Решение № 18415 от 14.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18415 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110171562 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.

225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 52 800 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 25.03.2024 г. до 25.09.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.12.2024 г., до окончателното плащане.

Ищецът С. Й. А. твърди, че по силата на трудов договор № ...................... г. е бил назначен на длъжност ...................... при работодателя ........................

Излага, че със Заповед № ................ работодателят прекратил трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от 25.03.2024 г. На служителя не било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326 КТ, а му било заплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал.1 КТ. Посочва, че с Решение № 20336 от дата 11.11.2024 г., постановено по гр. д. № 29674/2024 г. на СРС, 148 състав уволнението, извършено със Заповед № ................ е отменено като незаконно и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Излага, че съгласно чл. 6, ал. 1 от трудовия договор е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 10 560 лева на месец, какъвто бил и размерът на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за последния отработен от него пълен календарен месец – месец февруари 2024 г. Твърди, че поради незаконното му уволнение останал без работа в периода от 25.03.2024 г. до 25.09.2024 г. Излага, че размерът на обезщетението за шестмесечния период е 63 360 лв., като ищецът приспаднал от тази сума полученото от него обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на 1 предизвестие в размер 10 560 лв., поради което претендира от ответника сума в размер 52 800 лв. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът ....................... не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, който е изтекъл на 09.01.2025 г. (четвъртък, работен ден). Такъв е депозиран на 10.01.2025 г., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че с трудов договор № ...................... ищецът е бил назначен на длъжността ......................“, в ......................., както и че със Заповед № ................, считано от 25.03.2024 г. трудовият договор е прекратен едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ без да е спазен уговореният в чл. 5, ал. 2 от трудовия договор 30-дневен срок на предизвестие. Не оспорва, че на основание чл. 220, ал. 1 от КТ на ищеца е заплатено обезщетение за неспазения срок на предизвестието. Счита, че представената от ищеца трудова книжка не доказва по категоричен начин липсата на сключен трудов договор в периода, за който се иска обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение. Излага съображения, че вписаната в нея информация не отговаря на нормативните изисквания. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:

За основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в тежест на ищеца е да установи, че за периода на претендираното обезщетение е претърпял вреди от оставането си без работа, което е в причинна връзка с незаконното уволнение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

С влязло в сила на 05.08.2025 г. решение № 20336 от 11.11.2024 г., постановено по гр. д. № 29674/2024 г. по описа на СРС, 148 състав, потвърдено с решение № 3866 от 19.06.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 601/2025 г. на СГС, възз. IV-Б състав уволнението, извършено със Заповед № ................ на работодателя ......................., с която на основание чл. 328, ал. 1, т.

5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с С. Й. А., ЛНЧ ********** поради липса на качества у него за ефективно изпълнение на работата, е признато за незаконно и е отменено, като С. Й. А., ЛНЧ ********** е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност ......................“, с код по .................. при ........................

Незаконосъобразността на уволнението обуславя наличието на първата от предпоставките на фактическия състав, регламентиращ обезщетението по чл.

344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

По делото се установява, че след уволнението му за периода на претендираното обезщетение от 25.03.2024 г. до 25.09.2024 г. ищецът не е работил по трудово правоотношение. Последното обстоятелство се доказа от извършения от съда оглед на оригинал на трудовата книжка в о.с.з. на 13.10.2025 г., от който се установява, че липсва отбелязване за започване на друга работа по трудово правоотношение при същия или друг работодател 2 през периода от 25.03.2024 г. до 25.09.2024 г. Следователно ответникът дължи обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа в резултат на уволнението, но за не повече от 6 месеца, т. е. за целия процесен период от 25.03.2024 г. до 25.09.2024 г.

Обезщетението за вредите от незаконно уволнение, по чл. 225, ал. 1 КТ, се определя на база последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение. В настоящия случай не съществува спор между страните относно последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 6, ал. 1 от трудовия договор е в размер на 10 560 лева, какъвто е и размерът на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за последния отработен от него пълен календарен месец – месец февруари 2024 г. Посоченото обстоятелство се установява и от приетите по делото писмени доказателства – трудов договор и вписвания в трудовата книжка. Размерът на същото не е оспорен от ответника в срока за отговор на исковата молба, признава се извънсъдебно с оглед определеното от ответника на основание чл. 220, ал. 1 от КТ размер на обезщетението за неспазен срок на предизвестието, като съдът и на основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК приема размерът му за доказан.

С оглед изложеното, предявеният от ищеца иск за обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, за периода от 25.03.2024 г. до 25.09.2024 г. в размер на сумата от 52 800 лева е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на постановеното съдебно решение.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът. Ищецът не е представил доказателства такива да са сторени от него, като в съдебно заседание процесуалният му представител заявява изрично, че не претендира разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата по делото държавна такса по предявения иск, съдът определя в размер 2112 лева, която следва да бъде възложена на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ ......................., ЕИК ..................... да заплати на С. Й. А., ЛНЧ **********, сумата от 52 800 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от 25.03.2024 г. до 25.09.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.12.2024 г., до окончателното плащане.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на съдебното решение.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ......................., ЕИК ..................... да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 2112 лева, държавна такса по уважения иск.

Решението, в частта, с която е постановено предварително изпълнение по реда на чл. 242 ГПК, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред СГС.

Решението, в останалата му част, може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от 14.10.2025 г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4