Решение № 276 от 11.06.2026, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Търговище, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Е. Ив. Д. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530102204 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК. Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди в молбата, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ – Търговище, вх. peг. № 2886/11.06.2014 г., дв. вх. № 2873, акт № 142, дело № 1524, партидна книга: том, стр. 4708, е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ Дворно място, с пл. № 37, с площ 900 кв. м., в кв. 16 по плана на ****************, за което е отреден УПИ I-37, заедно с построените в имота къща, с площ 74 кв. м. и две стопански постройки, с обща застроена площ 100 кв. м., при граници: от две страни улици, УПИ II-39 и УПИ III-38,66. В молбата се твърди, че по стария план на селото от 1933 г. имотът е бил заснет като ПИ № 37, в кв. 13 и се намирал изцяло в регулацията на населеното място. Впоследствие част от имота с площ 1927 кв. м., е била изключена от регулацията, а другата част от имота, за което ищецът притежава нотариален акт за собственост, е била конфигурирана в новия план на селото като УПИ I-37 в кв. 16. Ищецът твърди, че от 2014 год., когато го е закупил владее както УПИ I-37q в кв. 16 (сега ПИ с идентификатор *** по КККР), така и северната част от ПИ № 37 в 1 кв. 13 по стария план на селото, която част към момента в КККР на ********** е заснета като ПИ с идентификатор ***, с площ 1927 кв.м. и представлява Нива, категория 6, при граници: имоти с №№ ***, ***, ***, ***, ***, *** и е отразено, че имота е земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Твърди се в молбата, че имота винаги е бил частна собственост, като никога не е бил отчуждаван, не е включван в ТКЗС или други сродни организации и поради това не е бил предмет на реституционни процедури по ЗСПЗЗ. Ето защо ищецът, считайки, че е придобил собствеността върху имота по силата на давностно владение, установено през 2014 год. и продължило повече от 10 години, моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик по давност на процесния имот. В съдебно заседание подържа иска чрез процесуален представител, като моли съда да постанови решение при признание на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който иска е признат изцяло. Ответникът е признал и заявените в исковата молба факти, и обстоятелства. В съдебно заседание, редовно призован не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 142, том VIII, дело № 1524 / 2014 г. на СВ –Търговище ищецът е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ: Дворно място, с пл. № 37, с площ 900 кв. м., в кв. 16 по плана на ****************, за което е отреден УПИ I-37, заедно с построените в имота къща, с площ 74 кв. м. и две стопански постройки, с обща застроена площ 100 кв. м., при граници: от две страни улици, УПИ II-39 и УПИ III-38,66, за сумата от 2785,70 лв. От приложената скица за имота, по плана от 1933 г. е видно, че същият по стария план на селото е бил заснет като ПИ № 37, в кв. 13 и се намирал изцяло в регулацията на населеното място.

Безспорно е по делото, че впоследствие част от имота с площ 1927 кв. м., е била изключена от регулацията, а другата част от имота, за което ищецът притежава нотариален акт за собственост, е била конфигурирана в новия план на селото като УПИ I-37 в кв. 16, а по КК и КР като ПИ с идентификатор ***. Ответникът не оспорва, че ищецът от 2014 год. и до момента владее и ползва както УПИ I-37 в кв. 16, така и северната част от ПИ № 37 в кв. 13 по плана от 1933 г. на **********, с площ от 1927 кв.м. Безспорно е, че 2 целият имот на терен има трайно установени стари граници, и в тези граници ищецът е владял същия явно и необезпокоявано повече от 10 години. без някой да оспорва правата му. Предвид представените доказателства, съдът приема за безспорно и обстоятелството, че процесния имот не е бил одържавяван, включван в ТКЗС, или друга сродна организация, не е бил предмет на отчуждителни процедури и тъй като винаги е бил частна собственост не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, или други реституционни закони, но в КК били отразени като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Видно е, че по КК и КР процесният имот е отразен като Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1927 кв.м., като няма спор, че е на лице идентичност между имота отразен в КК и частта изключена от регулация от ПИ № 37 в кв. 13 по плана на ********** от 1933 г.

В отговорът на исковата молба ответникът призна, както фактите и обстоятелствата изложени от ищеца, така и основанието на предявения иск.

Признава, че ищеца е носител на правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

Ищецът е направил искане да се постанови решение при признание на иска и съдът прекрати съдебното дирене.

С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск, с оглед направеното признание и събраните по делото доказателства е основателен, поради което следва да бъде уважен.

Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което същите следва да останат за него, така както ги е направил.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община

Търговище, представлявана от ********** Д. Д., че И. Л. А., ЕГН ********** от ****************, действащ чрез пълномощник адв. А. М. от ТАК, със съдебен адрес : гр. Търговище, ул. “Лилия“ № 4, вх. А, ет. 2, кантора 6, е 3 собственик по давност на Поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, ********** одобрени със Заповед № РД-18-25 / 24.04.2017 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, изменени със Заповед № 18-8061/ 29.07.2024 год. на Началника на СГКК – Търговище, находящ се в землището на ****************, с площ от 1927 кв.м., Трайно предназначение на територията : Земеделска, Категория на земята : 6, Начин на трайно ползване:

Нива, при граници : Поземлени имоти с идентификатори : № ***, № ***,

№ ***, № ***, № *** и №

***, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Търговище, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Е. Ив. Д. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530102204 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК. Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди в молбата, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ – Търговище, вх. peг. № 2886/11.06.2014 г., дв. вх. № 2873, акт № 142, дело № 1524, партидна книга: том, стр. 4708, е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ Дворно място, с пл. № 37, с площ 900 кв. м., в кв. 16 по плана на ****************, за което е отреден УПИ I-37, заедно с построените в имота къща, с площ 74 кв. м. и две стопански постройки, с обща застроена площ 100 кв. м., при граници: от две страни улици, УПИ II-39 и УПИ III-38,66. В молбата се твърди, че по стария план на селото от 1933 г. имотът е бил заснет като ПИ № 37, в кв. 13 и се намирал изцяло в регулацията на населеното място. Впоследствие част от имота с площ 1927 кв. м., е била изключена от регулацията, а другата част от имота, за което ищецът притежава нотариален акт за собственост, е била конфигурирана в новия план на селото като УПИ I-37 в кв. 16. Ищецът твърди, че от 2014 год., когато го е закупил владее както УПИ I-37q в кв. 16 (сега ПИ с идентификатор *** по КККР), така и северната част от ПИ № 37 в 1 кв. 13 по стария план на селото, която част към момента в КККР на ********** е заснета като ПИ с идентификатор ***, с площ 1927 кв.м. и представлява Нива, категория 6, при граници: имоти с №№ ***, ***, ***, ***, ***, *** и е отразено, че имота е земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Твърди се в молбата, че имота винаги е бил частна собственост, като никога не е бил отчуждаван, не е включван в ТКЗС или други сродни организации и поради това не е бил предмет на реституционни процедури по ЗСПЗЗ. Ето защо ищецът, считайки, че е придобил собствеността върху имота по силата на давностно владение, установено през 2014 год. и продължило повече от 10 години, моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик по давност на процесния имот. В съдебно заседание подържа иска чрез процесуален представител, като моли съда да постанови решение при признание на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който иска е признат изцяло. Ответникът е признал и заявените в исковата молба факти, и обстоятелства. В съдебно заседание, редовно призован не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 142, том VIII, дело № 1524 / 2014 г. на СВ –Търговище ищецът е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ: Дворно място, с пл. № 37, с площ 900 кв. м., в кв. 16 по плана на ****************, за което е отреден УПИ I-37, заедно с построените в имота къща, с площ 74 кв. м. и две стопански постройки, с обща застроена площ 100 кв. м., при граници: от две страни улици, УПИ II-39 и УПИ III-38,66, за сумата от 2785,70 лв. От приложената скица за имота, по плана от 1933 г. е видно, че същият по стария план на селото е бил заснет като ПИ № 37, в кв. 13 и се намирал изцяло в регулацията на населеното място.

Безспорно е по делото, че впоследствие част от имота с площ 1927 кв. м., е била изключена от регулацията, а другата част от имота, за което ищецът притежава нотариален акт за собственост, е била конфигурирана в новия план на селото като УПИ I-37 в кв. 16, а по КК и КР като ПИ с идентификатор ***. Ответникът не оспорва, че ищецът от 2014 год. и до момента владее и ползва както УПИ I-37 в кв. 16, така и северната част от ПИ № 37 в кв. 13 по плана от 1933 г. на **********, с площ от 1927 кв.м. Безспорно е, че 2 целият имот на терен има трайно установени стари граници, и в тези граници ищецът е владял същия явно и необезпокоявано повече от 10 години. без някой да оспорва правата му. Предвид представените доказателства, съдът приема за безспорно и обстоятелството, че процесния имот не е бил одържавяван, включван в ТКЗС, или друга сродна организация, не е бил предмет на отчуждителни процедури и тъй като винаги е бил частна собственост не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, или други реституционни закони, но в КК били отразени като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Видно е, че по КК и КР процесният имот е отразен като Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1927 кв.м., като няма спор, че е на лице идентичност между имота отразен в КК и частта изключена от регулация от ПИ № 37 в кв. 13 по плана на ********** от 1933 г.

В отговорът на исковата молба ответникът призна, както фактите и обстоятелствата изложени от ищеца, така и основанието на предявения иск.

Признава, че ищеца е носител на правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

Ищецът е направил искане да се постанови решение при признание на иска и съдът прекрати съдебното дирене.

С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск, с оглед направеното признание и събраните по делото доказателства е основателен, поради което следва да бъде уважен.