странитечленки, и изводът на прокурора, че се касае за окончателен и влязъл в сила акт за прекратяване на разследването в Р.Румъния следва да бъде основан на процесуално годни и допустими доказателства, изхождащи от съответните компетентни органи на Р.Румъния, каквито към момента по делото не са наЛ..

На фона на горното правилно ОС-Русе намира, че за да бъде извършена обоснована и валидна преценка за наличие предпоставките за прилагане на правилото ne bis in idem, следва Окръжна прокуратура-Русе да събере информация, чрез приобщаване на надлежни доказателствени източници за това какъв е кръгът от лица, които следва да бъдат уведомени за прекратяването на наказателното производство, какви са правата им в такава хипотеза, какъв е редът за уведомяването им и как се удостоверява достигането до знанието на адресатите на това уведомяване. Следва да бъде изискана информация за това дали на другия наследник на починалото Л. бащата И. А. също е изпратено уведомление, получено ли е то от него и кога, 4 както и наличен ли е писмен акт или електронен такъв, удостоверяващ връчването на уведомлението на жалбоподателя Д. А., като за тези обстоятелства се изискат от компетентните румънски власти надлежни доказателства.

Предвид горното е правилен и крайният извод на ОС-Русе, че информацията и подкрепящите я доказателства за това, че наказателното производство в Р.Румъния е приключило с окончателно решение са недостатъчни, за да се направи категоричен и обоснован извод за наличието на предпоставките на „ne bis in idem“, което от своя страна изключва възможността за прекратяване на наказателното производство, в хипотезата на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.6 от НК.

При горните съображения на съда оплакванията в частния протест се свеждат до следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото Л. за същото престъпление- т. е. за същите факти, има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. В Окръжна прокуратура - Русе са постъпили материалите от проведеното разследване от Прокуратурата към Окръжен съд Гюргево, което е приключило с издадено на 21.05.2025 год. постановление за прекратяване на производството.

Постановлението на Прокуратурата към Окръжен съд Гюргево за прекратяване на наказателното производство по делото не е отменено и представлява произнасяне на компетентен орган по същите факти между същите страни, без значение на правната квалификация. Това постановление може във всеки един момент да бъде отменено, но докато не бъде отменено, не може да се води друго наказателно производство за същите факти, предвид забраната "не два пъти за същото“, въведена от чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.