Решение № 482 от 26.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Бургас, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20242120108069 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от Ф. К. П., К. К. Х., Д. К. М. и Д.

Г. Д. против Община С** иск за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. С***, с площ от 18 кв.м., адрес на имота: гр. С**, ул. ***, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, номер по предходен план:

*** , при съседи: ПИ с идентификатори № ****, ****, ***, ****, при квоти - по 1/6 ид.ч. за първите трима ищци и 3/6 ид.ч. за четвъртата ищца, както и да бъдат присъдени на ищците направените разноски по делото. Твърди се, че ищците са собственици на процесния имот по наследство и дарствени сделки, като освен това от 1971 г. до сега имотът винаги е бил владян спокойно, несмущавано, явно и без прекъсване от ищците и от техните наследодатели/праводатели, без каквито и да било претенции от трети лица. Сочи се, че имотът никога не е бил римня, никога не е бил ползван като римня и второстепенната улица, никога не е бил отчуждаван и отреждан за подобни цели, никога не е бил собственост на Община С***, а винаги е попадал в дворното място на ищците, като в него са изградени кладенец, стара чешма и други приращения и подобрения. Ищците заявяват, че Община С*** оспорва правото им на собственост, като е актувала имота с Акт за публична общинска собственост № 6358/25.03.2024 г., което поражда за тях правен интерес да предявят 1 настоящия иск. В съдебно заседание ищците се представляват от упълномощен процесуален представител, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като същият е допустим.

С исковата молба е бил предявен установителен иск за собственост и по отношение на имот с идентификатор № **** по КККР на гр. С***, но в хода на делото този иск е оттеглен от ищците, поради което с определение от 05.06.2025 г. съдът е прекратил производството в тази му част.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната Община С*** е подала отговор, с който е оспорила иска като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. Сочи, че липсват доказателства за собственост на наследодателите/праводателите на ищците, както и документи за твърдяните от тях дарения в тяхна полза, а заявеното от ищците оригинерно придобивно основание – давностно владение - не е осъществено. Твърди се също така, че процесният имот е отреден за улица от 1955 г. и това му предназначение не е променяно до настоящия момент, като имотът никога не е бил собственост на наследодателите на ищците, нито на самите ищци.

Сочи се, че собственият на наследодателите на ищците недвижим имот е обозначен на регулационния план от 1955/1965 г. под номер *** и граничи с парцел * - общински от същия регулационен план, част от който е и новообразуваният поземлен имот с идентификатор ****, като бидейки държавна, а към момента публична общинска собственост, процесният имот не е бил годен за придобиване по давност и такава давност не е текла в полза на наследодателите/праводателите на ищците и в полза на самите ищци. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Ф. К. Х., същата е починала на **** г., като ищците са нейни внуци и са единствените й наследници по закон – Ф. К. П., К. К. Х. и Д. К. М. са деца на К. Д. Х. – син на Ф. Х., починал на **** г., а Д. Г. Д. е дете на В. Д. Х. – дъщеря на Ф. Х., починала на **** г.

По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ** от **** г., с който Ф. К. Х. – лично и като пълномощник на А. Т., Д. Т., Н. Б. и А. Ж., е дарила на В. Д.

Х. ½ ид.ч. от дворно място – застроено и незастроено, с площ от 40 кв.м. – по нотариален акт и 102 кв.м. – по скица, представляващо парцел *** в кв. **, пл. № *** по плана на гр.

С**, съдържащ като УПИ общо 144 кв.м., при общи граници на парцела: изток - ул. ***, запад – уличка (римня), север - Л. З., юг – ул. ***, заедно с горния етаж на построената в имота жилищна сграда, с терасната плоча и половината от избата, обособена като самостоятелно помещение. В нотариалния акт е посочено от нотариуса, че дарителите са установили правото си на собственост с нотариален акт № **, т. **, рег. **, дело № 262 от 11.04.1944 г. на нотариус при Бургаски областен съд.

2

Представен е и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ** от *** г., с който горепосочените лица - дарители (Ф. К. Х., А. Т., Д. Т., Н. Б. и А. Ж.) са дарили на К. Д. Х. останалата ½ ид.ч. от описаното в НА № 76/26.10.1971 г. дворно място, заедно с едно жилище, състоящо се от две стаи с коридор, със самостоятелен вход, находящо се под терасата на построената в имота жилищна сграда, както и половината от избата, обособена като самостоятелно помещение.

С нотариален акт за учредяване право на строеж № 167/23.03.1973 г. К. Д. Х. е отстъпил на В. Д. Х. правото да залее бетонна плоча над принадлежащата на двамата изба, както и да извърши върху нея жилищно строителство в собственото им дворно място, представляващо парцел **в кв. **, пл. № **по плана на гр. С**.

С оглед на така представените нотариални актове, съдът намира за доказано обстоятелството, че на 26.10.1971 г. наследодателите на ищците са придобили правото на собственост върху дворно място, представляващо парцел *** в кв. *** по плана на гр.

С***.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, в заключението по която е посочено следното: В периода 1955 г. - 1965 г. процесният имот с площ от 18 кв.м. е представлявал част от парцели, които са били предназначени за жилищно строителство, като съгласно регулационния план от 1955 г. имотът е попадал в парцел *** и ***-общ. в кв. *. С одобряването на регулационния план от 1965 г. е била извършена преконфигурация на съществуващите до този момент парцели, били са предвидени нови улици и са създадени нови по форма и вид парцели - бивш парцел ** в кв. * е бил разделен на два парцела - ** и *-общ. в кв. **, като лицата им откъм южната и северната улица са увеличени с 2 метра, част от бивш парцел ***-общ. в кв. * е отделена за улица и е образуван нов парцел ***-общ. в кв.

**. Към поземлен имот с пл. № ***по кадастралния план, послужил за основа на плана от 1965 г., е била предадена част, съответстваща на процесния имот и е образуван парцел *** в кв. *** по РП от 1965 г. В периода 1965 г. – 1989 г. процесният имот е представлявал част от дворно място на ищците. С приемането на регулационния план от 1989 г. е отделена част от това дворно място и е предвидено там да се изгради проход (римня) между новообразувани урегулирани имоти **, ** и ** в кв. *. Вещото лице е установило също така, че в Община С** няма данни за отчуждаване на процесния ПИ с идентификатор ***, както и че към настоящия момент този имот не се използва за улица или проход. Посочено е също така, че в западната част на процесния имот има изградена постройка, която обслужва ПИ с идентификатор ***, а в източната му част има стара чешма, която обслужва ПИ с идентификатор ***. От заключението също така е видно, че съгласно регулационния план на гр. С*** от 1965 г. процесният имот е бил част от УПИ ***, предвиден за жилищно строителство, а съгласно кадастралния план от 1965 г. - до момента на одобрение на регулационния план този имот е бил извън границите на поземлен имот с пл. № *** и е представлявал празно пространство без определени граници и предназначение. Според вещото лице предвижданията на регулационния план от 1965 г. по отношение на процесиня имот са били реализирани. Съгласно действащия регулационен план на гр. Созопол от 1989 3 г. процесният имот е предвиден за изграждане на проход (римня) между УПИ *** в кв. *, УПИ ** в кв. * и УПИ ** в кв. *. От дадените в съдебно заседание обяснения от вещото лице става ясно, че по източната и северната граници на процесния имот има изграден каменен зид, в източната част на северната му граница има изградена мивка, а цялата му западна граница е заета от полумасивна сграда, която запушва предвидената по план римня, т.е. такава на практика не съществува.

По делото са разпитани свидетелите Г. Ж. и В. К. – водени от ищците.

Св. Ж. заявява, че живее в гр. С** и познава имота на ищците, като този имот се намира на 70-80 метра от неговия имот. Твърди, че по северната граница на имота на ищците никога не е съществувала улица (римня), а на тази граница има мивка с навес, ползвана от ищеца К. Х., както и стопанска сграда за дърва, ползвана от ищцата Д. Д., като според свидетеля този начин на ползване датира поне от 30-40 години. Свидетелят твърди също така, че оградата по северната граница на имота на ищците е масивна, каменна и е изградена преди повече от 50 години, като тя се ползва и от съседния имот. Сочи, че римня има от западна страна на имота на ищците. Заявява също така, че освен мивката и стопанската сграда, в процесния имот няма нищо друго - останалата му част е празна.

Св. К. заявява, че познава ищците от деца, както и техните майки, тъй като са от една махала и е живяла през две къщи от къщата на ищците. Твърди, че по северната граница на имота на ищците никога не е имало римня - в единия му край е имало чешма, а в другия е имало постройка за дърва. Според свидетелката, на север от имота на ищците е разположен имот на сем. З., като между двата имота има каменна ограда и там никога не е имало римня.

На свидетелката е била предявена представената по делото скица на процесния имот, като тя е посочила, че оградата между дворното място на ищците и съседния му от север имот е разположена по северната граница на ПИ с идентификатор ****, както и че по посочената на скицата южна граница на този имот няма ограда, а там е зидът на построената в имота на ищците къща. Свидетелката също така заявява, че в пространството между оградата по северната граница на имота и зида на къщата са били складирани дърва, там също така е имало и къщичка за гълъби, като според свидетелката това място винаги е било на ищците.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:

От представените два нотариални акта за дарение на недвижими имоти от 1971 г. се установи, че на преките наследодатели на ищците (К. Д. Х. и В. Д. Х.) е била прехвърлена собствеността върху дворно място, представляващо парцел **в кв. **, пл. № ***по плана на гр. С**, при квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях, като нотариусът е посочил, че правото на собственост на дарителите е било удостоверено с нотариален акт от 1944 г. Копие на този предходен нотариален акт не е представено по делото, но предвид изявлението на нотариуса и извършените от него нотариални действия, следва да се приеме, че представеният от дарителите нотариален акт е удостоверявал правото им на собственост върху дарения имот.

В тази връзка е неоснователно възражението на ответника, че по делото не са представени доказателства във връзка с твърдяното от ищците придобивно основание.

4

Видно от представената по делото скица на процесния имот с идентификатор ****, в кадастралната карта е отразено, че от север същият граничи с ПИ с идентификатор ****, а от юг граничи с имоти с идентификатори **** и ****. По делото не се спори, че последните два имота са собственост на ищците.

От експертизата по делото се установи, че процесният имот е обособен като самостоятелен такъв и е предвиден за улица/проход (римня) едва с регулационния план на гр. С*** от 1989 г. – при действието на ЗТСУ (отм.), а преди това в периода 1955 г. - 1989 г. той е бил част от парцели, отредени за жилищно строителство. С предходния регулационен план на гр. С*** от 1965 г., т.е. при действието на ЗПИНМ (отм.), процесният имот е бил предаден към поземлен имот с пл. № *** и така е образуван парцел *** , кв. ***, като в периода 1965 г. – 1989 г. процесният имот е бил част от дворното място на ищците. Видно от гласните доказателства, такова е било и фактическото положение, а именно мястото, от което с регулационния план от 1989 г. е бил образуван процесния имот (понастоящем с идентификатор ****), е било и продължава да бъде част от ограденото с масивна каменна ограда дворно място на ищците, било е ползвано от тях, а преди тях - от техните наследодатели и никога не е било улица или проход (римня). С оглед на това съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че процесният имот е бил държавна, а впоследствие публична общинска собственост и по отношение на него не е текла придобивна давност в полза на наследодателите на ищците и на самите ищци.