Решение № 322 от 13.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. П., 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Венцислав Ст. Маратилов при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500466 по описа за 2023 година

Районен съд П. е сезиран с искова молба ,подадена от търговското дружество „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.,ж.к. „М. 4 „ ,“Б.п. С. „,сграда № 6, против Д. Т. Т. , ЕГН **********, от с. Д. , ул. „П. „ № 40А.

Исковата молба има за предмет заплащане на дължими и неплатени месечни такси за ползвани мобилни услуги ,неплатени лизингтови вноски и заплащане на сумата 217,93лв. , представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора .

С Решение № 500/ 12.05.2023г. на районен съд П. ,постановено по гр. д. № 529/ 2022г.по описа на същия съд , иска за заплащане на договорна неустойка е отхвърлен изцяло,като неоснователен.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца, търговското дружество„Йеттел България “ ЕАД, ЕИК **********,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се твърди ,че решението на районния съд в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Моли съда да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение по съществото на спора , с което се уважи предявения иск. Не сочи нови доказателства .

В срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна , подаден чрез пълномощника на страната. В писмения отговор се оспорва въззивната жалба . Моли съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила , а жалбата да се отхвърли, като неоснователна . Не сочи нови доказателства във въззивното производство .

ІІ. Правни изводи .

Решението на районния съд е валидно ( постановено е при спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК) и процесуално допустимо.

Разгледано по същество решението на районния съд е неправилно.

Районен съд П. е сезиран с установителен иск , за заплащане на сумата 217,93лв. , представляваща уговорена между страните договорна неустойка .

1

Правното основание на иска е чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 92 ал. І от ЗЗД. Фактическият състав на правната норма по чл. 92 ал. 1 от ЗЗД е следния :

1/ Неустойката да е уговорена от страните или да се дължи по силата на закон или друг нормативен акт;

2/ Кредиторът да е изправна страна по договора –да е изпълнил задълженията си или е бил готов да ги изпълни ;

3/ Длъжникът да е неизправна страна по договора-виновно да не е изпълнил изцяло задълженията си или да ги е изпълнил частично , лошо или със забава ;

4/ Предвид разпоредбата на чл. 92 ал. І от ЗЗД неустойката обезщетява за вредите от неизпълнението , без да е нужно те да се доказват. Следователно , кредиторът е освободен от задължението да доказва , както настъпването на вредите , така и техния размер.В това се състои обезщетителната функция на неустойката .

Установено е по делото ,че на 28.11.2018г. страните са сключили Договор за мобилни услуги.Срокът на договора е 12 месеца или до 28.11. 2019г. Н а 03. 01. 2019г. страните са сключили Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги. С допълнителното споразумение срока на договора е удължен на 24 месеца или до 03.

01. 2021г.

В договора и в допълнителното споразумение страните са приели,че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя или при неизпълнение на задълженията по договора и Общите условия потребителя дължи неустойка в размер на месечните такси до крайния срок на договора , но неповече от три месечни такси .

В исковата молба ищеца твърди,че договора за мобилни услуги е прекратен едностранно от мобилния оператор преди изтичане срока на договора , тъй като потребителя не е заплатил три последователни месечни абонаментни такси .На това основание , поради предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя ищцовото дружество претендира заплащането на договорената неустойка .

Въззивната инстанция намира за необоснован извода на първоинстанционния съд за това ,че не е доказан от ищцовото дружество факта на предсрочното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор.

Според текста на чл. 20а ал. 2 от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени , прекратени,развалени или отменени само по писмено съгласие на страните или на основанията , предвидени в закона . Законът допуска и едностранното прекратяване или разваляне на договора преди изтичане срока на договора ( виж чл. 87 от ЗЗД) , но това следва да стане с писмено изявление на едната страна до другата страна , в което да бъде обективиран факта на прекратяване на договора и основанията за прекратяването .

За да отхвърли иска районния съд е приел ,че изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на договора не е достигнало до длъжника . Този извод на районния съд е неправилен , тъй като не е съобразен със материалния закон и със съдебната практика в тази насока.

В съдебната практика на ВКС (виж решение № 148 от 02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 180 от 23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №41 от 29.05.2017 г. по т.д. № 60106/2016 г. на ВКС, ГК II г.о.) е прието, че законодателят не е предписал конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения.Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги/ЗПУ/, условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общите правила, приети с Решение № 581/27.10.10 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Съгласно чл. 3 от Общите правила, доставянето на пощенските пратки и пощенските колети се извършва чрез следните способи:

-в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване;

-в пощенските служби на пощенските оператори;

-в други звена на пощенската мрежа;

-в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите.

В настоящия случай избраният метод за доставяне е „до пощенската кутия на получателя, поставена на адреса на получаване“. От представеното Удостоверение изх. № 036/10. 02. 2023г. на куриерското дружество (пощенски оператор) „Тип – Топ Куриер“ АД се установява , че поканата за доброволно плащане , в която се 2 съдържа и изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на договора е доставена до пощенската кутия на длъжника. Пощенската кутия се намира на адреса, посочен от ответника при сключване на договорите за мобилни услуги (виж Договора за мобилни услуги и Допълнителното споразумение към договора , където е посочени постоянния адрес на потребителя и адрес за получаване на фактура, когато не е заявен отказ от получаване на хартиена фактура) . Доставянето до пощенската кутия на адреса на получателя е напълно достатъчно,за да се приеме редовно връчване на изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на договора . Изявлението на кредитора следва да се приеме за достигнало до адресата, тъй като е изпратено на адреса,посочен в договора и куриерското дружество, изпълнило пощенската услуга, е удостоверило доставянето на писмото на адресата. Следва да се приеме ,че кредитора е положил „дължимата грижа“,за да уведоми длъжника за неизпълнението на договорните му задължения и предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги .

Като е приел противното районния съд е постановил неправилен съдебен акт.

Следва да се отбележи също така ,че по своята правна природа Удостоверението от куриерската служба за доставяне на пощенската пратка представлява частен свидетелстващ документ , по смисъла на чл. 180 от ГПК.

Такъв документ не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в документа факти и обстоятелства , както е при официалния свидетелстващ документ по чл. 179 от ГПК. По силата на чл. 180 от ГПК , обаче частните документи , които са подписани от лицата , посочени като техни издатели,представляват доказателство за удостоверените в документа факти и обстоятелства и за техните издатели . Удостоверението за доставката е подписано от издателя му( изпълнителния директор на дружеството ), поради което следва да се приеме ,че удостоверените в документа фактите и обстоятелствата действително са настъпили така ,както е посочено в документа .В съдебното производство не е оборена доказателствената сила на частния свидетелстващ документ.

На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се отмени решението на районния съд в отхвърлителната му част и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора , с което се уважи иска за заплащане на договорна неустойка.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл.78 ал 1 от ГПК ще следва да се осъди ответника да заплати в полза на жалбоподателя сумата 250 лв. , представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция .

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК , във вр. с чл. 271 ал. І от ГПК окръжен съд

Пазарджишкия

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение № 500/ 12.05.2023г. на районен съд П. ,постановено по гр. д. № 529/ 2022г.по описа на същия съд В ЧАСТТА , в която иска за заплащане на договорна неустойка е отхвърлен изцяло,като неоснователен, вместо което постановява :

По иска , предявен от търговското дружество „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.,ж.к. „М. 4 „ ,“Б.п. С.“,сграда № 6, против Д. Т. Т. , ЕГН **********, от с. Д. , ул. „П. „ № 40А, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сумата 217,93лв. , представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 28.11.2018г. и Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 03. 01. 2019г. , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК , 23. 04. 2021г., до окончателното изплащане на сумата .

За посочената сума има издадена Заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК , по ч. гр. д. № 1447/2021г. на РС П..

ОСЪЖДА Д. Т. Т. , ЕГН **********, от с. Д. , ул. „П. „ № 40А, да заплати в полза на„Й.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.,ж.к. „М. 4 „ ,“Б.п. С.“,сграда № 6, сумата 250 лв. , представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция .

3

На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. ) решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4