Решение № 785 от 08.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. Варна, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110112163 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК: 104518621, седалище и адрес на управление: гр. Варна, 9009, район „Владислав Варненчик", Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, с която срещу А. М. В., ЕГН:

********** е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 169,49 лв. (сто шестдесет и девет лв.

49ст.). представляваща незаплатен остатък от обезщетение за забавено плащане за периода от 15.10.2019 г. /падеж на главното задължение/ до 16.03.2021 г. /дата на заплащане на главницата/, която преди извършено плащане от ответника в размер на 190 лева по възражение по чл. 414а ГПК е в общ размер от 359,49лева, начислена за периода от 30.06.2020г. до 16.03.2021г., представляваща лихва за забава върху главно задължение, за което е издадена фактура ФМ 0106008029/04.10.2019г. на основание корекционна процедура на стойност 2630,40 лв. лв., платена на 16.03.2021г., за която е издадена по ч.гр. дело № 8499/23 г. по описа на ВРС Заповед № 4003/07.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Ищецът в исковата си молба твърди, че с влязло в сила решение по гр.д.

17060/2019 по описа на Окръжен съд Варна, съдът е отхвърлил предявения от 1

А. М. В. отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 2630,40 лв.. по фактура 0106008029/4.10.2019г. Поради неплащане на процесното задължение за период 15.10.2019г.-16.3.2021 г. върху главницата е начислена сумата от 359,49 лева, представляваща обезщетение за забава. След депозирано възражение в срока по чл.414а ГПК и частично плащане на дължимите суми по издадената заповед в размер на 190 лв. лихва и 40 лв., припадащата се част от разноските, ищецът обосновава правния си интерес от установяване на съществуването на задължението на ответника за разликата от 169.49 лева. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. М. В., с който исковата молба се оспорва като нередовна, недопустима и неоснователна. По отношение на нередовността на иска сочи, че от обстоятелствената част и петитума му не може да се установи за кой период е начислена мораторната лихва. Касателно недопустимостта му твърди, че същият е предявен извън срока по 415, ал. 4 от ГПК. Оспорва неговата основателност по твърдения, че претендираната част от задължението е погасена вследствие на изтекла погасителна давност в периода от 15.10.2019 г. до 29.06.2020 г., като сочи, че производството по чл. 124 от ГПК по гр. д. № 17060/2019 г. не е прекъснало същата.

Съдът, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните правни изводи:

Предявеният иск намира правната си квалификация в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Правният интерес на ищеца от провеждането му произтича от издадената в негова полза срещу ответника Заповед № 4003/07.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и релевираните от последния възражения по чл. 414 и чл. 414а от ГПК.

С Разпореждане № 31876/22.08.2023 г. ч.гр. дело № 8499/23 г. по описа на ВРС е прието възражението на длъжника А. М. В., ЕГН ********** с адрес **** в частта, относно недължимост на сумата 230,00 лв. (двеста и тридесет лева), от които 190,00 лв., част от вземането за лихва за забава върху главно задължение, за което е издадена фактура ФМ 0106008029/04.10.2019 г.

2 на основание корекционна процедура на стойност 2630,40 лв., платена на 16.03.2021г., начислена за периода 15.10.2019г. /падеж на главното задължение/ до 16.03.2021г. /дата на заплащане на главницата/, както и сумата от 40,00 лв., представляваща част от сторените в заповедното производство разноски, дължима като част от задължението по издадена Заповед № 4003/07.07.2023г. по ч.гр.д. №8499/2023 г., като основателно.

На 12.09.2023 г. е връчено разпореждане на заявителя, с което му предоставена възможност в едномесечен да предяви иск за установяване на задължението си в оспорената част от 169.49 лева. С молба от 25.09.2024 г. е представено доказателство за депозиране на исковата молба в срока по чл.

415, ал. 2 от ГПК.

С оглед гореизложеното не са налице сочените от ответника предпоставки за недопустимост на исковото производство, като същото е образувано от ищец с активна процесуална легитимация, разполагащ с правен интерес да претендира установяване на съществуването на задължението, в частта, която не е обхваната от приетото с разпореждането от 22.08.2023 г. по заповедното производство възражение по чл. 414а от ГПК.

Процесната законна лихва се претендира по твърдения за настъпила забава в плащането на начислената въз основа на корекционна процедура стойност от 2630,40 лева.

Между страните е обявено за безспорно, а и се установява от представените по делото съдебни актове, че с Решение № 82/13.01.2021 г. по в.гр. дело № 2863/2020 г. по описа на ВОС е отменено Решение № 3364/22.07.2020 г. по гр. д. № 17060/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, с което отрицателният установителен иск на А. М. В. срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК: 104518621 е уважен.

Вместо него, с влязлото в сила необжалваемо решение въззивният съд е отхвърлил предявения от А. В. иск срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК: 104518621 за приемане за установено в отношенията между страните, че не дължи на дружеството сумата от 2630.40 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия на обекта му на потребление, находящ се в гр. Варна, вилна зона „Бриз-юг“ за периода от 09.02.2017 г. до 20.08.2019 г., за която е издадена фактура 0106008029/04.10.2019г.

3

При отхвърляне на отрицателния установителен иск поради това, че се доказва правото на ответника, се формира сила на пресъдено нещо, равнозначна на силата на пресъдено нещо при уважен положителен установителен иск, предявен от ответника.

По същество спорен между страните е въпросът относно дължимостта, в частност възможността да се изиска принудително изпълнение, на мораторната лихва, изчислена в размер на законната върху съдебно установеното вземане за периода преди 30.06.2020 г., а именно от 15.10.2019 г./падеж на главното задължение/ до 16.03.2021 г. /дата на заплащане на главницата/.

В актуалната съдебна практика, обективирана например в Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., се приема,че погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД не изисква други условия. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен.

Посоченото разбиране се обосновава с факта, че законът свързва началото на погасителната давност с изискуемостта, т. е. с възможността кредиторът да иска изпълнение (чл. 114 ЗЗД), и го санкционира при бездействие - с изтичане на давностния срок кредиторът губи държавната защита по принудителното изпълнение, а длъжникът може да изпълни само доброволно (чл. 118 ЗЗД). Основанията за спиране на погасителната давност по чл. 115, ал. 1 ЗЗД са свързани с обстоятелства, които обясняват бездействието на кредитора. Следователно изходната база за тълкуването на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД е в обосноваване или изключване на втория елемент на погасителната давност - трябва ли да се приеме, че кредиторът бездейства, когато длъжникът е иницирал висящ исков процес, оспорвайки вземането.

Буквалният прочит на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД налага извод, че законът не предвижда други условия за осъществяване на това основание за спиране на погасителната давност, освен висящ исков процес относно вземането.

Кредиторът не бездейства, когато длъжникът оспорва вземането пред съд (с отрицателен установителен иск), позовава се на погасителна давност 4

(давността не се прилага служебно), и процесуалната легитимация на страните е надлежна (ако ОУИ не е предвиден в закона, длъжникът има правен интерес от ОУИ, когато кредиторът претендира вземането извънсъдебно, а с предявения ОУИ длъжникът заявява правоотношение, в което би участвал, ако вземането съществува). Положителният и отрицателният иск за вземането са с еднакъв предмет. По предявения ОУИ кредиторът не бездейства, а очаква съдът да разреши със сила на пресъдено нещо спора за съществуване на вземането. Поради това за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б."ж" ЗЗД е без значение дали висящият процес е инициран от длъжника. Правото на иск по ОУИ (на държавно съдействие чрез разрешаването на спора за вземането със сила на пресъдено нещо) принадлежи не само на ищеца, но и на ответника. Поради това за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД е без значение и това, дали кредиторът е предприел активна защита по ОУИ (твърди и/или доказва факти от значение за вземането). За спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "Ж" ЗЗД е без значение и това, дали по предявения ОУИ кредиторът ще предяви насрещен осъдителен иск. Кредиторът не разполага с насрещен осъдителен иск, когато вече е снабден с влязло в сила изпълнително основание, а длъжникът оспорва изпълняемото право/вземането, като се позовава на факти, настъпили след породената сила на пресъдено нещо. Дори когато кредиторът не е снабден с влязло в сила изпълнително основание и разполага с насрещен осъдителен иск, той може, но не е длъжен да то предяви. В общия случай по чл. 124, ал. 1 ГПК решението, с което ОУИ е отхвърлен, не е изпълнително основание, но на кредитора принадлежи преценката дали ще се довери на добросъвестността на длъжника (очаква длъжникът да зачете съдебно признатото вземане и да изпълни доброволно) или предпочита да предяви насрещен осъдителен иск, за да породи решението и изпълнителна сила. В обобщение, буквалното тълкуване по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД е правилното - погасителната давност не тече, докато трае процесът относно вземането. Това основание за спиране на погасителната давност не изисква други условия. Такива условия не произтичат и не могат да произтекат от процесуалните права на кредитора като ответник по ОУИ. Институтът на погасителната давност е материално- правен, а не процесуално-правен.

Длъжникът може да се позове на погасителна давност, изтекла в хода на процеса по предявения ОУИ (чл. 235, ал. 3 ГПК), но този му довод е винаги 5 неоснователен. Спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД се заличава с обратна сила, ако производството по ОУИ бъде прекратено.

Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предявяване на иск или възражение (за прихващане или задържане) или искане на започване на помирително производство, а ако искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната. Случаят на предявен положителен или осъдителен иск за вземането е сходен със случая на предявен ОУИ (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Поради това и по аналогия от чл.

116, б. "б" ЗЗД следва да се приеме, че предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за вземането.

С оглед всичко гореизложено по време на висящността на съдебното производство по гр. д. № 17060/2019 г., с предмет отричане на съществуване на главното вземането на „Електроразпределение Север“ АД, погасителна давност по отношение на него не е текла, а с отхвърлянето на иска на А. В. същата е прекъсната. Посоченото е приложимо единствено по отношение на вземането от 2630.40 лева, представляващо служебно начислена стойност в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия на обекта на абоната. Видно от съдържанието на съдебните актове претенцията за мораторна лихва не е била предмет на съдебното производство, респективно обективните предели на силата на пресъдено нещо не се разпростират по отношение на нея.